Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 20.07.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Първо отделение в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА Членове: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т. д. № 815 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител - адв. В. Й., ВАК срещу решение № 2161/21.11.2013 г. по в. т. д. №4511/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени решение № 1294 от 25.11.2011 г. и допълващото го такова от 26.09.2012 г. по т. д. № 1286/2010 г. на Софийски градски съд. С решението на СГС са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 71 855,61 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпил риск по договор за застраховка на финансов риск по застрахователна полица № 0008170 U1/08-00374 и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1423,79 лв. за времето от 13.02.2010 г. до 23.04.2010 г. С допълнително решение от 26.09.2012г., постановено по делото, е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за разликата от 1423.79 лв. до 1908.52 лв. като неоснователен. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание процесуалния пълномощник на дружеството адв. Й. поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на исковите претенции. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба. Третото лице - помагач М. Ц. Ц. не взема становище по жалбата. С определение № 87/09.02.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК по въпроса „Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право.” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, САС е приел, че между страните по делото не са възникнали правоотношения по представения с исковата молба договор за застраховка, след направеното от ответника оспорване на активната материална легитимация на ищеца, което е видно и от съдържанието на полицата и доколкото е сключена в полза на трето лице. Съдът е приел за неоснователно оплакването на въззивника, че в хода на процеса, ответникът като е оспорил активната легитимация на ищеца не е изложил твърдения, че договорът, от който претендира права е в полза на трето лице. Когато твърденията на ищеца са ясни, непротиворечиви, конкретни и категорични в обосноваването на правото му в обстоятелствената част на исковата молба и петитума е в съответствие с основанието, за съда не съществува задължението да уточнява по реда на чл.145 ГПК, нито да включва в доклада си по чл.146 свои констатации, че заявените от страните обстоятелства, не се доказват от представените от съответната страна доказателства, в подкрепа на собствените им твърдения. Счетено е, че съдът няма задължения да насочва страните да представят доказателства за факти, които не твърдят, противното би означавало да ги насочва към заявяване на изгодни за тях факти. До приключване на делото пред първата инстанция ищецът не е твърдял факти, че в неговия патримониум са възникнали права по представената застрахователна полица след отказ на права от третото лице, в чиято полза е сключен договора за застраховка. В исковата молба ищецът не излага твърдения сочещи на отмяна на тази уговорка, било на отказ да се ползва третото лице от нея, въпреки ясната уговорка в полицата, че същата е в полза на трето лице, Доказването на такива твърдения във въззивната жалба е недопустимо, доколкото съставлява изменение на основанието на иска, схващано като „ изложение на обстоятелства, на които се основава иска” по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Същите не могат да бъдат преценяване като новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК, тъй като съставляват последващо съобразяване на извънпроцесуалното поведение на ищеца и на третото лице, с мотивите на отхвърлителното решение на СГС и постановяването на обратен резултат от въззивния съд, което представлява недопустимо изменение на предявения и правилно отхвърлен иск. По правния въпрос: „Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право”. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Съдът трябва да отрази правното положение на страните такова, каквото е до момента на приключване на устните състезания, дори ако фактът се е осъществил пред въззивния съд./ в този смисъл т.5 на ТР №2/2004г. на ОСГТК на ВКС, решение № 61 по т.дело № 741/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение № 253 по гр. д. № 295/2012 г., II г. о., ГК /. Както е прието в цитираното ТР със съобразяване на фактите след предявяване на иска от ВКС поради формираната сила на пресъдено нещо ще се преклудира възможността заинтересованата страна да ги ползва като предяви нов иск, което противоречи на принципа на процесуалната дисциплина, който обосновава съществуването на разпоредбата на чл. 188, ал. З ГПК, аналогичен на чл.235, ал.3 ГПК. По касационната жалба: Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.235, ал.3 ГПК, касационно основание за отмяна по чл.281, ал.3, пр. второ ГПК. Същото не е съобразено със задължителната съдебна практика по приложението на чл.235, ал.3 ГПК, цитирана по - горе. Първоинстанционният съд, за да отхвърли иска е приел, че право да получи обезщетението по договор за застраховка ”финансов риск - загуба на доходи от договор за лизинг” има третото ползващо се лице – търговска банка [фирма] или уговарящият, т. е. ищецът - лизингодател, но пак в полза на третото ползващо се лице, което обстоятелство не е изрично заявено в исковата молба. Ищецът не е направил изрично волеизявление, че отменя уговорката в полза на трето лице, поради което в негова полза не е възникнало право на застрахователно обезщетение, както и право на обезщетение за забавено плащане. Касаторът е представил с въззивната жалба 3 бр. писма, приети като доказателства с определение от 25.06.2013г. от САС. С писмо от 15.12.2011г. изх. № 040-1453 ТБ [фирма] е заявила, че не желае да се ползва от клаузата в нейна полза по посочената полица, за което ищецът е уведомил ответника с писмо вх. № 4858/19.12.2011г. Тези факти, които са настъпили след предявяване на иска и са от значение за спорното право, сочат на направен отказ от страна на третото ползващо от направена в негово полза уговорка в договора за застраховка. Както е прието в решение №167 от 22.12.2014г., постановено по т.дело № 3174/2013г. на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК, което се споделя от настоящия състав на ВКС, този отказ следва да бъде зачетен, защото уговорката в полза на третото лице поражда права за това лице от момента на сключване на договора, но има действие от приемането й. Или третото лице в конкретната хипотеза, заявявайки, че няма да се ползва от уговореното в негова полза право, след като законът не съдържа специално правило за определяне на момента, от който поражда действие договорът в полза на третото лице, следва чрез тълкуване съдържанието на чл.22, ал. 1 ЗЗД да се счете, че този момент може да настъпи и в рамките на висящо съдебно производство. Отказът в случая представлява едностранно писмено изявление, адресирано до ищеца – лизингодателя - уговарящият, както и до обещателя - застрахователното дружество, с което се погасява правото на третото лице да претендира изпълнение по договора. Отказът е неотменим и придобитото от третото лице право отпада с обратна сила, като уговарящият има право да замени третото лице с друго, а в хипотеза на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице, той би могъл и сам да получи застрахователното обезщетение. След направения отказ, правото остава в патримониума на уговарящия и след като той изрично е заявил, че го претендира не само с искова молба, но и през целия ход на процеса, той е легитимираното лице за присъждане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка. Изложеното дава основание на настоящият състав на ВКС, ТК да приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран като кредитор по договора, поради което неправилни се явяват изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по изложените по-горе съображения. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като основание за отхвърляне на предявения иск е липсата на материална легитимация на ищеца по предявения иск. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе по претендираното от ищеца право след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните. При новото разглеждане на делото да се съобразят и направените пред ВКС разноски за касационното производство /чл. 294, ал. 2 ГПК/. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2161 от 21.11.2013 г. по в. т. д. № 4511/2012 г. на Софийски апелативен съд, ТО, V въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: