1 Р Е Ш Е Н И Е № 476 гр.София, 29 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2148/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Й. Й., чрез защитника му адв. Л. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 77 от 25 май 2011 година на Старозагорския окръжен съд, по внохд № 1263/2010 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 214 от 05 октомври 2010 година на Старозагорския районен съд, постановена по нохд № 982/2010 година по описа на този съд. В искането за възобновяване на наказателното дело е заявено наличие на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, когато допуснатите нарушения са съществени. От съдържанието на искането може да се направи извод, че с него основно се претендира цялостно оправдаване на осъдения Й. по повдигнатото му обвинение, а алтернативно – смекчаване на отговорността му и определяне на наказанието му при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият И. Й. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. С., надлежно преумълномощен. Същият поддържа искането при заявените в него основания за възобновяване на делото. Гражданските ищци не участват лично и не се представляват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваното пред ВКС въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. Й. Й. за това, че през периода 09 – 16 ноември 2006 година, в [населено място], в съучастие като извършител с Г. Л. Д. като помагач, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил „Нисан Примера”, на стойност 25 565 лева – големи размери, собственост на К. А. и Крася Г.-Н., поради което и на основание чл. 206, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, както и на конфискация в полза на държавата на собствения му лек автомобил „Ауди А 8”. Със същата присъда е ангажирана и наказателната отговорност на Г. Л. Д., по чл. 206, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 316 във вр. чл 308 от НК и чл. 316 във вр. чл. 309 от НК. Й. и Д. са осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци Г.-Н. сумата 25 565 лева, представляваща обезщетение за причинени им от престъпленията имуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените от тях разноски по делото. Присъдени са и направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на двамата осъдени. Въззивният съдебен акт не подлежи на проверка по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е частично основателно, макар и не по изложените в него съображения. В искането са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Във връзка с констатацията, която ВКС прави, че възраженията за допуснати нарушения по т. 1 и т. 2 на нормата всъщност са подкрепени общо с доводи за недоказаност на обвинението, относими към обосноваността на фактическите изводи на предходните съдебни инстанции, е необходимо да се отбележи следното: Преди всичко, тези доводи няма как да бъдат обсъждани от ВКС, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, препращаща към основанията за касационен контрол, при това доколкото допуснатите нарушения са съществени. При условие, че фактическите констатации са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, очакването делото да се пререши по същество, е неоправдано. А конкретният случай е именно такъв. На следващо място, проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, които биха компрометирали изводите му по фактите. Затова и оспорването на тази дейност на съда следва да бъде обсъдено първо. 1. Заявените в искането на осъдения Й. нарушения на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото не са налице. Двете предходни съдебни инстанции са провели надлежно съдебно следствие в рамките на всяко от производствата, като са събрали всички необходими и посочени от страните доказателства. Във връзка с променената позиция на двамата подсъдими при въззивното разглеждане на делото и съобщената от тях различна версия по повод предаване на автомобила и прехвърляне на собствеността му, въззивният съд е извършил съответната проверка чрез събиране на гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите Д., М., Й., Р., С., А., преразпит на основния свидетел Т., очни ставки между свидетели и с подсъдимите, снети отново обяснения на двамата подсъдими), както и писмени доказателствени източници (нотариално заверени пълномощни и декларации във връзка с лек автомобил „Тойота”, договор за покупко-продажба на същия). Тези, както и всички останали доказателствени източници по делото, са обсъдени от съдилищата по действителното им съдържание и са проверени за достоверност и относимост, взаимосвързаност и противоречивост, което е видно от съдържанието на въззивния съдебен акт. Тезата на подсъдимите, поддържана за първи път пред въззивния съд и проверена от него, за осъществена замяна на процесния автомобил „Нисан” с автомобила „Тойота” (в какъвто смисъл е основното възражение в искането за възобновяване на делото), не се подкрепя от тези доказателства и не държи сметка за несъмнено установени по делото факти, като: Не пораждат съмнение и спор по делото обстоятелствата относно собствеността на автомобила „Нисан” и основанието за предоставянето му от неговите собственици Г.-Н. на свид. Т.. Това, че последният не е станал от юридическа гледна точка собственик на този автомобил поради неизпълнение на изискванията на закона за формата на сключената сделка, не възпрепятства в случая последващи разпоредителни действия от страна на Т. с него, вкл. и продажбата му, с оглед обема и съдържанието на надлежно предоставените му от собствениците пълномощия (л. 6 – 7, т. 1 от сл. д.). Известно е, че прехвърлителният ефект при покупко-продажбата е налице от момента на постигане на съгласие между страните по сделката, при спазване и на съответната изискуема от закона форма (ако има такава). В случая има и това е писмената форма с нотариална заверка на подписите (съгл. чл. 144 от ЗДП), която обаче не е осъществена. Заплащането на обявената в договора цена по сделката или на друга, договорена между страните, както и предаването на владението на вещта, е въпрос на изпълнение на договора и не касае неговата перфектност, ако са изпълнени другите условия, което обаче в случая не е направено. Безспорни са и обстоятелствата относно владеенето на автомобила от свид. Т. и обема и съдържанието на правомощията му по отношение на него. Не поражда съмнение и фактът на извършената от осъдения Д. регистрация на автомобила пред органите на КАТ, за която подсъдимият се е легитимирал като негов собственик чрез представен неистински договор за покупко-продажба (л. 68, т. 1 от сл. д.) с неистинска нотариална заверка на подписите. Установено е по делото, че подсъдимият Д. и свид. Т. не са се познавали и не са имали до процеса лични контакти помежду си и че предоставянето на автомобила на Д. е извършено от осъдения Й.. Несъмнено установена е и извършената от осъдения Д. разпоредителна сделка с автомобила през м. декември 2006 година, с която същият е продаден на трето лице – Г. Г., който от своя страна го продал на свид. К. няколко месеца по-късно. Не намират опора в доказателствата по делото и в правилата на формалната логика различните пред двете съдебни инстанции твърдения на подсъдимите за начина на предаване на автомобила и последващите им действия. Свид. Т. е разполагал с пълен обем правомощия по отношение на вещта, вкл. и необходимите декларации по ЗННД и по ДОПК, поради което твърдяната като договорена замяна на двата автомобила е могла да бъде осъществена безпрепятствено, ако и доколкото наистина е била предмет на уговорка между него и подсъдимите. Тези техни твърдения не съдържат отговор на особено съществения по делото въпрос за необходимостта от представяне на неистински документи за пререгистрация на автомобила пред органите на КАТ от страна на осъдения Д. и не кореспондират със събраните в тази насока доказателства по делото. Показанията на свидетелите С., А., М. и Д. не са игнорирани, каквото оплакване се съдържа в искането за възобновяване на делото. Същите са били обект на анализ и оценка (стр. 11 – 12 от решението), съобразно останалите доказателствени източници. Що се отнася до заявеното в искането относно поведението и добросъвестността на свид. Т. в рамките на договарянето и на сделката с автомобила „Тойота”, те не са предмет на изясняване в настоящето производство. Въпросът за негова евентуална лична отговорност няма как да бъде решен от съда, без преди това да е решен от прокурора. Така че, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е резултат на надлежна процесуална дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност. 2. Поради това правилно е прието, че по отношение на осъдения Й. инкриминираната вещ се явява чужда, владяна от него на фактическо основание – предаване от нейния владелец. Извършеното от него разпореждане с вещта, осъществява противоправното обсебване по смисъла на чл. 206 от НК. Налице е признака “чужда” вещ, както и нейното “противозаконно” присвояване, изразяващо се в конкретния случай в неправомерно разпореждане на осъдения с нея. Същият е демонстрирал промененото си отношение към чуждата вещ и намерението си за своенето й, като с помощта на осъдения Д. я е продал на трето лице. Така че, искането за оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК не може да бъде удовлетворено, тъй като от фактите и обстоятелствата, както са установени по делото, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. 3. При индивидуализацията на наложеното на осъдения Й. наказание съдът е оценил установените по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, като е установил и отразил в мотивите си наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на осъдения Й.. В съответствие с това е определил наказанието му при предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода. Приел е също, в съответствие с данните по делото и със закона, че са налице условията на чл. 66 от НК и е отложил изтърпяването на наложеното наказание. Не би могла обаче да бъде споделена констатацията на въззивния съд (стр. 14 от решението), че двамата осъдени в еднаква степен са допринесли за осъществяване на престъплението. Вярно е, че фактическата власт върху автомобила е станала възможна и е реализирана в резултат на действия на осъдения Й., но своенето на вещта и разпореждането с нея по неправомерен начин е осъществено при очевидната активност на осъдения Д.. В мотивите на предходните инстанции също така липсва ясна и изчерпателна правна обосновка относно наложеното на осъдения Д. наказание „конфискация” на собствения му лек автомобил „Ауди А8”. Единствено в мотивите на присъдата е посочено, че характерът на престъплението – отнемане на МПС, обуславя и така наложеното наказание – констатация, с която очевидно въззивният съд се е съгласил. Предвидената като възможност допълнителна санкция изисква преценка за необходимостта от налагането й и за нейната конкретна тежест, която преценка се основава на общите правила на чл. 54 от НК и при съобразяване на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието, представляващи съдържанието на личната и на генералната превенция на наказателната репресия. Общо формулираната в решението на въззивния съд констатация, че така определеното на осъдения Й. наказание постига целите на наказанието и че то не се явява несправедливо, не удовлетворява изискванията на закона относно индивидуализиране на отговорността, още повече при липсата на отчетени отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. Поради това, ВКС намира, че наложеното на осъдения наказание конфискация следва да бъде отменено, като в този смисъл се измени атакуваният съдебен акт в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК и доколкото основанието за това е в полза на осъдения. По делото не се установяват обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му по смисъла на чл. 55 от НК, а посочените такива в искането за възобновяване на делото са отчетени от съда като смекчаващи отговорността му, без обаче да носят характеристиките на изключителност или многобройност. 4. Известно е, че при престъпно обсебване на вещ е необходимо да бъде изследван и изяснен и въпросът за собствеността й, доколкото предмет на престъплението може да е вещ, на която деецът не е собственик (или не е единствен собственик). В случая, както подробно бе обсъдено по-горе, правото на претендиране на обезщетение за имуществени вреди на деликтно основание е упражнено от собствениците на вещта, които са активно легитимирани за това. Несъмнено е, че в резултат на противозаконното обсебване на процесния автомобил, са причинени вреди, които следва да бъдат обезщетени съобразно чл. 45 от ЗЗД. По делото обаче има данни за реализирани преддоговорни отношения между гражданските ищци и свид. Т. по повод този автомобил. В показанията на тримата свидетели (Г.-Н. и Т.) е заявено извършено плащане от страна на Г.-Н., въз основа на постигнатата уговорка за покупко-продажба на автомобила, на сумата от 23 000 лева. Липсват други доказателствени източници за такова плащане. Ако то е реализирано, тази сума би била получена от двамата собственици на автомобила на неосъществено основание, доколкото не е сключен договор за прехвърляне на собствеността му. Тъй като автомобилът е продаден на трето лице, добросъвестно при придобиването му (или поне липсват данни за обратното), неговото връщане в патримониума на собствениците не би могло да бъде осъществено. Между собствениците на автомобила и свид. Т. са налице облигационни отношения по повод твърдяната като платена сума от 23 000 лева, които обаче не могат да бъдат предмет на изясняване и решаване в рамките на наказателния процес, доколкото не се основават на деликт. Поради това ВКС намира, че атакуваният съдебен акт в частта му относно гражданския иск следва да бъде отменен и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Това запазва възможността за реализиране на претенцията за обезвреда по реда на гражданското съдопроизводство, в което всички посочени по-горе обстоятелства могат да бъдат установени. С предявяване на гражданския иск в настоящето производство е предизвикано спиране на погасителната давност за реализиране на вземането. Тъй като осъждането ангажира солидарно отговорността на подсъдимите Й. и Д., то следва да бъде отменено изцяло, вкл. и относно присъдената държавна такса върху уважената претенция. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 77 от 25 май 2011 година на Старозагорския окръжен съд, по внохд № 1263/2010 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 214 от 05 октомври 2010 година на Старозагорския районен съд, постановена по нохд № 982/2010 година по описа на този съд, като о т м е н я наложеното на осъдения И. Й. Й. наказание конфискация в полза на държавата на собствения му лек автомобил „Ауди А8”, с рег. [рег.номер на МПС] и рама WAUZZZ4DZWN016726, о т м е н я решението в частта му, с която И. Й. и Г. Д. са осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци К. А. Г.-Н. и Крася Г. Н. сумата 25 565 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици и държавна такса в размер на 1022.60 лева и п р е к р а т я в а производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.