Р Е Ш Е Н И Е № 323 гр.София, 17.10.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4663/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Х. Д. Я. за отмяна на влязлото в сила решение на Ямболски окръжен съд № 47/ 14.03.2013 г. по гр.д.№ 66/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Елховски районен съд по гр.д.№ 425/ 2012 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от молителя против М. Х. Г. иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер 2 000 лв. Молителят поддържа, че при постановяване на решението съдът тълкувал превратно доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по допуснатата съдебномедицинска експертиза. От него съдът приел за установено, че здравното състояние на Х. Я. на 19.10.2011 г. не било от спешен порядък, докато заключението било в противоположен смисъл. Според молителя се касае до порок, които се приравнява на постановяване на решението въз основа на неистинско заключение на вещо лице. Освен това излага съображения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспореното решение и за необоснованост на фактическите констатации на съда, което е резултат от неправилната оценка на събрания по делото доказателствен материал. На тези основания претендира влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответната страна – М. Х. Г. – оспорва молба. Твърди, че каквито и фактически изводи да е направил съдът въз основа на заключението на вещото лице, това не съставлява „неистинност” на заключението по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Счита, че отмяна може да се иска само при установена по надлежния ред неистинност на самото заключение. Останалите твърдения на молителя за порочни действия на съда при постановяване на решението счита за неоснователни, като излага и съображения, че по такива доводи влязлото в сила решение не може да бъде отменено. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Делото е образувано по искова молба на Х. Я. против М. Г. с искане за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, извършен на 19.10.2011 г. Според ищеца тези вреди са му причинени поради това, че бидейки в състояние, предхождащо мозъчен инфаркт, ответницата не му е оказала адекватна помощ, макар да е била на длъжност медицинска сестра в здравната служба, където е отишъл за преглед. Съдът е разгледал иска, като е събрал посочените от страните доказателства, включително заключение на вещо лице. Претенциите на ищеца са счетени за неоснователни и са отхвърлени. Решението на въззивната инстанция, като необжалваемо, е влязло в сила от датата на постановяването му. По отношение на това решение не са налице претендираните от молителя основания за отмяна. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК визира в една от хипотезите си като такова основание установената по надлежния съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице, доколкото съдът е основал решението си на него. Това предполага вещото лице да е обосновало в експертизата факт, който не съществува и това да бъде установено с присъда или със заместващо я влязло в сила съдебно решение. Хипотеза, при която съдът е анализирал заключението и е приел въз основа на него факт, който не е посочен от вещото лице, не съставлява „неистинност” на заключението, нито може да се приравни на такава с оглед приложението на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. При тази хипотеза заключението би било истинско, а не биха били правилни мотивите на съда по установяване на релевантните за делото факти. По реда на извънинстанционния контрол обаче такава проверка на мотивите не може да бъде правена. Законодателят допуска отмяната на влязло в сила решение само при изчерпателно посочените в ГПК предпоставки, сред тях не е неправилното интерпретиране на доказателствата по делото от съда, постановил решение по същество. Не са основания за отмяна на влязло в сила решение и неправилното приложение на материалния закон, пороците в процеса по анализ на доказателствата или необосноваността на фактическите констатации на съда по същество. Дори твърденията на молителя за наличие на такива да са верни, те не могат да се отнесат към нито едно от посочените в чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК основания за отмяна, а се отнасят към основанията за неправилност на решението. Неправилността обаче може да се установява само по реда на редовния инстанционен контрол, който в случая е изчерпан с постановяване на въззивния съдебен акт. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение, молбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като на ответната страна бъдат присъдени разноските за производството. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. Д. Я. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Ямболски окръжен съд № 47/ 14.03.2013 г. по гр.д.№ 66/ 2013 г. ОСЪЖДА Х. Д. Я., Е. [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на М. Х. Г., Е. [ЕГН] [населено място], [община], сумата 100 лв (сто лева) разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: