Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 14.08.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 317 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационните жалби на адв.К. като процесуален представител на А. М. К. от [населено място] и на адв. У. като процесуален представител на Н. Н. К. от с.гр. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 14.V.2010г. по в.гр.д. № 781/2009г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1342 от 21.Х.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност”. Ответникът К. /К./ е заел становище за неоснователност на касационната жалба на А. М.К.. П. на РБ чрез прокурор Р. е заела становище за неоснователност на касационните жалби. За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение П. е отменил частично решението на Пловдивския окръжен съд от 15.VІ.2009г. по гр.д № 2006/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е отнел в полза на държавата от А. и Н. К. шест недвижими имота, подробно индивидуализирани, лек автомобил и ремарке за лек автомобил, и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за отнемане на два недвижими имота. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че Ат.К. е признат за виновен за престъпление по чл.213а ал.2 т.2 и т.4 от НК за това, че на 25.Х.2004г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с още едно лице с цел да принуди другиго да поеме имуществени задължения в размер на 2000лв. са го заплашили с насилие с тежки последици за самия него, като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда; че касаторите са съпрузи; че двамата възмездно са придобили процесните имоти през периода 1997 – 2006г., който се включва в проверявания период; че действителната им цена към момента на придобиването надхвърля 60000лв. – тя възлиза на 174860.85лв., а стойността на имота по пункт 4 от искането на К., придобит на иригинерно основание, възлиза на сумата 33120лв.; че разходите им за издръжка на семейството и за придобиване на имуществото значително надвишават доказаните им доходи от законен източник и са на по-ниска стойност от придобитото имущество: в периода 1983г. – 2007г., като се отчетат обичайните разходи за издръжка на семейството и домакинството, установените доходи на двамата ответници, инфлацията и деноминацията на лева, недостигът на средства за ответниците – превишение на разходите над приходите, е в размер на 169540.11лв., въз основа на молби на отв.К. за отпускане на социални помощи е прието, че доходът на семейството е бил нула, взети са предвид в тази връзка, че по подадената от К. данъчна декларация за регистрирацията си като едноличен търговец единствено за 1998г. е отчетена загуба 145000лв., установени са доходи на К. от заплата за работата му в Германия в периода 1991 – 1992г., не са установени разходи и доходи във връзка с дейност на ответника в Германия за закупуване на леки коли за продажба в България, не са доказани твърденията за получен от К. през периода 1991г. – 1992г. доход в размер на 25000-30000 марки – не са кредитирани показанията в тази насока на свидетелите, тъй като те нямат преки впечатления за фактите, а знаят за тях от разговори с ответниците, взет е предвид дохода на К. от трудово правоотношение в периода 01.ХІІ.2004г. – 01.VІ.2005г. в общ размер 4200, не е установен размерът на дохода, реализиран ответницата като барман в стопанисвано със съпруга й заведение в П., с оглед разпоредбикте на чл.133 ал.1 б. „в” ГПК /отм./ и противопоставянето на ищеца на основание чл.133 ал.2 ГПК /отм./ недоказано е твърдението за получени заеми от св.Д. през 1993 или 1994г. в размер на 10000 марки и от св.Б. през 1999г. в размер на 20000 щ.д., като писмените договори за тези заеми с оглед оспорването на достоверността на датите им не могат да се противопоставят на ищеца; недоказано е твърдението на ответниците за липса на извършени разходи за закупуване на имотите в [населено място] по пунктове 1, 5 и 6 и за тези в [населено място] по пунктове 7 и 8 – при липса на начало на писмено доказателство относно симулативния характер на сделките за тези имоти и при противопоставянето на ищеца за изслушване на свидетели, показания на свидетели са недопустими на основание чл.134 ал.2 изр.1 и чл.133 б.”б” ГПК /отм./, недоказано е твърдението за получени дарения от родителите под формата на подпомагане, недопустими са показанията на св.К. – майка на ответника, за предоставяне на последния на нейната и на дъщеря й следващи се части от 28000 евро за извършената продажба на наследствения им апартамент в [населено място], показанията на тази сведетелка, че през последните години получавала по 1000лв. от продажба на жито, които предоставяла на сина си, са общи и не могат да бъдат кредитирани, с оглед оспорването на достоверността на датата на договор за наем от 22.VІ.2005г. за недоказано е прието твърдението за получен доход от наем в размер на 8466лв., при наличие на начало на писмено доказателства относно прикриване на действителната продажна цена на наследствения апартамент в [населено място] е прието за доказано възражението на ответниците, че реалната цена е 28000 евро, както и че от тях К. е получил 1/6 част – 9146.67лв.; доколкото не е установен законен източник на доходите, съдът е приел, че не е оборена законовата презумпция и процесното имущество е придобито от престъпната дейност на А. К.; че не е налице изискване на закона за наличие на пряка връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото – предвидена е възможността за косвена връзка на придобиването с престъпната дейност, каквато в случая е установена. По поставения от касаторите материалноправен въпрос ВКС на РБ вече е създал непротиворечива задължителна практика по реда на чл.290 и свледв. ГПК, която настоящият състав споделя. Така с решения № 607/29.Х.2010г. по гр.д. № 1116/2009г., № 834/23.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1417/2009г., № 806/10.ІІ.2011г. по гр.д. № 1335/2009г., всички на състави на ІV ГО, е прието, че по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД в полза на държавата се отнема имущество със значителна стойност, ако лицето е осъдено за престъпление от предвидените в чл.3 ал.1 от закона и ако въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност; че когато не е установен законен източник на средства за придобиване на имуществото съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и средствата, послужили за придобиване, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и данните за характера на осъществяваната престъпна дейност. Касационните жалби на А. и Н. К. съдържат оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Твърди се и недопустимост на производството, тъй като предпоставка за това е да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност, а в мотивираното искане на К. не е посочено за кои от изброените имущества може да се направи такова предположение. Касационните жалби са основателни. Неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на производството поради сочената от тях причина. Съгласно чл.3 ал.1 производство по специалния ЗОПДИППД се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за някое от изрично посочените престъпления по НК /но не само когато се касае за степен на опасност и заплаха за обществото, създадени от тежка организирана престъпност – група от лица, съществуваща за определен период и действаща съгласувано за извършване на едно или повече техки престъпления, в какъвто смисъл са част от оплакванията на Н. К./. Дали преценката на К. за наличие на основателно предположение за придобиването на всеки от претендираните за отнемане имоти е законосъобразна е въпрос по съществото на спора в съдебното производство по иска по чл.28 от закона, а не е предпоставка за допустимост на иска. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че придобиването от ответниците през 1997г. на дворното място с площ 600 кв.м със сезонна постройка в него, находящи се в [населено място], през 1999г. на дворно място с площ 580 кв.м, застроено и незастроено, находящо се в [населено място], представляващо У. **-****, и през 200*г. на лек автомобил „Ф. Д.”, е свързано с престъпната дейност на А. К. през 2004г., за която той е осъден. По делото липсват данни, обосноваващи извод, че за придобиването на това имущество е възможно да са вложени средства от тази дейност. Ето защо претенцията на К. за отнемането му в полза на държавата е неоснователна, което налага отхвърлянето й след отмяна на въззивното решение в тези му части. Неоснователни са оплакванията, че тъй като няма придобита имотна облага в резултат на извършеното от К. престъпление, липсва и имущество, придобито по престъпен начин. Както вече бе посочено, законът намира приложение в случаите на извършена престъпна дейност по някое от изрично посочените в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД престъпления, като не е предвидено изискване фактическите състави на престъпленията да включват придобита имотна облага. Освен това законът е приложим и за приготовление за извършване на престъпление /по чл.110 и чл.253а НК/, както и при недовършване на изпълнителното деяние на започнало изпълнение на умишлено престъпление /опит/. За целите на закона е необходимо установяване на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност, за която ответникът е осъден. Неоснователно е оплакването, че не може да се направи основателно предположение в случая, че имотите, придобити на 09.VІІІ.2004г., са свързани с престъпната дейност на Ат.К.. Несъмнено установено е с присъдата, че той се е занимавал с престъпна дейност, която не само е възможен източник на незаконни доходи, а и целта й е такава. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е приел в тази връзка, че не е установен симулативен характер на договорите за продажба, предмет на нот.акт № ***/09.VІІІ.****г. и № ***/09.VІІІ.****г., тъй като при липсата на начало на писмено доказателство свидетелски показания за опровергаване съдържанието на договорите, по които страни са ответниците, са недопустими. Ирелевантно е дали договорите са сключени с роднини. С оглед на това законосъобразно въззивният съд е приел, че е установена косвена връзка на придобиването на тези имоти с престъпната дейност на ответника. При изграждане на изводите си съдът се е основал на многобройните събрани по делото доказателства, включително чрез свидетелски показания, чрез заключения на вещи лица, писмени доказателства. Взети са предвид конкретно всички писмени доказателства за доходите на страните през проверявания период, в т.ч. реализираните от К. в Германия, по трудово правоотношение през периода 2004 – 2005г., както и получените от продажната цена за наследствения на него, на майка му и на сестра му апартамент в [населено място]. С оглед на това са неоснователни оплакванията, че изводите си въззивният съд направил въз основа единствено на резултатите от проверката на К.. Правилно съдът не е взел предвид при преценката за доходите и разходите на ответниците показанията на св.К. поради неустановяването с тях на конкретни факти. В съответствие със Закона за деноминация на лева е приетото от съда, че реализираните от ответниците доходи по трудови правоотношения в периода август 1986г. – юли 1989г. /К./ и ноември 1987г. – август 1991г. /К./ са в неденоминирани размери съответно 4119.58лв. и 4146.83лв. Законосъобразно въззивният съд не е включил в доходите на ответниците заемните суми от св.Д. – 10000 ДМ, дадени през 1993г. или 1994г., и от св.Б. – 20000 щ.д., дадени през 1999г. Несъмнено установено е от показанията на тези свидетели, че предоставените от тях на отв.К. заеми не са погасени и че връщането им от последния не е искано. Непогасяването през дълъг период от време на заемите към лица, които не заявяват, че са подарили сумите или че са опростили задължението, е индиция, че заеми в действителност не са получени. Неоснователно е оплакването на отв.К. за опорочаване на производството, тъй като не било налице мотивирано решение на К. по чл.27 ал.1 ЗОПДИППД по отношение на нея. Производство по този закон пред К. се провежда само по отношение на лице, придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, срещу което е започнало наказателно престъпление за престъпление по чл.3 ал.1. С оглед на обстоятелството, че по отношение на К. наказателно преследване не е осъществено, относно нея К. не е дължала изготвянето на мотивирано заключение. Тя е конституирана в съдебното производство по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД на основание ал.3 на посочената разпоредба. Основателни, обаче, са оплакванията във връзка с наличието на останалите предвидени в закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на придобитите от ответниците през 2004г. и през 2006г. недвижими имоти и ремарке за лек автомобил. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е подложил на преценка и не е изложил мотиви налице ли е законен източник за придобиване на имуществото след съпоставка с размера на доходите и разходите на ответниците през проверявания период с натрупване, което следва да се извърши след изслушване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която, при изключване от доходите на заемните средства от св.Д. и св.Б., да даде заключение с какви доходи са разполагали ответниците /след приспадане на разходите/ към моментите на придобиване на всяко едно от имуществата. Установяването на това обстоятелство ще бъде от значение за изводите за наличие и на предпоставките придобитото имущество, свързано с престъпната дейност, да е на значителна стойност /подлежи на отнемане само превишението над законните доходи, ако то е със значителна стойност съобразно пазарната му оценка към момента на проверката/, както и за приложението на чл.10 ЗОПДИППД. Това налага отмяна на решението и в останалите му части и на основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с оглед необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото съдът следва да подложи на преценка и представената нотариално заверена на 20.V.2008г. декларация на Д. Р. Г. и Н. М. Г. в качеството им на родители на ответницата К., че при прехвърлянето на апартаментите № 6 и № 8 през 2006г. тяхната действителна воля била чисто дарение и че сделките били изповядани като покупко-продажба по отношение на дъщеря им като гаранция за неоспоряемост на дарението при евентуална кончина, което е от значение за извода за наличие на предпоставките за отнемане. Във връзка с това заключението на икономическата експертиза следва да бъде дадено в два варианта – с включване и без включване към разходите на ответниците и на придобивната пазарна цена на двата апартамента. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, № 470 от 14.V.2010г. по гр.д. № 781/2009г. в уважителните му части по предявените от К., срещу А. М. К. и Н. Н. К., и двамата от [населено място], искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, както и в частта за присъдените държавна такса и разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К., срещу А. М. К. и Н. Н. К., и двамата от [населено място], искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата: на НЕДВИЖИМ ИМОТ - дворно място от 600 кв.м в землището на [населено място], [община], в м.”Б. к.”, съставляващо п-л *** кв. *по плана на с.с., при граници: имот на В. Ж., имоти на П. Ив.П., на Т. Д.Б. и път, ведно с построената в него сезонна постройка, на НЕДВИЖИМ ИМОТ - дворно място, цялото с площ 580 кв.м, находящо се в [населено място],[жк], представляващо У. **-**** кв.** по плана на [населено място], ведно с построената в същото дворно място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 25 кв.м, при граници: от север – имот № *-****, от запад – имот № **-****, от изток – имот № ***-****, от юг – [улица], както и на Л. А. марка „Ф.” модел „Д.” с рег. [рег.номер на МПС] , рама Z., двигател № ***************, цвят бял, с дата на първоначална регистрация 10.VІІ.19**г. и дата на промяна 01.VІІІ.2001г. ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав в частите по исковете с правно основание чл.28 ЗОПДИППД по отношение на: НЕДВИЖИМ ИМОТ - дворно място с площ 760 кв.м, находящо се в [населено място], [община], съставляващо имот **-*** кв.* по плана на селото, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ 30 кв.м, паянтова сграда с площ 24 кв.м и всички други подобрения; НЕДВИЖИМ ИМОТ - дворно място с площ 596 кв.м, находящо се в [населено място], [община], съставляващо ПИ ***-*** кв.* по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда и с всички подобрения; А. № 8 в южната част на втория жилищен етаж от пететажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в дворно място, съставляващо п-л ***-**** кв.*** по плана на „П.-М.” [населено място]; *. № * в югоизточната част на втория жилищен етаж от описаната сграда на @@34@ [населено място], и Р. за лек автомобил туристическо с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 06.ІХ.19**г. и дата на промяна 16.VІ.200*г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: