Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София 08.07.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 06 април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 730 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 60585/29.12.2014 г. от ищеца С. К. К., чрез адв. М. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 135/29.01.2014 г. гр.дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден [фирма] [населено място] да заплати на молителя-ищец сумата 3 051.59 лв. , представляваща разликата между брутното му трудово възнаграждение и изплатеното му обезщетение за безработица за период от шест месеца, като разлика между получаваното от него брутно трудово възнаграждение и обезщетението, изплатено му от БТ за период от шест месеца и след извършено прихващане на обезщетенията по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 КТ. Молителят поддържа, че е налице ново обстоятелство - разпореждане № 171-00-1806-5 от 26.09.2014 г. на длъжностното лице на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р., което е от съществено значение за делото – чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Твърденията са, че след влизане в сила на посоченото по-горе решение по гр.дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден ответникът да му заплати сумата 3051.59 лв., представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставане без работа, поради незаконното уволнение като разлика между получаваното от него брутно трудово възнаграждение и обезщетението изплатено му от БТ за период от шест месеца, след извършено прихващане с престираните в негова полза от работодателя обезщетения по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 КТ в брутен размер на 5096.17 лв., ведно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане и след изплащане на присъденото обезщетение от работодателя на молителя е издадено и връчено разпореждане № 171-00-1806-5 от 26.09.2014 г. на длъжностното лице на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р. за възстановяване на сума в размер на 6 154.64 лв., представляваща получено обезщетение за безработица за периода от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г., период, за който е получил определена сума като обезщетение по чл.225,ал.1 КТ. Твърди, че е внесъл дължимата по сметка на ТП на НОИ сума и че е ощетен със сумата 7 420.08 лв., тъй като е върнал на НОИ сума, която не е получил от работодателя за този период под формата на обезщетение. Счита, че е ощетен, като за периода от време от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г. не е получил обезщетение от работодателя по чл.225,ал.1 КТ в общ размер на 7420.08 лв. С оглед на това е формулирано искането за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд в осъдителната част по чл.344,ал.1,т.1,вр. чл.225,ал.1 КТ. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез адв.П. И. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и за неоснователност по същество. С определение № 68/13.02.2015 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. В писмени защити - молителят, чрез адв.М. Б. поддържа молбата за отмяна, а ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез адв. П. И. поддържа становището за неоснователност на молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 135/29.01.2014 г. по гр.дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд са уважени предявени искове от молителя С. К. К. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – отменена е заповед № 11/24.04.2013 г. на Управителя на [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на молителя като незаконосъобразна и същият е възстановен на длъжността „Координиращ/водещ/ проектант”Механизми и морска техника” и е осъдено дружеството да заплати на молителя-ищец сумата 3 051.59 лв., представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение като разлика между получаваното от него брутно трудово възнаграждение и обезщетението, изплатено му от БТ за период от шест месеца, след извършено прихващане с престираните в негова полза от работодателя обезщетения по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 КТ в брутен размер 5096.17 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане и е отхвърлен иска в останалата част до 8 358.84 лв. като неоснователен. С решение № 232/16.05.2014 г. по в.гр.дело № 239/2014 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 135/29.01.2014 г., постановено по гр.дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 13.09.2014 г. Молителят е представил Разпореждане № 171-00-1806-3/06.06.2013 г. на РУ”Социално осигуряване” [населено място], с което на осн.чл.54ж,ал.1вр.чл.54г.,ал.3 КСО е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 171-00-1806-1/10.05.2013 г. парично обезщетение на молителя С. К. К., поради изтичане периода на обезщетението за оставане без работа. Видно от приложеното към молбата за отмяна разпореждане № 171-00-1806-5/26.09.2014 г. на ТП Р. на НОИ със същото на осн.чл.54е,ал.4,вр.чл. 54е,ал.1 от КСО е разпоредено молителят да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г. в размер на 6154.64 лв. С платежно нареждане, също приложено към молбата за отмяна на 13.10.2014 г.молителят е внесъл по сметка на ТП на НОИ [населено място] сумата 6 154.64 лв. Видно от приложеното към молбата за отмяна определение от 12.11.2014 г. по гр.дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд върната екато недопустима исковата молба на С. К. К. против [фирма] с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ и е прекратено производството по делото. С посоченото определение районният съд е приел, че въпросът за дължимото на молителя-ищец обезщетение от ответното дружество по чл.225,ал.1 КТ е разрешен с влязло в сила решение № 135/29.01.2014 г. по г.дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявени искове от молителя срещу същия ответник с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 3051.17 лв. и е недопустимо пререшаването му. С определение № 1513/02.12.2014 г. по в.ч.гр.дело № 1082/2014 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определението от 12.11.2014 г. по гр.дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната срещу която решението е постановено. Под обстоятелства следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т.е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск. Не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК издаденото разпореждане № 171-00-1806-5/26.09.2014 г. на ТП Р. на НОИ, с което на осн.чл.54е,ал.4,вр.чл. 54е,ал.1 от КСО е разпоредено молителят С. К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г. в размер на 6154.64 лв., както и изплащането на указаната сума 6 154.64 лв. на 13.10.2014 г. от молителя по сметка на ТП на НОИ. Тези обстоятелства не са новооткрити, тъй като не са съществували до постановяване на решението, чиято отмяна е поискана. Касае се за обстоятелства, възникнали след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 10.04.2014 г., които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. По същите съображения не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и влязлото в сила на 18.12.2014 г. определение от 12.11.2014 г. по гр.дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд, с което е върната като недопустима исковата молба на С. К. К. против [фирма] с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ и е прекратено производството по делото. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Русенския районен съд в уважената част на предявения от молителя иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ., поради открити нови обстоятелства от съществено значение за делото. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Представеното от молителя разпореждане № 171-00-1806-5/26.09.2014 г. на ТП Р. на НОИ, с което на осн.чл.54е,ал.4,вр.чл. 54е,ал.1 от КСО не е ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като представлява новосъздаден документ. Разпореждането е постановено след деня на устните състезания пред въззивния съд – 10.04.2014 г. Това писмено доказателство не е новооткрито и отмяна въз основа на него не може да се допусне. С оглед на изложеното не са нови писмени доказателства и представените от молителя определение от 12.11.2014 г. по гр.дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд и определение от 02.12.2014 г. по в.ч.гр.дело № 1082/2014 г. на Русенския окръжен съд. Относно представеното Разпореждане № 171-00-1806-3/06.06.2013 г. на РУ”Социално осигуряване” [населено място], с което на осн.чл.54ж,ал.1вр.чл.54г.,ал.3 КСО е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 171-00-1806-1/10.05.2013 г. парично обезщетение на молителя С. К. К., поради изтичане периода на обезщетението за оставане без работа същото е било представено от молителя в хода на разглеждане на делото пред Русенския районен съд /стр.230/, прието е като доказателство и е обсъдено от съда при постановяване на първоинстанционното решение. Поради това същото не представлява ново писмено доказателство, което да обоснове отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на посоченото съдът преценява, че не се установява основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Русенския районен съд в частта, с която съдът е уважил предявен иск от молителя с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ., поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В заключение молбата за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК, подадена от С. К. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд, потвърдено с решение на Русенския окръжен съд в посочената част следва да се остави без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на ответника по молбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 60585/29.12.2014 г., подадена от С. К. К., [населено място], [улица], вх.3,чрез адв. М. Б., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1 за отмяна на влязло в сила решение №232/16.05.2014 г. по в.гр.дело № 239/2014 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 135/29.01.2014 г. по гр.дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден [фирма] [населено място] да заплати на С. К. К. сумата 3 051.59 лв. , представляваща разликата между брутното му трудово възнаграждение и изплатеното му обезщетение за безработица за период от шест месеца, след извършено прихващане с изплатени от работодателя обезщетенията по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 КТ, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда С. К. К., [населено място], [улица], вх.3 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 2, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,чрез адв.П. И. сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: