Ключови фрази
Длъжностно присвояване, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, не по- тежко наказуемо * документ с невярно съдържание * липса на мотиви * длъжностно присвояване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 282

гр. София, 23 декември 2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретаря К. Павлова в присъствието на
прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 624 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искания на осъдените В. Ж. Т., Е. В. И. и В. С. М. за възобновяване на ВНОХД № 1235/2014 г. на Старозагорски окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 197/10.12.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 115/13.06.2014 г. по НОХД № 1453/2011 г. на Старозагорски районен съд В ЧАСТТА относно осъждането им за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК.
С тази част на присъдата Старозагорският РС е признал поотделно подсъдимите В. С. М., В. Ж. Т. и Е. В. И. за виновни в това, че в периода 01.04.2009 г. – 09.07.2009 г., в гр.Ст. З., в съучастие, първите две действайки като съизвършители и длъжностни лица (М. като Директор на ......‘Г. Г.” гр. Ст. З., а Т. като помощник директор в същото училище), а третия като помагач (умишлено улеснявайки ги чрез съвети и отстраняване на спънки – осигуряване и склоняване на лица, които да подпишат документи), присвоили чужди пари – сумата от 7559 лв. от Делегирания бюджет на училището, връчени на М. и Т. в това им качество и поверени им да ги управляват, като за улесняването на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по – тежко наказание, а именно:
- по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, като в периода 01.04.2009 г. – 09.07.2009 г., М. и Т. съзнателно се ползвали от официални документи с невярно съдържание – разходни касови ордери с № 73/07.05.2009 г., № 81/16.05.2009 г., № 94/03.06.2009 г., № 95/03.06.2009 г., № 112/09.07.2009 г. и № 113/09.07.2009 г.
- и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, като в същия период съзнателно се ползвали от частни документи с невярно съдържание – граждански договори с № 24/01.04.2009 г., № 25/01.04.2009 г., № 32/25.05.2009 г., № 32/01.06.2009 г., № 33/25.05.2009 г., №33/01.06.2009 г., № 39/01.06.2009 г., № 39/05.06.2009 г., № 40/01.06.2009 г. и № 40/05.06.2009 г.,
като от тях за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 (за М. и Т.) и вр. ал. 4 (за И.), вр. с чл. 54 от НК на всеки един от подсъдимите е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 4 години.
Тримата подсъдими са били оправдани по обвинението за присвояване за разликата до сумата от 56 313, 80 лв. и за големи размери по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, както и за периодите от 31.12.2008г. – 01.04.2009г. и 10.07.2009г. – 30.04.2010 г.
С присъдата подсъдимите са били осъдени да заплатят солидарно на .... „Г. Г.” гр. Ст. З. обезщетение за имуществени вреди в размер на 7559 лв., като за разликата до 56 311 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимите е било присъдено заплащане на разноските по делото.
В исканията и представени в срок допълнения към тях, поддържани в с. з. пред ВКС лично от осъдените В. Т. и В. М., както и от защитника на последната и неявилия се осъден Е. И., се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Акцент е поставен върху допуснати от инстанциите по същество съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и нарушено право на защита поради неясно формулирано обвинение. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдените или връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП намира исканията за възобновяване за неоснователни. В последната си дума осъдените Т. и М. молят за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Исканията на тримата осъдени за възобновяване са допустими, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането им по същество ВКС ги намери за ОСНОВАТЕЛНИ, предвид следните съображения:
Оплакванията в трите искания за възобновяване за допуснати от Старозагорския окръжен съд съществени процесуални нарушения, изразили се в липсата на обективен и пълен анализ на доказателствените източници и експертни заключения, както и пълно игнориране на направени от защитата на подсъдимите писмени и устни възражения, всички свързани с правилното разрешаване на съществените въпроси, включени в предмета на доказване, очертан с обвинителния акт, които самостоятелно и съвкупно да са довели и до незаконосъобразно осъждане, са основателни. Реализирано е основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви, непоправимо от касационната инстанция и оправдаващо прилагането на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.
Прегледът на извършената от Старозагорския окръжен съд процесуална работа и изложените от него мотиви демонстрира цялостно неизпълнение на задълженията му като въззивна инстанция за проверка на присъдата, визирани в чл. 313, 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Сезиран с въззивни жалби и подробни писмени изложения, изготвени от защитниците на подсъдимите (вж. л. 76 – 135 от ВНОХД № 1235/2014 г.), в които са били изтъкнати множество възражения относно фактическата и правната страна на обвинението, въззивният съд се е задоволил само да възпроизведе първоинстанционните мотиви (които преповтарят изложеното в обвинителния акт) и да заяви, че ги подкрепя, без да посочи каквито и да са правни съображения за това. В мотивите на първостепенния съд обаче липсва каквото и да е, а още по-малко обективно и пълно изследване и оценка на доказателствените източници, което да информира по какъв начин е било изградено убеждението му по фактите и приложимия материален закон. В съдебното производство пред първата инстанция са били разпитани множество свидетели, инкорпорирани са техни показания от ДП, изслушвани са експертизи, събирани са писмени доказателства. Вместо подробно, ясно и систематично да анализира доказателствената съвкупност в съгласие с правилата по чл. 13, 14, 15, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК и открои кои факти от кои доказателствени средства се установяват, като същевременно изрази и своето становище по тяхната относимост, достоверност и правно значение, първостепенният съд е предпочел само да ги изброи, а някои – като например криминалистическата експертиза, е цитирал частично и без особена яснота в контекста на предмета на обвинението. Правни съждения за съставомерността изобщо липсват, като само обобщено е посочено, че тримата подсъдими са извършили инкриминираното им престъпление при визираното съучастие.
Спестявайки си нужните процесуални усилия, на свой ред въззивният съд е сторил същото, игнорирайки изцяло направените от защитниците на тримата подсъдими възражения, които са преповторени в исканията за възобновяване.
ВКС не е в състояние да провери основателността на тези възражения, тъй като е напълно неизвестно въз основа на какви доказателства е изградена отразената в мотивите на въззивния съд фактология. Това важи за всички аспекти обвинението. Напълно неясно е кои са доказателствените източници, позволили формиране на фактическите изводи, че тримата подсъдими са взели решение да присвоят парични средства от делегирания бюджет на училището (в което първата е изпълнявала длъжността директор, а втората – помощник директор) и че са сторили това с помощта на подсъдимия И., който склонил св. И., А. и С. да подписват документи (оказали се граждански договори и приложения към тях, вкл. РКО), че са извършвали ремонти в училището и са получили пари за това, което не било вярно. Неясно е и това, от кои доказателствени средства са направени изводите, че св. С. (главен счетоводител) е изготвяла „фиктивните договори” по нареждане на подсъдимите М. и Т., както и платежните документи (РКО и служебни бележки), като парите предавала на подсъдимата Т., а не на вписаните като получатели св. И., А. и С., а също и че след това подсъдимите си разпределяли сумите помежду си. Съвсем очевидно е, че в мотивите липсва каквото и да е обсъждане както на показанията на горепосочените свидетели, съпоставка помежду им, както и с други доказателствени средства, които да обуславят становище за тяхната достоверност. Няма обсъждане и на приобщените по делото експертни заключения и съдебно становище за тяхната относимост и значение.
Неясно е също какви документи свидетелите са (или не са) подписвали, а подсъдимите са използвали, какво е тяхното съдържание и отношение към предмета на обвинението. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд не е направил никакво усилие да провери и отговори на възраженията на защитата за несъвместимост между фактическата и правна формулировка на обвинението в частта му относно използваните за присвояването документи, в каквато връзка е изтъкван и довод за нарушено право на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в диспозитива е било отразено, че улесняващите присвояването престъпления се изразяват в използване на документи с невярно съдържание – частни (посочените граждански договори) и официални (посочените РКО). Същевременно в диспозитива документните престъпления са квалифицирани по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 и вр. чл. 309, ал. 1 от НК, което явно касае използването на неистински документи. За да разреши това противоречие и да отговори на доводите за допуснато смесване между съставите за неистински и документи с невярно съдържание, като упражни и съответните си правомощия като въззивна инстанция, Старозагорският окръжен съд е бил длъжен да изясни какво е съдържанието на гражданските договори и дали те по същината си (или отделни части от тях, ако става въпрос за отделни писмени изявления, обективирани върху една и съща материална основа и то ако такива са инкриминирани) имат удостоверително значение, за да могат да се категоризират като документи с невярно съдържание (защото диспозитивните документи не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране Вж. Постановление № 3/23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г. на Пленум на ВС, т. 7.). Същото е следвало да стори и по отношение на съдържанието на касовите ордери. Това е изисквало инкринимираните документи да бъдат подробно анализирани, като се даде недвусмислен отговор какъв е техния вид и характер с оглед характеристиките им (частен или официален, диспозитивен или удостоверителен, неистински или с невярно съдържание) Вж. в този смисъл Решение № 25/25.04.2014 г. по н. д. № 2193/2013 г., ІІ н. о. на ВКС. и отношение към присвоителното деяние Вж. в този смисъл Решение № 454/09.12.2010 г. по н. д. № 415/2010 г., ІІ н. о. на ВКС.. В мотивите на въззивния съд, а и на първоинстанционния, няма нито дума по този въпрос, а само крайно заключение, че става въпрос за използване на частни и официални документи с невярно съдържание, но пък правната им квалификация е по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 и вр. чл. 309, ал. 1 от НК, което е невярно и правно невъзможно.
Липсата на мотиви, които да позволяват да се проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, както и по правото с оглед формалното заключение, че подсъдимите са осъществили състава на чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с.чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК и без да са изложени никакви правни съждения, обуславят касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е и основание за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. За поправянето му се налага въззивното решение, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда, да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Старозагорският окръжен съд от стадия на съдебното заседание.
Неоснователно е искането за връщане на делото на прокурора поради нарушено право на защита с оглед неясно формулирано обвинение за улесняващите присвояването документни престъпления. Налице е ограничителната разпоредба на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, която по аргумент от чл. 426 от НПК е приложима в производството по възобновяване. Извън това същото е инициирано единствено от осъдените, като въззивната инстанция разполага с широки правомощия да поправи този порок и охрани правото на защита без да е необходимо делото да се връща на ДП (давайки възможност на прокурора да коригира обвинението), което вече един път е правено, но без резултат.
С цел отстраняване на констатираните нарушения въззивният съд следва преди всичко да проучи внимателно материалите по делото и в контекста на направените възражения във въззивните жалби и допълнения да прецени необходимостта от провеждане на въззивно следствие, в хода но което да инкорпорира всички необходими за правилното решаване на делото доказателствени източници по предвидения в НПК процесуален ред. Фактическите положения следва да бъдат отразени в мотивите подробно, ясно и систематично, така че да дават представа за това, какво точно е приел въззивния съд във връзка с правно релевантните факти, включени в обхвата на обвинението и въз основа на какви доказателства. При наличието на противоречиви източници на доказателствена информация окръжният съд следва да ги открои и съответно разреши чрез анализ и съпоставка помежду им и с други такива, като предложи логични правни съображения в съгласие с изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изводите по фактите следва да почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства, от които са били изведени и на съвкупната им оценка. Противоречията и непълнотите в експертните заключения следва да бъдат анализирани и преодоляни по начина, указан в чл. 153 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1235/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 197/10.12.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 115/13.06.2014 г. по НОХД № 1453/2011 г. на Старозагорски районен съд В ЧАСТТА относно осъждането на подсъдимите В. Ж. Т., В. С. М. и Е. В. И. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с.чл. 20, ал. 2 (за М. и Т.) и вр. ал. 4 от НК (за И.) и ВРЪЩА делото в същата част за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.