Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 203   София, 23 април 2010 година     В   ИМЕТО  НА  НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 април две хиляди и десета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН  ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 124/2010 година.     На основание чл.420, във вр. с чл. 422, ал. 1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязло в сила решение № 227 от 04.01.2010год., по в.н.о.х.д. № 753/2009 год. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 235/26.10.2009год., по н.о.х.д. № 2142/09год. на районен съд-Русе, в частта, в която е определен типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на Т. Д. И. наказание лишаване от свобода.` В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице в съдебно заседание, лично и чрез защитника си, изразява становище за неоснователност на искането.     Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 235/ 26.10.2009год., постановена по н.о.х.д. № 2142/09год. на районен съд-гр. Русе е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т. Д. И. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 НК и осъден при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца. На основание чл.25,ал.1,във вр. с чл.23,ал.1НК са групирани наказанията по присъда № 18/01.03.2004год., постановена по н.о.х.д. №50/04год. на ОС-Русе и по присъда № 26/17.03.2004год., по н.о.х.д. № 63/04год и определено общо наказание-три години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.4НК е постановено, наказанието лишаване от свобода по настоящето дело да бъде изтърпяно отделно от предходното и двете - в затворническо общежитие от „открит тип”, при първоначален”общ”режим. С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната присъда. Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 04.01.2010 год., а искането постъпило във ВКС на РБ - на 18.02.2010год.,т.е. в законоустановения в чл.421,ал.1НПК срок и е свързано с отегчаване на наказателно правното положение на осъдения.     Искането за възобновяване, разгледано по същество, е основателно. С атакувания съдебен акт, в разрез с материалния закон, на осъденото лице е определен неправилно първоначалния режим, при който следва да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода и типа затворническо общежитие. Видно от материалите по делото, престъплението по н.о.х.д. № 50/04год е извършено от И. на 29/30.10.2003год., а присъдата-влязла в законна сила на 18.06.2004год., а това по н.о.х.д № 63/04год. - извършено на 22.08.2003год. и присъдата-влязла в законна сила на 22.04.2005год. Поради това, правилно съдилищата са приели, че двете престъпления се намират по между си в съотношение на съвкупност и е определено, като подлежащо на изтърпяване общо наказание лишаване от свобода в размер на три години, с изложени мотиви, защо двете условни осъждания при групиране на наказанията и определяне на общо такова, последното следва да бъде изтърпяно ефективно. В нарушение на закона, както районният, така и окръжният съд са се позовали на разпоредбата на чл.25,ал.4 НК, при определяне на подлежащото на отделно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено по присъда № 235/26.10.2009год., след като деянието по това дело е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане и е приложима разпоредбата на чл.68,ал.1НК. Но по съществената материално-правна незаконосъобразност на атакувания по този ред съдебен акт се изразява в определения тип затворническо общежитие и свързания с него първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание. Чл.59,ал.1 ЗИНЗС сочи като правна възможност определяне на „открит тип” затворническо общежитие, само по отношение на лица, които са осъдени за извършени умишлени престъпления до пет години лишаване от свобода, за първи път, а чл.61,т.3 ЗИНЗС – го свързва с първоначален”общ”режим на изтърпяване. Т. Д. И. с атакуваната присъда е осъден за втори път, след като инкриминираното престъпление налага по реда на чл.68,ал.1НК, активизиране на предходно наказание /предишните две престъпления са в съвкупност, поради което се считат за едно осъждане, независимо че са наказани с две отделни присъди/. В тази насока са несъстоятелни възраженията на защитата, че предходното осъждане е „условно”, поради което за съда не е съществува задължение за определяне на първоначален режим на изтърпяване, респ.типа затворническо общежитие и това-по настоящето дело се явява първо по ред. Обстоятелството, че с атакуваният съдебен акт по двете предходни „условни” присъди е определено общо наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изтърпяване, води до необходимостта от посочване на първоначален режим и тип затворническо общежитие, като меродавни са условията в настоящия момент и не означава- в правния мир такова осъждане не съществува, че инкриминираното не е второ по ред, предвид и приложимостта на чл.68,ал.1НК. Неоснователни са доводите на защитата, изтъкнати в писменото възражение срещу искането на главния прокурор, свързани с недопустимостта му. Разпоредбата на чл.318,ал.2 НПК е относима към процесуалните възможности на прокурора да атакува първоинстанционната присъда пред въззивния съд, ако е постановена в разрез с отправените от него искания и е неприложима по отношение на главния прокурор, с оглед предоставените му правомощия по глава 33 НПК. Следователно при постановяване на атакувания съдебен акт е нарушен материалния закон. Изложеното обуславя отмяна на решението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, за определяне на затворническо общежитие от „закрит тип”,съобразно чл.60,ал.1 ЗИНЗС и „строг” първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и по отношение на наказанието в размер на три години и на това за срок от пет месеца, в съответствие с чл.61,т.2 ЗИНЗС. Поради това, че основанията не са в полза на осъденото лице, атакуваната присъда не може да бъде коригирана от настоящата инстанция, съобразно правомощията по чл.425,ал.1,т.3НПК.     По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено и отменен по реда на възобновяването атакувания съдебен акт, а делото-върнато на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание, за правилно приложение на материалния закон.     Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивно решение № 227 от 04.01.2010год. по в.н.о.х.д. № 753/10год. на окръжен съд-гр. Русе, с което е потвърдена присъда № 235/26.10.2009год., по н.о.х.д. № 2142/09год. на районен съд-Русе, в частта, в която е определен типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на Т. Д. И.. ВРЪЩА ДЕЛОТО на окръжен съд-гр. Русе за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание, в тази му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: