2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
София, 11.07.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора Стаменова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 848/2011 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. срещу въззивно решение №72 от 21.03.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 424/2010 г. С него е отменено решение №242 от 06.04.2010 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 541/2008 г. в частта, с която е отнето по искане на К.в полза на държавата от Н. А. Н. и А. Г. Н., придобитото от престъпната дейност на първия, в режим на съпружеска имуществена общност, за периода от 15 април 1983 до 15 април 2008 г. имущество на обща стойност 410 710 лв. - недвижими имоти, находящи се в [населено място]: 1/2 идеална част от дворно място от 560 кв.м, и 1/2 идеална част от намиращата се в него едноетажна масивна жилищна сграда и стопански постройки; 1/2 идеална част от трети жилищен етаж /със застроена площ 117 кв.м, разгъната застроена площ 170,30 кв.м./ на жилищна сграда на четири етажа с три жилищни етажа и гаражи по одобрен архитектурен и строителен план със застроена площ 131 кв.м; дворно място, цялото от 490 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда с избени складови помещения; офис № * на втори етаж от сграда със застроена площ от 31,57 кв.м. заедно с придаващият се към офиса кухненски бокс, със застроена площ от 5,22 кв.м., както и лек автомобил "" и лек автомобил марка ".", а също и сумата от 4 400 лв., получена от продажбата на дворно място, находящо се в гр. Г. О., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански сгради; сумата от 4 060 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „", модел ""; сумата от 700 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „”, модел „”,; сумата от 100 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „”, модел „” и е отхвърлено искането за отнемане на същото имущество. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен искът за отнемане в полза на държавата на два гаража, първи и втори жилищен етаж със застроена площ от по 117 кв. м и ½ идеална част от трети жилищен етаж със същата площ, намиращи се в жилищна сграда на четири етажа, от които три жилищни и един с гаражи, цялата със застроена площ по одобрен архитектурен и строителен план 131 кв. м, построена върху дворно място от 560 кв. м, в Г. О.. Въззивният съд е приел, че придобитото имущество от Н. А. Н. и А. Г. Н. в режим на имуществена общност, както и имуществото, придобито от тях в съсобственост с А. В. Я., майка на Н. А. Н., не е на значителна стойност, тъй като възлиза на 384 М., т.е. стойността му е под 400 М.. В този размер от 384 М. на придобито имущество въззивният съд не е включил придобивната стойност в М. /42,81 бр./ на имота, закупен на 02.07.1993 г. на името на А. Г. Н., тъй като не е предмет на настоящото дело за отнемане на имущество в полза на държавата. Според разпоредбата на § 1 т.1 от ЗОПДИППД - значителна стойност е над 60 000 лв., равняващи се на 400 М.. Освен това законът изисква не само да се установи наличие на имущество на значителна стойност и осъществена престъпна дейност, но и да са налице данни, факти, обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че това имущество е придобито именно от такава престъпна дейност.Обосноваването като логическа операция изисква наличие на причинна връзка между осъществената през или в определен момент престъпна дейност от една страна и от друга – факт на придобиване на имущество на значителна стойност. Според въззивния съд при конкретната фактическа обстановка не може да се направи обоснован извод, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност. По отношение на процесния офис, това е така, защото е придобит с кредит от банка.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбите Н. А. Н. и А. Г. Н., двамата от [населено място], оспорват жалбите.
Ответницата А. В. Я., [населено място], не е заявила становище.
Представителят на В. к. п. в откритото съдебно заседание излага доводи за основателност на жалбата.
С определение №278 от 05.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №72 от 21.03.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 424/2010 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по правните въпроси: каква трябва да е връзката между придобитото имущество и престъпната дейност; какъв трябва да е критерият за определяне значителната стойност на имуществото; придобиването на имущество с банков кредит означава ли, че не може да се направи основателно предположение по чл.4 ЗОПДИППД; ако едно придобито имущество не е предмет на делото, то следва ли да се включи неговата стойност при преценката дали има придобиване на процесно имущество от престъпна дейност; прехвърлянето на право на строеж може ли да се разглежда като сделка с имущество, за която са приложими разпоредбите на ЗОПДИППД
По тези въпроси вече са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения: решение №607 от 29.10.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело №1116/2009 г., решение №671 от 09.11.2010 год. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело №875/2010 г., решение №530 от 03.04.2012 г. по гр. дело №1723/2010 г., IV г.о., решение №463 от 28.07.2011 г. по гр. дело №463/2010 г., III г.о., решение №66 от 26.07.2011 г. по гр. дело №863/2010 г., III г.о., решение №56 от 28.05.2012 г. по гр. дело №1601/2010 г., IV г.о., решение №70 от 04.07.2012 г. по гр. дело №704/2011 г. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер.
С тях е прието, че формирането на предположението за придобиване на имуществото от престъпна дейност, трябва да бъде извършено след анализ на установените факти и логическите връзки между тях. Този извод следва и от изричните разпоредби в закона, включително и от заглавието. Имущество, което подлежи на отнемане, се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането и - чл. 2 ЗОПДИППД. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от прех. и заключителните разпредби на закона/, но във всички случаи трябва да може да се направи предположение за такава обусловеност /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/. Тя трябва да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Н. на законен източник за придобиване на имуществото само по себе си, не замества предположението за свързаност с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната обусловеност може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника по иска. След като ответникът по иска е осъден за престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД от фактите по делото трябва да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност, но не е необходимо това да е конкретно дейността, която е предмет на присъда. Имуществото на ответника, независимо на чие име е придобито, се оценява по неговата придобивна стойност, която се формира от действителните разходи според естеството на придобивния способ, като към тях се прибавят действителните разходи за извършени подобрения. Пазарната цена на имуществото или на вложените материали и труд към съответния момент служи за ориентир при определянето на придобивната стойност. Съдът не е обвързан нито от документите, съдържащи данни за извършените разходи /частни документи, създадени в отношенията между ответника и трети лица/, нито от заключенията на вещи лица за размера на пазарните цени /чл. 202 ГПК/. Той преценява всички обстоятелства по случая по вътрешно убеждение и може да приеме, че придобивната стойност е посочената цена в договора за продажба /сключен след проведен търг или в приватизационна процедура/ или друга сума, като съобрази само цената на вложените материали, защото вложеният труд не е заплащан /вложен е собствен, безвъзмезден труд или при взаимопомощ/ или други пазарни условия, които вещите лица не са отчели в заключението си. Когато преценява дали придобитото имущество е със значителна стойност по смисъла на чл. 3 ЗОПДИППД, съдът изхожда от пазарната му оценка към момента на проверката. На отнемане подлежи имущество със значителна стойност, придобивната стойност има значение при изследването на начина на придобиване на имуществото. Само по себе си придобиването на имущество с банков кредит не изключва възможността да се направи основателно предположение по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, защото винаги съществува възможността изплащането му да става със средства, придобити от престъпна дейност. Според чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД, производството по закона се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, а съобразно § 1, т.2 ДР ЗОПДИППД, значителна стойност на имуществото е стойност над 60000 лева. Преценката дали имуществото е на значителна стойност, трябва да се направи като се изхожда от цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали то изцяло или отчасти е предмет на делото по искането за отнемането му, както и дали е било отчуждено и на кого принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило вещни права /включително и право на строеж/, но сделката е непротивопоставима на държавата /сделките по чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД/, или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката /чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД/, преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Имуществото се отнема от придобилия го /физическо или юридическо лице, придобило по безвъзмездна сделка, трето недобросъвестно лице, придобило възмездно/, но преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Неправилно въззивният съд е приел, че придобитото имущество от Н. А. Н. и А. Г. Н. в режим на имуществена общност, както и имуществото, придобито от тях в съсобственост с А. В. Я., майка на Н. А. Н., не е на значителна стойност, тъй като възлиза на 384 М., т.е. стойността му е под 400 М.. Според изложеното по – горе, когато преценява дали придобитото имущество е със значителна стойност по смисъла на чл. 3 ЗОПДИППД, съдът изхожда от пазарната му оценка към момента на проверката. В случая тя е на стойност 410 710 лв.,т.е. многократно над 400 М.. Освен това неправилно е изключен от придобитото имущество имотът – дворно място с масивна жилищна сграда и пристройка, закупен през 1993 г. на името на А. Г. Н., защото не е предмет на делото за отнемане на имущество в полза на държавата. Преценката дали имуществото е на значителна стойност, трябва да се направи като се изхожда от цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали то изцяло или отчасти е предмет на делото по искането за отнемането му, както и дали е било отчуждено впоследствие и на кого принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Съобразно изложеното по-горе само по себе си придобиването на имущество с банков кредит не изключва възможността да се направи основателно предположение по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД. В случая не са установени каквито и да било за законни източници на доходи за изплащането на банковия кредит за закупуването на недвижимия имот – офис. Неправилен е и изводът, че от представените по делото доказателства не може да се формира основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът Н. А. Н. е признат за виновен в това, че на 12.11.1993 г. след предварително сговаряне с още пет лица възбудил и поддържал в заблуждение Б. Р. и с това му причинил имотна вреда в размер на 114 163 лв. /които вреди са възстановени на измаменото лице/, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.2 и т.5 НК вр. чл.209 ал.1 НК вр. чл.55 ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 НК за срок от три години. Това е станало по силата на споразумение, одобрено с протоколно определение № 337 от 17.05.2006 г. от Районен съд – Гоце Делчев по НОХД 730/2004 г. Това престъпление е посочено в чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗОПДИППД. Характеристиката на извършеното престъпление, съпоставено с доказателствата за доходите и разходите на ответниците за проверявания период от 15.04.1983 г. до 15.04.2008 г., обуславят основателно предположение, че процесното имущество или част от него е придобито от престъпната дейност „измама”. За проверявания период ответниците са получили приходи общо в размер на 744.48 минимални работни заплати, а са направили разходи в размер на 1 959.52 минимални работни заплати. Същевременно придобитото от тях имущество е със значителна стойност по смисъла на чл. 3 ЗОПДИППД като се вземе предвид пазарната му оценка към момента на проверката. В случая тя е на стойност 410 710 лв., т.е. многократно над 400 М.. Ответниците са станали през процесния период собственици на офис и четири дворни места с масивни жилищни сгради, като един от последните са продали през 2005 г. за 4 400 лв. Освен това са придобили пет леки автомобили, от които три са отчуждили. В дворното място, придобито от тримата ответници през 1983 г., след 1992 г. е построена жилищна сграда на четири етажа, от които три жилищни и един с гаражи, цялата със застроена площ по одобрен архитектурен и строителен план 131 кв. м. Първите два етажа са построени от ответницата А. В. Я. въз основа на дадено съгласие по реда на чл.56 З./отм./ от сина и Н. А. Н. с нотариално заварена декларация, а последния жилищен етаж е построен без такова съгласие. По делото е установено, че сградата е построена от ответниците Н. А. Н. и А. Г. Н., а не от А. В. Я.. Ответниците Н. А. Н. и А. Г. Н. от 1990 г. нямат подавани декларации за доходи, нито са получавали такива от трудови правоотношения. От представените договори, сключени между Н. А. Н. и [фирма], [населено място], с предмет доставка на метали и изделия от метал - стоманени въжета, ленти, ламарини, поцинковани тръби, винкели, шини, квадратни стомани и т.н., както и от показанията на разпитаните в тази връзка свидетели, не може да се обоснове извод за получени от ответника доходи. По делото са разпитани множество свидетели във връзка с доказване на факти относно даване суми в заем на ответниците. Една част от техните показания се кредитират от съда, но чрез тях не се доказва възможността на ответниците да придобият някой конкретен обект от процесното имущество. Показанията на другите свидетели по делото, че са предоставяли на ответниците заеми на стойност над 400 минимални работни заплати, не могат да бъдат кредитирани, както поради техните противоречия относно точните размери и време на даване, така и поради липсата на установеност, че свидетелите са разполагали с такива парични средства, а и на данни за произхода на парите и евентуалното погасяване на задълженията. По делото не са събрани доказателства за законни източници на средствата, с които е придобито процесното имущество след 1992 год. От приетите експертизи се установява по безспорен начин, че ответниците не са разполагали с доходи /след приспадане на съответните разходи/ след 1992 г. за придобиване на нито един от недвижимите имоти и движимите вещи. Единственото изключение е придобитият в началото на проверявания период и много време преди установяване на престъпната дейност - на 20.07.1983 г. недвижим имот. От доказването на тези факти и логическите връзки между тях, както и от неустановяването на законен източник на доходи за придобиване на имуществото, може да се направи основателно предположение, че то с изключение на закупения през 1983 г. имот е свързано пряко или косвено с престъпната дейност на Н. А. Н..
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която исковете са отхвърлени, с изключение на иска за придобития през 1983 г. недвижим имот - 1/2 идеална част от дворно място от 560 кв.м, и 1/2 идеална част от намиращата се в него едноетажна масивна жилищна сграда и стопански постройки. Исковете за останалото имущество трябва да бъдат уважени като основателни и доказани.
Съобразно изхода на спора на касатора следва да се присъдят 998.73 лв. деловодни разноски, ответниците по касационната жалба трябва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС дължимите за трите инстанции в производството държавни такси в размер на 31 898.40 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №72 от 21.03.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 424/2010 г. в частта, с която е отменено решение №242 от 06.04.2010 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 541/2008 г. за отнемане по искане на К. в полза на държавата от Н. А. Н. и А. Г. Н., придобитото от престъпната дейност на първия, в режим на съпружеска имуществена общност, за периода от 15 април 1983 до 15 април 2008 год. имущество на обща стойност 410 710 лв.: 1/2 идеална част от трети жилищен етаж /със застроена площ 117 кв.м, разгъната застроена площ 170,30 кв.м./ на жилищна сграда на четири етажа с три жилищни етажа и гаражи по одобрен архитектурен и строителен план със застроена площ 131 кв.м; дворно място, цялото от 490 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда с избени складови помещения; офис №2 на втори етаж от сграда със застроена площ от 31,57 кв.м. заедно с придаващият се към офиса кухненски бокс, със застроена площ от 5,22 кв.м., както и лек автомобил "" и лек автомобил марка ".", а също и сумата от 4 400 лв., получена от продажбата на дворно място, находящо се в град Г. О., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански сгради; сумата от 4 060 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „", модел ""; сумата от 700 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „”, модел „”,; сумата от 100 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „”, модел „” и са отхвърлени исковете за отнемане на същото имущество, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за отхвърляне иска за отнемане в полза на държавата на два гаража, първи и втори жилищен етаж със застроена площ от по 117 кв. м и ½ идеална част от трети жилищен етаж със същата площ, намиращи се в жилищна сграда на четири етажа, от които три жилищни и един с гаражи, цялата със застроена площ по одобрен архитектурен и строителен план 131 кв. м, построена върху дворно място от 560 кв. м, в [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА в полза на държавата по искане на К. от Н. А. Н. и А. Г. Н., двамата от [населено място], на основание чл.4 ал.1 ЗОПДИППД следното имущество:
Дворно място, цялото от 490 кв.м, находящо се в [населено място], кв. , [улица], заедно с построената в него масивна жилищна сграда с избени складови помещения, представляващо парцел **-*** в квартал ** /неурегулиран/, при граници по нотариален акт: улица от юг; север- . Б., запад-А. Г., изток-Н. П.;
Недвижим имот, находящ се гр. Г. О., [улица] именно: Офис №* на втори етаж от сграда, с планоснимачен № **** със застроена площ от 31,57 кв.м. при граници на офиса: офис №*, офис № *, улица и коридор, заедно с придаващият се към офиса кухненски бокс, със застроена площ от 5,22 кв.м., при граници на бокса: от три страни коридор и тоалетна, ведно с 6,46% идеални части от общи части на сградата, 1,07 кв.м. общо ползвана площ от фоайе централен вход, 7,78 кв.м. общо ползвана площ от стълбището, 4,94 кв.м. общо ползвана площ от авариен изход, 4,10 кв.м., общо ползвана площ от тоалетна и кухненски бокс на втори етаж и право на строеж върху 54,68 кв.м.
Лек автомобил марка и модел "", с peг. [рег.номер на МПС] , рама №
Лек автомобил марка ".", с рег. [рег.номер на МПС] , рама ****, двигател ****;
Сумата от 4 400 лв., получена от продажбата на дворно място, находящо се в гр. Г. О., с площ от 472-четиристотин седемдесет и два кв. м., представляващо урегулиран поземлен е имот **-*** в квартал ** по плана на гр. Г. О., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански сгради;
Сумата от 4 060 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка " ", модел "", с peг. [рег.номер на МПС] ;
Сумата от 700 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка , модел, с peг. [рег.номер на МПС] ;
Сумата от 100 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „”, модел „”, рама №.
ОТНЕМА в полза на държавата по искане на К.от Н. А. Н., А. Г. Н. и А. В. Я., тримата от [населено място], на основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД следното имущество:
Жилищна сграда на четири етажа, от които три жилищни и един с гаражи, цялата със застроена площ по одобрен архитектурен и строителен план 131 кв. м, построена върху дворно място от 560 кв. м, съставляващо парцел **-*** в кв. ** по кадастралния план на Г. О. към 1990 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №72 от 21.03.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 424/2010 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. А. Н., А. Г. Н. и А. В. Я., тримата от [населено място], да заплатят на К. 998.73 лв. деловодни разноски, както и по сметка на ВКС държавните такси за трите инстанции в размер на 31 898.40 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.