Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 26 март 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 223 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура, Велико Търново, и по жалба на подсъдимия И. А. Г., срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 249 от 17.12.13 г, по ВНОХД № 220/13, с което е потвърдена присъда на Русенски окръжен съд № 32 от 17.06.13 г, по НОХД № 113/13, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 7.08.2012 г, в [населено място], при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 8 191, 96 лв, от владението на управителя на [фирма] - Р. Р. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъден на седем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан по обвинението по чл. 196 а НК, както и за разликата до 68 204, 90 лв, представляващи пълния размер на обвинението. Със същата присъда е отхвърлен предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 67 984, 44 лв. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че потвърждаването на оправдателната част на присъдата е неправилно, че невярно са интерпретирани показанията на св. Н., св. Й., св. Г. и св. И., че е допуснато нарушение на материалния закон / деянието съставлява престъпление по чл. 196 а НК /, че неправилно е отхвърлен гражданският иск. С протеста се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че доказателственият анализ е процесуално неиздържан, че неправилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, сочещи на съставомерност по чл. 215 НК, че защитната теза не е опровергана от събраните доказателства, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Счита, че жалбата е неоснователна. Защитата и подсъдимият изразяват становище в писмен вид за неоснователност на протеста и основателност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Доводите на обвинителната власт, изложени в касационния протест, са били поставени на вниманието и на въззивния съд, който ги е обсъдил и им е дал правилен отговор. Верен е изводът, че показанията на св. Н. са непоследователни по въпроса за количеството на златни бижута, отнети от магазина. Свидетелят е заявил, че „може да индивидуализира липсващите вещи, доколкото би могъл да ги види и да ги разпознае”. Казал е, че посоченото от него количество злато е ориентировъчно, проявил е несигурност дали то е било собственост на дружеството или на фирми, чиято стока е продавал на консигнация. Вярно са интерпретирани показанията на св. Й. и св. Г., с които св. Н. е бил в договорни отношения. Съконтрахентите на Н. не са били категорични относно количеството златни изделия, предадени на [фирма], към инкриминираната дата, а от приложените договори е установено, че плащането, касаещо част от уговореното количество, е било предвидено за 30.11.12 г, което предполага и доставката да бъде осъществена след инкриминираната дата. От показанията на цитираните свидетели е изяснено, че е имало практика при предаване на украшенията да не се изготвят съответни приемателно-предавателни протоколи. Установено е, също така, че св. Н. не е водел надлежна счетоводна отчетност, а представеният по делото протокол за инвентаризация, изготвен еднолично от него, е бил основан на документи, определени от свидетеля като такива за „лично ползване”. Показанията на св. И. също не са последователни по въпроса какво количество злато е имало в магазина. В разпита си пред първата инстанция свидетелката е заявила, че тя не се е занимавала с продажбите / това е вършел св. Н. /, а само е изваждала от касата бижута и ги е подреждала на рафтовете. На следващо място, съдилищата са направили математическо изчисление относно възможността в магазина да е било налично заявеното от св. Н. количеството златни бижута - 1 148, 40 гр злато. Според представените от свидетеля фактури и складови разписки, дори без приспадане на продадената преди инкриминираната дата стока, на стойност 4 000 лв, данни за което се съдържат в паметта на фискалния апарат, би се получило количество от порядъка на 798, 80 [населено място] защо, настоящата инстанция намери, че към въззивния съд не може да бъде отправен упрек за допуснато отклонение от принципа на чл. 14 НПК, а доводите на прокуратурата, изложени в касационния протест, като неоснователни не могат да бъдат споделени. Неоснователни са и възраженията на подсъдимия относно доказателствената основа, на която почива осъждането му. Великотърновският апелативен съд задълбочено е обсъдил съвкупността от уличаващи дееца доказателства, опровергаващи категорично и несъмнено защитната му теза. В тази насока са съобразени следните доказателствени материали: дактилоскопна следа, оставена от жалбоподателя на витрината на магазина, ДНК експертиза, за това, че биологичният материал, открит върху латексови ръкавици и върху част от заключващо устройство на обекта, произхожда от подсъдимия, Техническа експертиза, че част от намерените инструменти биха могли да оставят трасологичните следи по разбитата ключалка, показанията на св.Л., св. Т., св. В., св. С., св. А., св. Ф., протоколите за оглед, протокола за доброволно предаване, веществените доказателства. Следователно, събраната доказателствена съвкупност представлява годна основа за осъждане на подсъдимия, а неговата версия, насочваща към престъпление по чл. 215 НК, не би могла да послужи за оборване на обвинителната теза. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Липсва съставомерност по чл. 196 а НК, респективно, по чл. 215 НК, тъй като приетите фактически положения не обвързват подсъдимия с посочените престъпления. Деянието покрива признаците на състава по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2 НК и такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно е произнасянето и по гражданския иск. Намерените и иззети от подсъдимия вещи са върнати на пострадалия, тоест, липсва причинена щета, а оттам, не са налице и основанията на чл. 45 ЗЗД, за реализиране на гражданската деликтна отговорност. ВКС счете, че е основателно оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е приел, че както деянието, така и деецът разкриват висока степен на обществена опасност. В същото време, не е взел предвид, че подсъдимият е оправдан по значителна част от предмета на обвинението / осъден е за 8 191, 96 лв /, както и това, че въпреки многобройните си осъждания, невлиящи на квалификацията опасен рецидив, до този момент деецът е изтърпявал като най-тежко наказание три години „лишаване от свобода”. Изложените обстоятелства имат значение при преценката за справедливостта на наказанието, а тяхното наличие предполага смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя. При комплексната преценка на обстоятелствата, релевантни при индивидуализацията на наказанието, и съобразяване с целите по чл. 36 НК, настоящата инстанция намери, че наложеното наказание седем години „лишаване от свобода” следва да бъде редуцирано до размер от пет години, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. По изложените съображения, ВКС счете, че протестът е неоснователен и не следва да бъде уважен, а жалбата е частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 249 от 17.12.13 г, по ВНОХД № 220/13, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. А. Г. наказание „лишаване от свобода” на ПЕТ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: