Р Е Ш Е Н И Е
№ 60192
гр. София, 10 януари 2022 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и в присъствието на прокурор К.Софиянски, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 661/2021 година и съобрази следното:
Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. Р. Г. срещу решение № 92 от 18.03.2021г., постановено от Апелативен съд –София по ВНОХД № 788/2020г.С жалбата са въведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК, като са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.В условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-София, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Г., адв.Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправените искания.
Подсъдимият Г., редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд, в лична защита заявява, че поддържа касационната жалба с въведените в нея доводи и направени в условията на алтернативност искания.
При реализиране правото си на последна дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК.Пледира решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда №68, постановена на 17.06.2020г. от Софийски градски съд, НО, 31 състав, по НОХД № 4481/2017г., подсъдимият Р. Р. Г. е признат за виновен за това, че за времето от около 13.00ч. до около 15.00ч. на 25.04.2017г., в [населено място],[жк], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва:
1.На 25.04.2017г., около 13.00ч. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, на междуетажната площадка между етаж 3 и ет.4, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, разпространил високорисково наркотично вещество, като продал на лицето К. Г. за сумата от 5лв. един бр. полиетиленово пликче, съдържащо 0,24гр. марихуана, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14,8%, на стойност 1,44лв.
2.На същата дата, около 15.00ч., в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ап.12, без надлежно разрешение съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични веществ:4,55гр. марихуана с процентно съдържание тетрахидронанабинол 16,4% на стойност 27,30лв. и 6,16гр. марихуана с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 9,0%, на стойност 36,96лв., като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 2 500,00лв.лв.
С присъдата съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Г..
Първоинстанционната присъда била предмет на недоволство от страна на подс.Г., който с въззивна жалба, изготвена чрез упълномощения му защитник адв.Г. я оспорил пред АС-София.Образуваното по нея въззивно производство пред въззивния съд приключило с решение №92 от 18.03.2021г., постановено по ВНОХД № 788/2020г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.
Преди всичко следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото само при неоснователност на същите биха могли да бъдат разгледани оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, според изложените в жалбата съображения, е обосновано с тенденциозен и необективен анализ на показанията на полицейските служители И.Б., В.С., С.С., Р.Д., Н.Ш., както и на сведенията, депозирани от свидетелите К.Г. и Т.П..В тази връзка се настоява, че неправилно е дадена вяра на показанията на първата група свидетели за сметка на тези от втората група, като наред с това са игнорирани данните, че първоначалните сведения, които са депозирали свидетелите К.Г. и Т.П. са били контролирани, а освен това, върху свидетелите е била упражнена принуда и агресия при проведените им разпити в рамките на досъдебното производство.Пак в подкрепа наличието на посоченият касационен повод са въведени общи оплаквания за неизпълнение от страна на въззивния съд на задължението за „цялостен и детайлизиран анализ на събраните от първата инстанция доказателства“.На последно място, като съществено процесуално нарушение в жалбата е откроено и липсата на експертно изследване за идентичност на наркотичното вещество, намерено в колата на св.Г. и установеното пред бл.208 такова.
Наведените от касатора доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждане на делото, свързани с проверката и оценката на гласните доказателствени източници, са несподелими.
Въззивният съд без основание е упрекнат, че не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, както и че е проявил тенденциозност и необективност при оценката на доказателствените източници, изводими от показанията на посочените по-горе свидетели.
