1 Р Е Ш Е Н И Е № 316 София, 12 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 998 по описа за 2012 година. Постъпило е искане от осъдения Г. С. М. за възобновяване на внохд № 497/11 г. на Окръжния съд –гр.Враца, с което се оспорва доказателствената основа на осъдителния съдебен акт и авторството на инкриминираното престъпление, като се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адв.П., поддържат искането. С. Н. И. – частен обвинител и граждански ищец, редовно призована, не взема участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 142/11 г. Районният съд-гр.Козлодуй за деяние, извършено на 25/26.09.2010 г., на основание чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2, чл.29, ал.1 и чл.54 НК осъдил подсъдимия М. на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане на М., считано от 27.09.2010 г. На основание чл.45 ЗЗД молителят е осъден да заплати на С. Н. И. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 26.09.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 800 лева – направените от нея разноски по делото. Съдът се произнесъл и по дължимите от М. деловодни разноски, вън от тези на гражданския ищец, и държавна такса. С решение № 132 от 11.11.2011 г. по внохд № 497/11 г. (образувано по жалба на подсъдимия) Окръжният съд-гр.Враца изменил посочената присъда, като оправдал подс.М. по първоначалното обвинение за наличието на чл.29, ал.1, б.”б” НК. В останалата част присъдата на ВРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – частично основателно. 1.Направените от осъдения възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, не намират опора в данните по делото. Данните по делото очертават като неоснователно възражението за липса на доказателствена основа за изводите по фактите. За изясняване на обстоятелствата, от съществено значение за правилното решаване на делото – тези по чл.102 НПК, ВОС е събрал възможните, относими и достатъчни доказателства, посредством предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, различни по вид – писмени, гласни и веществени. Наред с това са приети редица експертни заключения по съдебномедицински експертизи на живо лице, на веществени доказателства, ДНК експертиза, съдебно-психологически, психиатрични експертизи. В хода на съдебното следствие, подсъдимият е дал подробни и детайлни обяснения по повдигнатото му обвинение, като обобщено - признал вина, изяснил причините, поради които на инкриминираната дата, място и време, посетил дома на пострадалата; начинът, по който е проникнал в дома и ползваните от него средства; извършеното по отношение на св.И. и в дома й; намирането на кутия цигари, конкретизирана по марка и съдържание; обстоятелствата, при които е изпушил една цигара от същата кутия и мястото, където е оставил угарката; изяснил е също и какво е взел от дома на пострадалата, по-късно – надлежно иззето от дома му. Депозираните от подсъдимия обяснения, съответно на изискванията на чл.116 НПК, са били проверени, като не е установена причина за невъзприемането им. Всички доказателства, без значение от вида на доказателственото средство, от което произтичат, в своята съвкупност (показанията на свидетелите И., Т., М., В.Г., Н., Н., П., Г., поемните лица И. и Ч., от протоколите за оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване от дома на подс.М., придружаващите ги фотоалбуми; протоколи за доброволно предаване), вън от обясненията на подсъдимия, очертават „картината на събитието”, такава, каквато е заявена от последния, при разпита му пред ВРС. В саморъчната си молба до ВКС, а и преди това, пред предходната инстанция, М. претендира, на досъдебното производство, да е упражнено насилие, предопределило направеното от него самопризнание. Тук е мястото да се каже, че данни за осъществена спрямо молителя принуда, вън от неговото твърдение, не се съдържат по делото, което не е пречка за М. да сезира надлежните органи за това – съответната военна прокуратура. От друга страна, очевидно е, че на досъдебното производство молителят се е възползвал от правото си да не дава обяснения по предявеното му обвинение. Разпитът в хода на съдебното следствие пред ВРС е проведен публично, в присъствието на всички страни по делото, при участието на защитник за подсъдимия и повереник за пострадалата, като отразеното в протокола от съответното съдебно заседание, не дава основание на ВКС да приеме, че пред ВРС подсъдимият е дал обяснения, в резултат на упражнена спрямо него принуда. ВКС не установи при събирането, проверката и оценката на доказателствата, съдът по същество да е допуснал нарушения на процесуалните правила, регламентиращи тази негова дейност. На оценка са подложени всички доказателства, без което и да било от тях да е оценено неадекватно на обективното му значение. Още по-малко се установява оценка на доказателства, основана на неправилен прочит - изопаченост или превратност. Правото на защита на подсъдимия не е било ограничено, както на досъдебното производство, така и при съдебното разглеждане на делото. При предпоставките на чл.94, ал.1, т.6 и 9 НПК на молителя, съобразено и със заявеното от него, е била осигурена защита по реда на Закона за правната помощ. Изложеното очертава извод за отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК . Последното очертава рамките, в които настоящата инстанция осъществява проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието, а именно – фактите, приети за установени от въззивния съд. В тези рамки, след намесата на ВОС, законът правилно е приложен спрямо молителя. Като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав ВОС е имал основание да ангажира наказателната отговорност на М., както и тази по чл.45 ЗЗД. Правилно решаващият съд е индивидуализирал наказанието на молителя в рамките на предвиденото от закона – чл.54 НК, тъй като от данните по делото не следва извод за наличието на която и да било от предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 НК. При това обаче, в недостатъчна степен са оценени редица обстоятелства – направените от подсъдимия самопризнания, вложеното в тях и видно критично отношение, данните, произтичащи от съдебното минало, необхванато от квалификацията на извършеното, относно характера на престъпленията, обема на наказателната принуда, осъществена спрямо М., при което определеното наказание лишаване от свобода в максимален размер, се явява несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и поради това явно несправедливо. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, с оглед постигане целите на наказанието, справедливо наказание се явява лишаване от свобода за срок от десет години, в който смисъл следва да бъдат реализирани правомощията по чл.425, ал.1, т.3 НПК. Това изменение не налага корекция в приложимостта на ЗИНЗС. Присъденото в полза на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и съответно на изискванията по чл.52 ЗЗД. Водим от горното, на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 132 от 11.11.2011 г., постановено по внохд № 497/11 г. на Окръжния съд – гр. Враца, като НАМАЛЯВА наказанието, наложено на Г. С. М. за престъпление по чл.152, ал.3 НК, на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: