Р Е Ш Е Н И Е № 573 София, 4 февруари 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2134/12 година. Производството е образувано по искане от защитниците на осъдения В. Й. Б.-адв. Л. П. и адв. М. Г. от АК-С., за възобновяване на внохд № 28/2012г. по описа на ОС-Смолян, отмяна на постановеното по него решение № 245 от 28.06.2012год. и на присъда № 21 от 13.02.2012 год. по нохд № 164/2011 год. на Девинския районен съд и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със сочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348,ал. 1, т.т.1 и 2, във вр. ал. 2 и ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК. Оспорва се авторството на осъдения в деянието, за което е признат за виновен, с аргумента, че не е установен собственикът на животните, за които е прието, че са причинили смъртта на пострадалия. На следващо място се подлага на съмнение, че именно тези животни са причинили леталния изход на пострадалия. В искането се твърди, че въззивната инстанция не е отговорила на наведените й доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както на досъдебното производство, така и при разглеждане на делото от първата съдебна инстанция, което фактически представлява липса на мотиви-нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК и основание за отмяна на постановения съдебен акт по реда на възобновяването. Останалите доводи, съдържащи се в искането, по същество представляват оплаквания за необоснованост, което не съставлява основание за касационна проверка. В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от адв. М.Г. по изложените в него основания и доводи. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители К. А. Х. и Ж. К. Х.-адв. С. С. счита, че като неоснователно, искането следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура също изразява становище за неоснователност на искането, поради липсата на сочените от защитата нарушения. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 21/13.02.2012 г. постановена по нохд № 164/2011 г. Девинският районен съд е признал подсъдимия В. Й. Б. за виновен в това, че на 25.11.2010год., в местността „П.”, землище на [населено място], обл. С., по непредпазливост е причинил смъртта на С. К. Х., като е оставил свободно и без пастир да пасат, както и в неприбирането им и невръзване в обор на собствените му два мъжки разплодници /бикове/, поради което и на основание чл. 122, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години. В. Й. Б. е осъден за заплати на Ж. К. Х. и К. А. Х. от [населено място] по 25000/двадесет и пет хиляди/лв., представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2010 год. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до първоначално предявените размери от по 75000/седемдесет и пет хиляди/лева исковете са отхвърлени като недоказани. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на осъдения. С решение № 245/28.06.2012 год. по внохд № 28/2012 год. на Смолянския окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред, но по същество е неоснователно. По отношение на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения: При извършената проверка настоящият съдебен състав не констатира нарушения на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от двете съдебни инстанции с оглед разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 2/респ. чл. 305, ал. 3 от НПК/ и не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК-да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната и досъдебната фаза на процеса, които да са ограничили правото на защита на осъдения Б.. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и от тях е видно, какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства като изрично е посочено защо се съгласява с приетите фактически положения от първоинстанционния съд и неговата правна аргументация. За да отговаря съдебният акт на изискването на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК е достатъчно от решението да е видно, каква е волята на въззивната инстанция и кои са основанията й да не приеме доводите на жалбоподателя срещу присъдата. В конкретния случай всички доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, съдържащи се във въззивната жалба, са получили свой отговор в решението на Смолянския окръжен съд и то по начин, по който е напълно ясно за искателя, каква е волята на въззивния съд и защо той не е уважил жалбата му. Ясно е посочено, защо въззивната инстанция не е възприела фактическите и правни доводи на защитата на осъдения. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени, както от страните в процеса, така и от настоящия съдебен състав. В мотивите към присъдата и в решението на Окръжния съд е даден изчерпателен, обоснован отговор на всички възражения на страните и двете инстанции по фактите са обосновали в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо, твърденията в искането за наличие на противоречие в доказателствата и липса на обсъждането им в мотивите, са напълно необосновани. Вярно е, че аргументацията на въззивния съд е далеч по-пестелива от тази на първоинстанционния, но след като Девинският районен съд е посочил пространно, кои доказателствени източници кредитира и кои не, защо не приема аргументите на осъдения и защитата му за липса на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна, то за въззивната инстанция, която не е намерила аргументацията на предходната за необоснована, не съществува и задължение отново подробно да я преповтаря. Следва да се има предвид, че доводите на жалбоподателя съдържащи се в искането, в голямата си част са идентични с правените до момента във всички стадии на съдебната фаза - пренията пред първоинстанционния съд, въззивната жалба срещу присъдата и пренията пред окръжния съд. Тези доводи са били аргументирани с едни и същи твърдения и доказателствени източници. Когато самият жалбоподател не внася в процеса нито един нов довод, подкрепен с нова аргументация, които да се нуждаят от получаване на отговор, какъвто до момента не е бил даван от решаващата съдебна инстанция, а преповтаря вече направени възражения и становища, то контролиращата съдебна инстанция не следва да извършва и преповтаря същия анализ на доказателствата, какъвто е направила първата съдебна инстанция. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание за възобновяване не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърденията, че незаконосъобразно Б. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК. Първоинстанционният и въззивният съд са приели за установени следните фактически положения: Към 25.11.2010 год. подсъдимият В. Й. Б. от [населено място] е имал регистриран животновъден обект в интегрираната информационна система на Националната ветеринарномедицинска служба /НВСМ/, която регистрация е поддържана до 24.01.2011 год. В регистъра на наличните животни в собствения му животновъден обект са били вписани две мъжки говеда-черен и кафяв, с отбелязани под номер ушни марки. От показанията на разпитаните свидетели-В. Н., К. Т., Г. П., В. П., Н. П. и З. Н. по делото е установено, че двата бика са били пускани ежедневно свободно да пасат в м. „П.”, без надзор на стопанин и представлявали опасност за населението. В района на м.”П.” не е имало други животни от този вид и двата бика били познати на живущите в селото като собственост на Б.. Селяните се оплакали на свидетеля В. Н., че се страхуват да преминават през местността, тъй като двете животни били агресивни и безпричинно нападали хора и преминаващи от там автомобили. В качеството си на полицейски служител от РПУ-Д., отговарящ за [населено място], той предупредил устно Б. да не оставя без надзор животните. Отправеното предупреждение не довело до резултат, което наложило полицейският служител да издаде на 23.09.2010 год. писмено разпореждане на основание чл. 55 от ЗМВР, с което разпореждал на Б. да не допуска да пасат без надзор собствения му едър рогат добитък /крави и бикове/ в района на м.П.”. Б. не се съобразил и с това разпореждане като продължил да пуска на свободна паша без надзор опасните и агресивни бикове. На 25.11.2010 год. С. К. Х. отишъл за дърва в м.”П.” с личния си автомобил м. ”Опел кадет” с рег. [рег.номер на МПС] . Автомобилът бил технически изправен и не е имал външни технически увреждания. Х. не се прибрал до 20.30 часа и неговите близки предприели издирването му в м.”П.”, където го намерили да лежи мъртъв в храстите. Дясната врата на автомобила на пострадалия била смачкана, а страничното му огледало било изкъртено. Около автомобила се виждали дълбоки следи от копита оставени от биковете. Пристигналите на мястото полицейски служители извършили оглед на местопроизшествието и данните от него, както и откритите веществени доказателства отразили в съответно изготвения протокол. На следващия ден бил извършен нов оглед на автомобила на пострадалия, като от предния регистрационен номер се иззел сноп косми с черно-кафяв цвят. Тези косми били изследвани на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, която дала заключение, че са от животински произход и по морфологически признаци с изследвания сравнителен материал могат да произхождат от черния бик на осъдения или от друго животно от този вид. Назначената по делото съдебномедицинска експертиза установила множество травматични увреждания по трупа на Х. и по конкретно: охлузвания по лицето, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни обвивки, множество други описани подробно охлузвания по тялото и крайниците, двустранно счупване на ребра/3-8 в дясно и 3-7 в ляво/ с разкъсване на междуребрените съдове и пристенната плевра, наличие на кръв в плевралната кухина /около 2040мл. /, разкъсване на черния дроб с наличие на кръв в коремната кухина/около 550мл./, анемия във вътрешните органи, оток на мозъка. Според експертизата уврежданията са причинени преживе на пострадалия от твърд, тъп предмет, а механизмът на счупването на ребрата е чрез оказан натиск върху твърда подложка в посока отпред-назад, като смъртта е настъпила вследствие на причинените травматични увреждания. При така приетите фактически положения, основаващи се на събраната и проверена доказателствена съвкупност, както районният, така и окръжният съд са стигнали до законосъобразния извод, че обвинението срещу подсъдимия е безспорно установено и са го осъдили за осъществен от него от обективна и субективна страна престъпен състав по чл. 122, ал. 1 от НК. Определящият правен извод за наличието на непредпазливо, виновно бездействие от страна на подсъдимия Б. по обезопасяването на стопанисваните от него бикове, пряка и непосредствена последица, от което е причинената от тях смърт на намиращия се в местността на пасището пострадал, съответства изцяло на изискванията по приложения материален закон. Подсъдимият е знаел злият и нападателен характер на животните си, това, че и друг път те са проявявали агресивност към хора, преминаващи през пасището. Въпреки това, и фактът, че многократно е предупреждаван да вземе необходимите мерки, за да не представляват биковете опасност за живущите в района, той е проявил бездействие като неосъществил върху тях контрол било чрез осигуряването при паша на пастир, било чрез подходящото връзването при паша в местността. Посочените безспорно установени обстоятелства са създали задължение за Б., като собственик на агресивен по характер едър чифтокопитен добитък да го постави в такива условия на живот и контрол, че да предотврати инциденти като случвалите се многократно с лица, преминаващи през района, където се е случил инцидентът. Изложеното сочи, че не са съществували никакви обстоятелства, които да попречат при формиране в съзнанието на осъдения на представи за настъпването на евентуални общественоопасни последици, предизвикани от животните му, да ги предвиди и предотврати. Деянието Б. е осъществил при форма на вина несъзнавана непредпазливост, при която той не е предвиждал настъпването на общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът правилно е установил наличието на причинната връзка между бездействието на подсъдимия, установената форма на вина и настъпилия вредоносен резултат, затова и правилно е ангажирал наказателната му отговорност за убийство по непредпазливост по чл. 122, ал. 1 от НК. Неоснователно е и оплакването от защитата за несправедливост в гражданско-потвърдителната част на въззивното решение, доколкото то е подкрепено единствено с довода, че Б. неправилно е признат за виновен и осъден, което по изложените по горе съображения, изцяло не се споделя от настоящия съдебен състав. По този начин, като не намери основания да уважи, който и да е от доводите на защитата, изложени в искането на осъдения за отмяна на влязлото в сила решение на въззивната инстанция по внохд № 28/2012 год. на Смолянския окръжен съд, настоящият съдебен състав намира, че искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Й. Б. за възобновяване на внохд № 28/2012г. по описа на ОС-Смолян, и отмяна на постановеното по него решение № 245 от 28.06.2012 год. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: