1 Р Е Ш Е Н И Е № 168 ГР. С., 11.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 15 май през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б. като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1113/11 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС на РБ разглежда касационната жалба на З. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по гр.д. №146/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК след констатацията, че по въпроса за характера и предпоставките на предварителната закрила по чл.333, ал.1,т.3 от КТ въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по гр.д. №477/10 г. на четвърто г.о. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето г.о., като разгледа жалбата намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на З. Д. срещу [фирма] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „Ръководител Н. „Боеприпаси” при ответника, със заповед от 7.07.10 г.. Прието е, че работодателят е спазил изискванията на чл.333, ал.1 и 2 от КТ, като е поискал и получил предварително разрешение на инспекцията по труда /ИТ/ и мнение на ТЕЛК за уволнението на ищеца, който е с 61 процента трайна неработоспособност поради общо заболяване / порезно нараняване на дясната ръка/, съгласно представеното от него и съдържащо се в трудовото му досие ЕР на ТЕЛК от 10.02.09 г.и 21.01.10 г. Във връзка с довода на ищеца, че не е спазена закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, от която също се ползва, въззивния съд е приел, че работодателят е задължен от Наредба №5/87 г. да събере предварителна информация страда ли работникът от заболяванията, посочени в чл.1 от наредбата. Той обаче няма задължение без да му е представена медицинска документация да извършва медицински изследвания на работниците и служителите. В случая работодателят не е имал информация, че работникът боледува и от онкологично заболяване, а получените разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК са достатъчни за спазване както на закрилата по чл.333, ал.1,т.2, така и по т.3 от КТ, за които се изискват. Тези изводи на въззивния съд противоречат на закона и на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. На осн. чл.333,ал.1, т.2 и 3 от КТ работодателят може да уволни дисциплинарно – по чл.330, ал.2,т.6 от КТ след предварително разрешение на ИТ за всеки отделен случай / за всяка хипотеза на закрила/, трудоустроен работник или служител, както и работник и служител, боледуващ от болест, определена в наредба на МЗ. В р. по гр.д. №1784/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е разяснено, че когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. В цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №477/10 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба №5/87 г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата. В исковата молба е посочено, че не е спазена закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като ищецът страда от онкологично заболяване, за което преди уволнението работодателят не е събрал предварителна информация, съгласно чл.1, ал.2 от Наредба №5/87 г. на МЗ и съответно не е поискал необходимото разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК за уволнение на работника при това заболяване. От заключението на вещото лице – медицинска експертиза се установява, че ищецът към уволнението боледува от злокачествено онкологично заболяване, което изисква доживотно медицинско наблюдение и той е поставен под такова. Няма данни работодателят преди уволнението да е поискал от работника предварителна информация дали страда от болест по Наредба №5/87 г., с което е нарушил задължението си по чл.1,ал.2 от Наредбата. Дадените предварително разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК са за другото заболяване на ищеца – общо заболяване след порезно нараняване на ръката, с призната трайно намалена работоспособност и посочени противопоказания за полагането на труд, заради което той е под закрилата на чл.333, ал.1,т.2 от КТ / Р по гр.д. №20/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Разрешението на ИТ и мнението на ТЕЛК не се отнасят за онкологичното заболяване по Наредба №5/87 г., поради което закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, от която ищецът също се ползва, не е преодоляна като отделен случай на закрила, както изисква законът. Само на това основание уволнението е незаконно и следва да се отмени на осн. чл.344,ал.3,вр. с ал.1,т.1 от КТ с последиците от това по чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ. Искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да се уважи за двумесечния исков период – от 8.07. до 8.09.10 г., който не е изменен пред първата и въззивната инстанция и в размер на 2 232,30 лв. Доказателства за оставането си без работа за този период ищецът е представил – копие от тр. книжка на л.156 от делото на РС. На ищеца следва да се присъдят и разноските за въззивната и касационната инстанция, поискани с касационната жалба, по представен списък. В. решение е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №146/11 г. от 12.05.11 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконно на осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ уволнението на З. В. Д. от длъжността „Ръководител Н. Боеприпаси” в [фирма] – [населено място], извършено на осн. чл.330, ал.1,т.6 от КТ, със заповед от 7.07.10 г., връчена на ищеца на 8.07.10 г. ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ З. В. Д. на предишната работа „Ръководител Н. Боеприпаси” в [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] за заплати на З. В. Д. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 8.07.10 – 8.09.10 г., в размер на 2 232,30 лв., ведно със законната лихва от 7.09.10 г. , както и деловодни разноски за въззивната и касационна инстанция в размер на 1375 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: