Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 15.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Р.Виденова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 873 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата К. Р. В. против решение № 74/08.03.2013 г. по внохд №892 / 2012 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, двадесет и пети състав, с присъда № 130 от 20.04.2012 г. по нохд № 419 / 2012 г. признал подсъдимата К. Р. В. за виновна в това, че на 10.02.2011 г. в гр.С., без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично вещество - хероин на стойност 16, 50 лева с цел разпространение, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4 вр. с ал.1, пр.4 вр. с чл.29,ал.1, б.”а” от НК и чл.54 от НК я осъдил на пет години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимата по нохд № 266 / 2002 г. на СГС в размер две години лишаване от свобода, търпимо при същите условия., а на основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което В. била с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест по същото дело. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 74 от 07.03.2013 г. по внохд№ 892/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира на първо място с грешка в обвинителния акт, а на второ място - с неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. Приведените от защитата аргументи и в двете насоки са неприемливи. В диспозитива на обвинителния акт инкриминираната дейност описателно съответства на чл.354а, ал.2 вр. с ал.1, пр.4 вр. чл.29 от НК, но цифрово е отнесена към чл.354, ал.2,т.4 вр. ал.1, пр.4 вр.чл.29 от НК. В титулната част на обвинителния акт правилно е посочен чл.354а, ал.2 вр. с ал.1, пр.4 вр. чл.29 от НК. Въззивният съд проследил развитието на процеса в двете му фази и установил, че подсъдимата се е защитавала срещу факти, съответстващи на престъпление по чл.354а, а не по чл. 354 от НК. В нито един момент тя и защитата й не са изразили колебание или съмнения относно правната квалификация на повдигнатото обвинение. Ето защо допуснатото от прокурора цифрово несъответствие в заключителната част на обвинителния акт не е засегнало правата на подсъдимата и не се следва да се отнесе в категорията на съществените процесуални нарушения, предпоставящи касационна ревизия на обсъждания съдебен акт. Съществена част от касационната жалба е посветена на изводите на съда за достоверност на показанията на свидетелката С. от досъдебната фаза, изобличаващи подсъдимата като разпространител на хероин. Защита на В. развива тезата, че С. е „удобен” за прокуратурата свидетел, премиран с неглижиране на данните за извършени престъпления. Настоящият съдебен състав не споделя тази оценка. Предходните инстанции не са пренебрегнали болестната обремененост на свидетелката и нейната тясна обвързаност с престъпната дейност на подсъдимата К. В.. Напротив, тези обстоятелства провокирали особено внимателна проверка на свидетелската годност на С. и изясняване на констатираните противоречия в дадените от нея показания. Още първостепенният съд назначил и изслушал комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и прочел показанията на свидетелката от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал., т.1 от НПК. Въззивният съдебен състав на свой ред отново коментирал съобщената от свидетелката информация в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Той констатирал, че при разпита пред съдия в досъдебното производство С. възпроизвела събития от елементарно естество, подредени логически и подкрепени в детайли от събрани чрез други доказателствени източници данни, поради което се присъединил към извода на първата инстанция за достоверност на така депозираните показания. Изцяло в кръга на предположенията е твърдението, че С. е манипулирана от обвинението да свидетелства във вреда на подсъдимата, спасявайки се от наказателно преследване. Както правилно отбелязал въззивният съд, в предмета на доказване по настоящето дело е инкриминираната дейност на В., а не на С.. Възражението на защитата ,че подсъдимата не участвала при разпита на свидетелката пред съдия поради заобикаляне на закона чрез по-късно привличане като обвиняема, би имало значение ако решаващите състави безкритично се бяха доверили на събраните чрез подобна процедура доказателствени средства, тъй като всяко отдалечаване на разпита на свидетел от конфронтиращото участие на страните влияе върху надеждността на получената информация. Разглежданият казус обаче показва различен,комплексен и аналитичен подход за проверка на доказателствените материали, който изцяло удовлетворява стандарта на чл.13, чл.14, чл.15, ал.2 ,чл.18 и чл.305, ал.3 от НПК. Обобщено, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с опорочаване на вътрешното му убеждение. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл.68 от НК по отношение на санкцията, определена на подсъдимата по нохд № 266/2002 г. на СГС в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за пет години. Безспорно е, че разглежданото деяние е извършено в този изпитателен срок, което прави задължително ефективно изтърпяване на условното наказание. Възражението на защитата, че подсъдимата вече е понесла тази санкция, подлежат на обсъждане от прокуратурата при изпълнение на присъдата. На последно място неоснователно е и бланкетно заявеното алтернативно искане за намаляване на наложените на подсъдимата наказания. Те са определени при превес на смекчаващите обстоятелства и сведени до легалните минимуми, предвидени от законодателя в санкционната част на чл.354а, ал.2, т.4 от НК. Обемът наказателна принуда е адекватен на целите, посочени в чл.36 от НК, не разкрива елементи на несправедливост и не следва да бъде редуциран. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 / 08.03.2013 г. по внохд № 892 / 2012 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.