Касационната проверка установява, че Апелативният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства, като не е игнорирал някои от тях за сметка на други, нито ги е възприел превратно. Некоректно е критикуван и за липсата на самостоятелна доказателствена проверка.Доказателствената и аналитичната дейност на контролираната инстанция е осъществена при стриктно съблюдаване на процесуалните норми. Въззивната инстанция е изтъкнала убедителни съображения във връзка с проверката и оценката на доказателствата , които се споделят от състава на ВКС / спр. мотивите на атакуваното решение на стр.8- стр. 15/. Доказателствените източници са обсъдени поотделно и в съвкупността им, при спазване на правилата на формалната логика, а оценката им е осъществена съобразно действителното им съдържание, без да им се придава смисъл, какъвто те не притежават.Коментирани са внимателно всички гласни доказателствени средства, включително и тези, на които акцентира касатора, като са обсъдени в тяхната взаимна връзка както по-между им, така и с останалите доказателства по делото .Изложени са убедителни съображения за причините, поради които показанията на полицейските служители И.Б., В.С., С.С., Р.Д. и Н.Ш. са приети за достоверни. Безспорно е, че тези показания са в основата на изводите на съда относно авторството на деянието. Не е вярно обаче твърдението, че съдът се е доверил на същите, без да извърши съответна проверка за годността им да бъдат източник на доказателства. Напротив, съдът е подходил обективно и задълбочено при анализа им преди да направи своите фактически и правни изводи.Пред въззивния съд е бил наведен идентичен довод за тенденциозна и необективна оценка на показанията на посочената група свидетели от страна на първостепенния съд.Този довод основателно е бил отхвърлен по реда на чл.339, ал.2 от НПК като несъвместим с данните по делото.Изложените на л.15 от мотивите съображения на въззивния съд в коментираната насока са изчерпателни и изцяло споделени от ВКС.На следващо място, специално внимание е отделено и на изложенията на свидетелите К.Г. и Т.П..На л.8 и л.9 от съдебните мотиви подробно е проследено заявеното от св.К.Г. на досъдебната фаза и пред първоинстанционния съд.Съдебната позиция, според която за достоверни следва да бъдат приети показанията на този свидетел, депозирани в хода на ДП и първоначалните му такива пред СГС /протокола от проведеното съдебно заседание от 25.10.2017г./ е убедително защитена, тъй като именно тези сведения намират подкрепа в останалите гласни и писмени доказателства по делото- показанията на св.Т.П., дадени в досъдебната фаза; сведенията, които са дали свидетелите И. З., И. Ф. и И. Б.; констатациите в протоколите за оглед на веществено доказателства; за личен обиск на св.К.Г.; за извършено разпознаване /при което св.Г. е разпознал подсъдимия като лицето, което му е продало инкриминирания наркотик-марихуана за сумата от 5лв./; за претърсване на лекия автомобил, управляван от св.Г. /в който е намерено наркотичното вещество/.Логична последица от законосъобразно осъществената оценъчна дейност на показанията на св.Г. е и отказа на въззивния съд да приеме за достоверни сведенията, които този свидетел е дал при преразпита си пред първия съд, с които е отрекъл истинността на предходно депозираните такива.Законосъобразен е и подхода на въззивния съд при проверката и оценката на сведенията, които е дал св.Т.П. в досъдебната и съдебната фаза на процеса.На л.14 от съдебните мотиви аргументирано е защитена съдебната позиция, според която кредит на доверие следва да получат тези, които свидетелят е дал в рамките на досъдебното производство, доколкото именно те намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства.Въведените с жалбата твърдения за упражнени по отношение на св.К.Г. и Т.П. принуда и агресия при проведените им разпити в рамките на досъдебното производство не се подкрепят от обективни данни по делото.Що се отнася до оплакването за липса на експертно изследване за идентичност на наркотичното вещество, намерено в колата на св.Г. и установеното пред бл.208 такова, то също е неоснователно, тъй като не сочи на доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежния ред фактите, подлежащи на доказване.Видът и количеството на инкриминираните наркотични вещества е установен по несъмнен начин по делото, а именно това има значение за съставомерността на деянието, реализирано от касатора.
В обобщение, оплакването за превратно оценени или пренебрегнати доказателствени източници е неоснователно. Въззивният съд ги е съобразил според действителното им съдържание, а фактическите обстоятелства, свързани с предмета на делото, извел по ясен и категоричен начин, в синхрон с дължимите процесуални изисквания. Събран е възможният обем от доказателства, които са оценени от въззивната инстанция при спазване на процесуалните изисквания и не са допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.
Обстоятелството, че изслушаната по делото дактилоскопна експертиза не е установила дактилоскопни следи по обектите, предмет на същата, не е убягнало от вниманието на САС, но той законосъобразно е заключил, че само по себе си това не е достатъчно за постановяване на оправдателна присъда. В основата на тази констатация е поставена забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК за доказателства и доказателствени средства, ползващи се с предварително установена сила. Ето защо в съответствие с изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването съдът е анализирал останалите доказателствени източници и убедително е защитил тезата си, че макар и косвени, те изграждат непрекъсната доказателствена верига, обосноваваща единствено възможен извод за авторство на Р. Г. в инкриминираното разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.Доказателства по делото, събрани по установения процесуален ред, са достатъчни по обхват и убедително подкрепят направените изводи относно авторството на деянието, в т.ч. и относно това, че преди установяването на инкриминираните наркотични вещества, същите са били във фактическата власт на подсъдимия.
Възраженията на касатора за недоказаност на специалната цел на държаните от него наркотични вещества и на извършената продажба не се основават на правилния прочит и логичен анализ на доказателствата, направен с обжалвания съдебен акт. Закономерно целта за разпространение на наркотичните вещества е изведена от тяхното количество и стойност, от разпределението им в няколко самостоятелно обособени вещи за съхранение и с разкритите данни и за други наркотични продажби извършени от подсъдимия Г.. Поради тази причина няма как да бъде удовлетворено искането на касатора /макар и не изрично въведено/ за смекчаване на наказателната му отговорност в по-леко наказуем състав и отпадане на специалната цел за разпространение. Приетите за установени фактически обстоятелства предпоставят за правилна квалификацията за държане на високорискови наркотични вещества в [населено място], с цел разпространение и за продажба на наркотик на свид. К.Г.. При това положение, преквалификация на деянието в по-леко наказуем закон по чл. 354а, ал. 3 от НК не отговаря на осъществените съставомерни признаци на престъплението, доказани по делото.
Материалният закон е приложен правилно, с изключение на правните изводи за наличие на извършени две отделни деяния при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК.
Продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК е налице, когато деецът извърши две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също по вид престъпление, като последващите обстоятелства от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите (заради сходството в престъпната обстановка, непродължителния период от време на извършването им и еднородността на вината).
Подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от около 13.00ч. до около 15.00ч. на 25.04.2017г. , в [населено място], е държал наркотици, индивидуализирани по вид, тегло, съдържание на наркотично-действащ компонент и стойност, и е разпространил марихуана на свид. К.Г.. Заради времевите очертания на две от формите на изпълнителното деяние, продажбата (разпространението) на 0,24 грама марихуана е извършена по време на държането на останалата и по-голяма част от предмета на престъпление (марихуана с общо тегло от 10, 71гр.). Затова в конкретния случай не са осъществени две отделни деяния – за държане и за разпространение, които да бъдат обединени в едно общо продължавано престъпление. Налице е едно престъпление, обединяващо в себе си две от формите на изпълнителното деяние, но с общ предмет на престъпление и единен престъпен резултат.В контекста на тези разсъждения на касационната инстанция, изложените на стр. 16 от въззивното решение мотиви са неправилни. Препратката към чл. 26 от НК е незаконосъобразна и подсъдимият Р. Г. следва да бъде оправдан за това обстоятелство.
Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че е допуснато нарушение на закона, тъй като инстанционните съдилища са пропуснали да извършат разпореждане с предмета на престъпление, съгласно текста на чл.354а, ал.6 във вр. с ал.1 от НК.Доколкото същия представлява едновременно и веществено доказателство, констатираното опущение може да бъде отстранено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК от първостепенния съд.Това налага връщане на делото на СГС за произнасяне по посочения ред.
По изложените съображения, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 92 от 18.03.2021 г. по в.н.о.х.д. № 788/ 2020 г., по описа на Апелативен съд -София, като оправдава подсъдимия Р. Р. Г. да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Връща делото на СГС за произнасяне по реда на чл.306 от НПК и за изпълнение на указаното в мотивната част на решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |