О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 24 София, 24.01. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.д. № 4904 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ДАНИ И НИКОЛ ПЛОВДИВ“ ООД срещу определение № 1192 от 26.10.2021г. по в.ч.гр.д.№ 2573/2021г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 15.09.2021г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ за заличаване на договорна ипотека, вписана под № 11, том 2, дело № 3324/2019 г. в Служба по вписванията при Асеновградския районен съд, върху поземлен имот с идентификатор 00702.510.165, находящ се в гр. Асеновград, ПЗ Север, ул."Индустриална", с площ 2488 кв.м, ведно със сграда с идентификатор 00702.510.165.2, със застроена площ от 1218 кв.м, поради липса на местна компетентност. Касаторът счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил определението на съдията по вписванията при Асеновградския районен съд, с което е отказано заличаването на вписана договорна ипотека, върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя. Въззвивният съд е приел, че при постановяването на отказа си съдията по вписванията правилно се е позовал на правилата за местната компетентност. Посочил е, че съобразно разпоредбите на чл. 570 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията за недвижим имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. Тъй като недвижимият имот, върху който е вписана ипотеката, и чието заличаване се иска, се намира в гр. Асеновград, въззивният съд е приел, че местно компетентен е съдията по вписванията към Асеновградския районен съд. Посочил е, че съгласно т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС отказът на съдията по вписванията може да бъде основан и на съображения за местна некомпетентност, за наличието на която се следи служебно. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на общите правила на процесуалния закон съгласно чл. 540 ГПК в охранителните производства, както и за съответствие със служебното начало в процеса и приложимостта на чл. 118, ал. 2 ГПК, предвиждаща задължение на съда да препраща образувани пред него дела на надлежния съд, в случай че същото не му е подсъдно. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Според дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане, който следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставеният от касатора въпрос е решен в съответствие с дадените в т.6 на ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, съгласно които отказът на съдията по вписванията може да бъде основан и на съображения за местна некомпетентност – по арг. от чл. 570 ал. 1 ГПК, във вр. с чл.7 ПВ, за наличието на която се следи служебно. С посоченото от касатора определение № 368 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 2866/2015 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че отказът съдията по вписванията да впише подадената молба за отмяна на влязло в сила решение поради липса на местна компетентност е незаконосъобразен, тъй като той е от естеството си да осуети защитата, свързана с оповестителното действие на вписването и ефектът на непротивопоставимост на по-късно вписаните актове. В настоящия случай до съдията по вписванията е отправена молба за заличаване на вписана договорна ипотека, което съгласно ТР № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС представлява техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства. С оглед на това в случая не е налице осуетяване на защита, каквато би била налице при отказа за вписване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Отделно от това, дори да се приеме, че е налице противоречие на обжалваното определение с цитираното по-горе определение на ВКС, то това не е основание за допускане на същото до касационен контрол, след като то е поставено в съответствие с посоченото тълкувателно решение. Не съществуват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1192 от 26.10.2021г. по в.ч.гр.д. № 2573/2021г. на Пловдивския окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: