3 Р Е Ш Е Н И Е № 516 гр. София, 21.11.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1223 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на С. Г. К., П. П. П. и П. П. Й. за отмяна на влязлото в сила решение № 545/29.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 1005/2011 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С него е отменено действие на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И. Б. с рег. № 705 по изп. дело № 20107050400256, а именно – негово постановление от 13.05.2011 г. за вълагане върху тримата молители на изнесен на публична продан недвижим имот (описан в решението); и е върнато делото на същия ЧСИ за продължаване на производството. В молбата се твърди, че атакуваното решение противоречи на решение № ІІ-304/18.04.2011 г., постановено по частно гр. дело № 273/2011 г. на БОС, с което е отменено предходно постановление от 24.01.2011 г. на същия ЧСИ по същото изп. дело, за възлагане също върху тримата молители на същия недвижим имот. Сочи се, че последният е изнесен на публична продан с влязло в сила решение за извършване на съдебна делба, по която молителите са съделители, а [фирма] е наддавач в публичната продан, по чиито жалби са образувании двете посочени частни гр. дела, решенията по които се твърди да си противоречат. Според молителите противоречието се изразява в това, че с по-рано постановеното решение № ІІ-304/18.04.2011 г. по частно гр. дело № 273/2011 г. на БОС делото е върнато на ЧСИ за продължаване на процесуалните действия, което според молителите означава да се допусне [фирма] до участие във вече обявената публичната продан и да се вземе предвид направеното от него наддавателно предложение, което ЧСИ и направил; а с атакуваното решение № 545/29.06.2011 г. по частно гр. дело № 1005/2011 г. на БОС недопустимо (при липса на такива оплаквания в жалбата) и неправилно било прието, че ЧСИ не е обявил и не е извършил нова публична продан на имота, с което не било зачетено действието на първото решение за същия случай. Ответното [фирма] излага доводи и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини, представляващи основания за отмяна. В случая твърденията на молителите следва да се квалифицират в хипотезиса на сочената и от тях норма на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е следователно да е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, какъвто в случая не е налице. Вярно е, че и двете частни граждански дела са между същите страни, но с постановените по тях съдебни решения са отменени различни действия – различни постановления на ЧСИ и на различни основания за това. Само тази липса на идентичност между предметите на двете дела води до извод за неоснователност на подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение. Освен това в случая, и с двете съдебни решения на БОС, двете последователни постановления на ЧСИ, с които имотът е възлаган върху молителите, са отменени като незаконосъобразни; т.е. налице е еднопосочност, а не противоречие между двете съдебни решения, като краен резултат, постановен с тях по съществото на съответния правен спор, който в случая е именно относно законосъобразността на съответното обжалвано действие – всяко от двете атакувани постановления на ЧСИ. На следващо място, съответният правен спор между страните по делото се разрешава със самото съдебно решение – с постановеното в диспозитива му, именно по (относно) съществото на спора. Последният не се разрешава, нито с мотивите към съдебното решение, нито пък с неговата указателна част, когато делото се връща на долустоящата съдебна инстанция, респ. на съдебния изпълнител (както е в случая) за продължаване на съответното производство (макар и тази указателна част също да се намира в диспозитива на решението). Поради това, не е налице противоречие, представляващо основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, когато се касае за противоречие между приетото в мотивите към две съдебни решения или за противоречие между разпореденото с техните указателни части, или за противоречие между мотивите на едното и указателната част на другото съдебно решение, след като няма противоречие между самите решения – диспозитивите им, постановени по съществото на правния спор, още повече, когато е налице разлика, а не идентичност в предмета на спора, както в случая. По изложените съображения, тъй като не е налице заявеното от молителите по делото основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 545/29.06.2011 г. по частно гр. дело № 1005/2011 г. на БОС, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. К., П. П. П. и П. П. Й. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение № 545/29.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 1005/2011 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.