Р Е Ш Е Н И Е № 393 гр.София, 28 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1280 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения В. Д. П. за възобновяване на производството по в. н. ч. д. № 283/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се несъответствие на възприетата правна квалификация и незаконосъобразно определяне на остатъка от наказанието, което следва да се изтърпи в Република България. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа искането с аргументите, изложени в него. Подчертава, че българският съд е влошил положението на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като няма нарушение относно правната квалификация, а според българския закон съдът може, но не е длъжен, да приложи условното предсрочно освобождаване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: По предложение на главния прокурор на Република България да реши въпросите, свързани с изпълнението на присъда от 8.06.2010 г. по н. д. № 37FI 9363/09 г. на първоинстанционния съд в Брюксел, Кралство Белгия, с определение от 6.03.2012 г. по н. ч. д. № 128/2012 г. Софийският градски съд е приел, че престъпленията, за които В. Д. П. е бил осъден съответстват на престъпленията по чл. 159г вр. чл.159а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4 НК, по чл. 155 ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 159г вр. чл. 159а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4 НК, като наказанието, което той следва да изтърпи е пет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил затворническо общежитие от открит тип, в което осъденият да бъде първоначално настанен и първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Приспаднал е съответното задържане на осъдения, изтърпяното наказание в осъдилата го държава и времето, пред което е полагал обществено полезен труд в Кралство Белгия. На основание чл. 457, ал. 6 НПК съдът е постановил изпълнение на наказанието глоба в размер на пет хиляди евро. По жалба на осъдения, с определение № 140 от 18.05.2012 г. по в. н. ч. д. № 283/2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Допълнително е приспаднал конкретен период от време от наказанието лишаване от свобода. Процесуално допустимото искане за възобновяване на делото е ОСНОВАТЕЛНО. В негова подкрепа са изтъкнати доводи в две направления. На първо място се твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е приел съответствие на престъпленията, за които В. Д. П. е бил осъден от първоинстанционния съд в Брюксел, Кралство Белгия. Българският гражданин не бил осъден за престъпление, извършено при квалифициращото обстоятелство по чл. 155, ал. 5, т. 1 и по чл. 159г, пр. 2 от Наказателния кодекс на Република България. Освен това в присъдата се визирали деяния, извършени само от две лица – от осъдения С. и от осъдения П.. Съображенията в този аспект са неприемливи. За да приеме съответствие с по-тежко квалифицирания състав на престъпленията по чл. 159г НК и по чл. 155, ал. 5 НК, Софийският апелативен съд законосъобразно е отчел фактите и обстоятелствата, изложени в присъдата на съда на осъдилата лицето държава, според които българският гражданин В. Д. П., заедно с осъдения С. Р. С. и задочно осъдения П. Р. П. (технически погрешно е отразено в превода отново името на С. Р. С.) е осъществил конкретна престъпна дейност при наличието на няколко квалифициращи и отегчаващи вината обстоятелства, в т. ч., че съответното престъпно деяние (по п. А, В, С на обвинението, с изключение на б. „б”, по което тримата са оправдани) е акт на участие в основна или спомагателна дейност на организирана престъпна група, независимо дали обвиняемият има или не качеството на ръководител. На следващо място, в искането се оспорва решението на Софийския апелативен съд, че осъденият В. Д. П. следва да изтърпи пет години лишаване от свобода. Аргументите са били представени на вниманието и на въззивния съд, който ги е отхвърлил, отговаряйки лаконично и със сходни съображения на изложените от първоинстанционния съд, че според посоченото в присъдата, на осъдения П. е било наложено наказание от пет години лишаване от свобода, като след ефективно изтърпяване на четиридесет месеца той би имал право на условно предсрочно освобождаване. Защитникът възразява, че мотивите на Софийския апелативен съд не отговарят на действителното съдържание на присъдата на чуждестранния съд, с която на основание чл. 8, пар. 1 от Закона за отлагане, условност и пробация на Кралство Белгия е постановено отложено изпълнение на част от наложеното наказание (за частта от срока, надхвърлящ четиридесет месеца изтърпяване на лишаване от свобода); че въззивният съд е бил длъжен, но не е отчел изпратената справка от затвора „Сен Жил”, в която изрично е отбелязано, че изтърпяването на наказанието следва да приключи на 8.03.2013 г., обстоятелство, залегнало и в предложението на главния прокурор. Като не е взел предвид съвкупността от материалите по делото, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, влошавайки и положението на осъдения. Оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е основателно. По делото е безусловно установено, че изтърпяването на наказание лишаване от свобода е започнало в осъдилата лицето държава. Ето защо Софийският апелативен съд е бил длъжен отново да обсъди и да реши какъв е остатъкът от наложеното наказание, което българският гражданин В. Д. П. следва да изтърпи в Република България. Предпоставка за това е било прецизното изследване на волята на чуждестранния съд в присъдата, с която са били решени въпросите за наказанието. Изборът на Република България да следва разрешението по чл. 9, т. 1, б. „а” при условията на чл. 10 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица от Страсбург (по силата на декларация по чл. 3, т.3 от Конвенцията) има съществено значение относно правните последици на осъждането. При продължаване изпълнението на наказание лишаване от свобода присъдата на чуждестранния съд е това, което се изпълнява и изпълняващата държава прилага съдебното решение, такова, каквото е постановено от осъдилата лицето държава, под условие че санкцията не надвишава максимума, предвиден от закона на изпълняващата държава – чл. 10 от Конвенцията и чл. 457, ал. 4 НПК (възможността, уредена в чл. 10, т. 2 от Конвенцията и чл. 457, ал. 4, изр. 2 НПК няма отношение към настоящето дело). При всички случаи изпълняващата държава не може да утежнява наказателната съдба на осъдения. Затова Софийският апелативен съд е следвало да изясни какво точно е наказанието лишаване от свобода, което осъденият В. Д. П. трябва да изтърпи според съда в Брюксел, Кралство Белгия, доколкото чрез механизъма на трансфера поначало лицето се предава да изтърпи именно това наказание, а в случая срокът от присъдата, останал за изтърпяване. При решаване на въпроса въззивният съд без съмнение се е позовал на превода на диспозитива на присъдата в тази й част (л. 18 на присъдата), в който е отразено, че съдът „определя възможността настоящата присъда от пет години да се замени с условно наказание в частта затвор, за периода, в който тя надвишава четиридесет месеца, в сроковете и при условията, определени от закона, касаещ прекратяване, условност и пробация”. Напълно видимо е, че именно формулировката за „възможността” … да се замени с условно наказание” стои в основата на въззивното заключение, че след ефективно изтърпяване на четиридесет месеца лишаване от свобода осъденият би имал право на условно предсрочно освобождаване (респ. за сходната интерпретация на Софийския градски съд като възможност осъденият П. да се ползва от определени привилегии, една от които е условното предсрочно освобождаване според българския Наказателен кодекс). В мотивите на присъда си обаче съдът е отбелязал, че на подсъдимите (един от тях е осъденият П.), които отговарят на определени законови условия („неосъждани преди това ...със затвор на повече от 12 месеца”) е оправдано да им се даде възможност да се възползват от „обикновена условност”. В действаща разпоредба на чл. 1, пар. 2 от Закона на Кралство Белгия, регламентиращ отложено осъждане, наказание с отложено изпълнение и пробация се съдържа пояснение на т. нар. „обикновена условност” и тя отговаря на наказание с отложено изпълнение, когато не е свързано със специални задължения за лицето през изпитателния срок (при липса на конкретни условия, които съпровождат мерките по пар. 1, за лицето с изпитателен срок). По делото е приложен и текстът на чл. 8, пар. 1 от вече споменатия закон, на който осъденият се позовава. Той фигурира в изброените правни норми, които чуждестранният съд е приложил за решението си в диспозитива (л. 17 от присъдата/ л. 57 от материалите на първоинстанционното производство). От мотивите на въззивното решение изобщо не личи Софийският апелативен съд да е обсъдил правната норма в контекста на възражението, което е било наведено от осъдения и неговия защитник. Разпоредбата предвижда, че при определени предпоставки (липса на предходно осъждане на наказание лишаване от свобода за повече от 12 месеца) съдилищата могат, осъждайки лицето на едно или повече наказания, които не надхвърлят пет години, да постановят („да заповядат”) чрез мотивирано решение отлагането на изпълнението .... било на цялото или на част от основните или допълнителните наказания. Софийският апелативен съд е пропуснал да констатира посочените различия в материалите по делото, относими към въпрос със съществено значение, включително като насочи вниманието си към точността на изготвения превод на български език на диспозитива от присъдата на чуждестранния съд. Повод за това е давало и копието от присъдата, изпратено на Софийския градски съд (макар и в друга връзка) от националното бюро на България в Евроджъст в хода на осъществената кореспонденция с първоинстанционния съд на държавата, която е осъдила българския гражданин В. Д. П.. Според него, в тази част присъдата гласи: „лицето е условно осъдено на пет години в изпълнение на настоящето решение по отношение на частта …лишаване от свобода над 40 месеца, съгласно сроковете и условията на Закона…” (л. 178 по н. ч. д. 148/2012 г. на Софийския градски съд ). Без да отстрани наличните противоречия, включително с помощта на преводач, за да изясни точното съдържание на диспозитива на присъдата (при преценка и на текста със съкращения относно наказанието на осъдения П. в справката от затвора „Сен Жил”), както и да обсъди съвкупността от материалите по делото, въззивният съд не е могъл и да разреши конфликтния момент, поставен от защитата - дали с влязлата в сила присъда е решено осъденият П. да бъде освободен от изтърпяване на част от наложеното наказание (на частта до наложеното наказание от пет години, която надхвърля 40 месеца лишаване от свобода) или въпросът за освобождаването му от изтърпяване на част от наказанието е бил оставен за последващо решаване. Респективно, Софийският апелативен съд не е изпълнил процесуалното си задължение обстойно да разгледа и да обсъди материалите по делото, да изложи подробни мотиви по въпрос с решаващо значение и изчерпателно да отговори на основните доводи на защитата. Такъв подход накърнява правото на защита на осъдения и представлява съществено процесуално нарушение, което оправдава поисканото възобновяване, отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд от съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ определение № 140 от 18.05.2012 г. по в. н. ч. д. № 283/2012 г. на Софийския апелативен съд по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: