10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
[населено място] , 04,08,2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1938 / 2013 год.,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма],по която единствено е допуснато касационното обжалване,против решение № 324 / 27.11.2012 год. по т.д. № 487 / 2012 год. на Варненски апелативен съд,в частта , в която със същото е потвърдено решение № 721 / 07.05.2012 год. по т.д.№ 2875 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , за уважаване иска на [фирма] с правно основание чл.266 ЗЗД до размера на сумата от 98 059,40 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон- чл.266 вр. с чл.265 вр. с чл.261 ЗЗД,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.Счита,че в противоречие с чл.261 ЗЗД,съдът е присъдил на изпълнителя възнаграждение за фактически неизвършена работа, за изпълнена в отклонение от строителните правила и норми работа,както и за изпълнена,но невъзложена му работа,за некачествено извършена, вкл. с влагането на негоден и несъответен на договореното материал работа и във всички случаи - при недоказан размер на действителната стойност на изпълнението, въпреки възраженията му.Страната намира решението необосновано в извода за присъждане на възнаграждение, въпреки липсата на доказано приета от възложителя работа и при установено лошо качество на изработеното,в противоречие с констатациите на техническите експертизи за недостатъци и несъответствия с дължимото.Намира неправилно кредитирането на Констативен протокол за установяване състоянието на строежа от 27.03.2008 год. и Акт образец № 14 от 02.03.2007 год., въпреки ,че същите не са съставени в съответствие с Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за - неподписани от възложител и без заместващото , съгласно чл.170 ал.2 пр.2 ЗУТ, волеизявление на органа, издал разрешението за строеж или упълномощено от същото длъжностно лице,а от друга страна некредитирането на годни и относими доказателства, като Протокол за изпитване на положения от изпълнителя бетон - № ІV – 316 / 22.12.2008 год. на ЦМСЛ към [фирма] и Констативен протокол от 12.05.2008 год. на район „ П. „,относно установяване неизпълнена в обекта В. и ел. инсталации.Касаторът намира некореспондиращ с процесуалното поведение на страните възприетия от въззивния съд извод,че досежно възнаграждението за претендираните СМР между страните няма спор относно действително приложимите цени, с оглед което и липсват каквито и да било доказателства за действителния размер на дължимото на ищеца възнаграждение. Съществени процесуални нарушения се твърдят във връзка със съобразяването на доказателства, приети от първоинстанционния съд след настъпила процесуална преклузия за това / актове и протоколи ,издадени по Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството , приети в с.з. от 14.03.2012 год. /.
Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба на [фирма],като намира,че въззивното решение е съобразено с установените по делото фактически обстоятелства и е законосъобразно.
С определение № 833 / 08.11.2013 г. касационното обжалване е допуснато само по жалбата на [фирма], в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,по материалноправния въпрос: „ При възражение на възложителя на основание чл.265 ал.2 ЗЗД - за лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение на договора за изработка,предявено срещу иск на изпълнителя с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за присъждане възнаграждение за изработеното, недоказването на лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение и неприето разваляне на договора на това основание,но установяването на лошо /некачествено/ изпълнение, предпоставя ли присъждане на пълното възнаграждение за изпълненото,без намаляването му в съответствие с неточното изпълнение,ако липсва изрично упражнено от ответника право по смисъла на чл.265 ал.1 ЗЗД?„. Счетено е,че в отговор на този правен въпрос,решението е постановено в противоречие с реш.№ 48 / 31.03.2013 год. по т.д.№ 822 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС,в което е прието, че възнаграждение за СМР, неприети или макар приети с конклудентни действия,не се дължи,ако изпълнението не отговаря на одобрения технически проект,а ако няма такъв - на уговореното между страните, както и на строителните правила и норми.С това решение съдът не е отрекъл дължимост на плащането, когато възложителят отказва да приеме изпълненото / какъвто е и настоящия случай / , освен когато отказът да се приеме се явява основателен - изпълненото е в отклонение от възложеното - одобрения архитектурен проект,респ.строителните правила и норми и / или уговореното между страните,каквото е установено и за част от претендираните за разплащане СМР в настоящия спор.Независимо от последното,обаче,съдът е присъдил пълното претендирано възнаграждение и за установени лошо изпълнени, макар и не напълно негодни СМР, изхождайки от предмета на възражението на ответника – единствено за лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение,не и при изрично заявено право по чл.265 ал.1 ЗЗД,с оглед което и не е установяван размер на отбив от цената за лошо изпълнени работи, респ. не е намалено дължимото от възложителя възнаграждение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК , намира следното :
По правния въпрос:
Възражението,основано на чл.265 ал.2 ЗЗД, съдържа изявление за неточно,вкл. некачествено изпълнение на възложеното и оценъчно изявление за приравняването му на пълно неизпълнение, като основание за разваляне на договора. Неустановяването на пълна непригодност на изработеното за използване по предназначение или съобразно договореното между страните,но при доказано неточно / лошо / изпълнение,не предпоставя уважаване на предявената от изпълнителя претенция с присъждане на претендираното възнаграждение в цялост, тъй като това противоречи на чл.266 ал.1 вр. с чл.264 ал.1 ЗЗД,че възнаграждение се дължи само за приета,извършена съответно с договора работа.Според настоящия състав, възражението по чл.265 ал.2 ЗЗД имплицитно включва възражение за недължимост на пълното уговорено възнаграждение и в случай на установимо лошо изпълнение, макар да не би се потвърдила квалификацията му на абсолютно негодно с оглед интереса на възложителя. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.Съответното изпълнение предпоставя съответно възнаграждение,респ.намалението му в съответствие с изпълненото,като една от възможните хипотези на чл.265 ал.1 ЗЗД.Именно същата хипотеза следва да се счита пряко изводима и приложима от логиката на възражението на възложителя – че не дължи плащане, респ. пълно плащане.В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване възнаграждението / предвид обезценка на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък / или намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването му разходи / при подлежащ на желана от възложителя поправка недостатък /.Хипотезата на чл.265 ал.1 ЗЗД за присъждане самите разноски по поправката, настоящият състав намира приложима в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното / напр.авансово платено/.В този смисъл и отговорът на правния въпрос е: При възражение за неточно изпълнение,приравнимо на пълно неизпълнение,на основание чл.265 ал.2 ЗЗД , предявено в производство по иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане дължимо на изпълнителя възнаграждение,неустановяването на пълна негодност на изработеното,но при установяване на неточно/некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265 ал.1 ЗЗД намаляване на дължимото възнаграждение,съответно на изпълнението,на основание същата разпоредба.Противно тълкуване се явява в противоречие с императивните норми на чл.266 ал.1 и чл.264 ал.1 ЗЗД.
По основателността на касационната жалба:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД - за заплащане на дължимо възнаграждение за изпълнени СМР на обект, съставляващ V-та категория строеж по смисъла на ЗУТ , като с исковата молба не се претендира цялото дължимо възнаграждение за строежа, доколкото между страните има предадени и вече разплатени СМР за същия обект / по същество няколко подобекта /. Претендира се възнаграждение за видове СМР, а не за цялостен строителен резултат, съгласно едностранно подписани от изпълнителя протоколи.С оглед допускането на касационно обжалване единствено по жалбата на ответника,в настоящото производство относими са приетите от въззивния съд,за установяващи дължимо, съответно присъдено възнаграждение за изработеното,протоколи № 8а,9а,10 / без п.3,4,10 и 11/, 1а /за В./ , 2 и 1а / за ел.заземяване /. Ищецът е твърдял, че претендира възнаграждение освен за възложени му с писмен договор от 21.07.2006 год. СМР,така и за допълнително възложени му и извършени по необходимост СМР,съгласно изрично договорената възможност в т.ІІ.7 на сключения договор. Същият има за предмет: изграждане в груб строеж на стопанска сграда с гаражи - конструкции, покрив / с изрично визирани изключения / , тухлена зидария , свързване с В. системата – изграждане на външен водопровод и външна канализация на жилищната и стопанската сграда,на външно ел. захранване за жилищната и стопанската сграда и изграждане основите на жилищната сграда .Ищецът не е конкретизирал кои от посочените в протоколите СМР са изпълнени по допълнително възлагане или по необходимост , а в хода на производството е конкретизирано единствено устно възлагане изграждането на подпорна стена, което с оглед обхвата на настоящото произнасяне,не се включва в предмета на спора.Процесните протоколи , едностранно изготвени от изпълнителя / изключая № 8а / ,не индивидуализират видовете СМР по местоизвършване : обект, съответно подетап – основи, плочи, покрив и пр./ , доколкото идентични видове СМР са отчетени и в двустранно подписани протоколи, приети в производството по обезпечаване на доказателства по гр.д.№ 1250 / 2009 год. на Варненски окръжен съд, СМР по които не са предмет на настоящото производство и не се спори, че са приети и разплатени от възложителя. Ответникът е възразил, че изпълнителят е в забава спрямо договорените срокове,но не свързва със същата волеизявление за разваляне на договора, нито предявява насрещни претенции или възражение за прихващане с дължимо обезщетение за забавата . Твърди , че не е възлагал на ищеца СМР извън договореното, нито е възникнала необходимост от такива по смисъла на т. ІІ – 7 от договора, в който смисъл сочи ,че се претендират СМР ,чиято стойност ведно със стойността на приетите СМР далеч надхвърля уговореното в договора възнаграждение. Възразява,че се претендира възнаграждение за неизвършени СМР, както и че изпълнението на възложените , а и на действително извършените работи, не отговаря на строителните правила и норми и на дължимото качество на материала,поначало неустановено с необходимите за това сертификати.Възразява,че некачественото изпълнение в цялост / и на вече предадени,съответно приети и разплатени СМР /, предвид съществеността на недостатъците / конкретно предявени с нотариалната покана за разваляне на договора,съответно и със същото съдържание възпроизведени ,но за пръв път в касационната жалба на ответника / се приравнява на пълно неизпълнение и работата е негодна за използване по предназначение.С твърдението за пълна негодност на изпълнената работа,ответникът е противопоставил възражение за разваляне на договора, поради което и недължимост на претендираното възнаграждение, на основание чл.265 ал.2 ЗЗД . Изрично ответникът е възразил и срещу липсата на каквито и да било доказателства,позволяващи остойностяване на разходите по изпълнението на ищеца, в съответствие с договореното.
За да потвърди частично и частично отмени първоинстанционното решение,уважавайки иска по чл.266 ЗЗД до размера на сумата от 98 059,40 лв. / СМР по протоколи № 8а,9а,10 ( без п. 3,4,10 и 11), 1а ( В. ), 2 и 1а ( ел. заземяване ) /, въззивният съд е приел, че твърдяното от ответника разваляне не е породило правни последици, като упражнено без предоставен на страната срок за изпълнение / чл.87 ал.1 ЗЗД /, но дори и тогава не би настъпило за вече изпълнената / макар неприета все още / част от работата,тъй като се касае за договор с продължавано изпълнение. Приел е,че възражение срещу всички изпълнени СМР,като напълно негодни,не може да се предяви / предвид частично предадени и приети от възложителя СМР, без възражения за недостатъци / и същото е ограничено до възражение за негодност на отделни видове СМР – процесните, а не до възражение за негодност на цялостния предмет на изработката. Въз основа на заключението на техническите експертизи по делото , вкл. в производство по обезпечаване на доказателства по т.д.№ 1250 / 2009 год. на Варненски окръжен съд, съдът е приел недоказано изпълнени част от СМР,които с оглед предмета на настоящото касационно производство/недопуснато касационно обжалване по жалбата на ищеца /, не подлежат на коментар. В протоколите, въз основа които е присъдил пълното дължимо възнаграждение се включват и СМР , за които и от заключенията на съдебно – техническите експертизи, се установява и самият въззивен съд е приел в мотивите си, некачествено /лошо/ изпълнение: некачествено изпълнени бетонни работи,при необходимост от заздравяване, недопустимо отклонение от вертикална ос на колона,армировъчни работи – без сертификат за качество и без използване на фиксатори при полагане на бетона,нарушена хоризонталност на тухлена зидария.За изцяло негодни са възприети единствено СМР по протокол № 1 / изпълнение в противоречие с правила на противопожарната безопасност /, които не са обект на настоящото произнасяне по преждеизложените съображения.Доколкото в преобладаващата си част / без акт № 8а и № 9а, идентичен с представен от ответника акт № 9 / , представените от изпълнителя актове са подписани едностранно само от него, не и от възложителя, въззивният съд е посочил, че същите съставляват частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила , противопоставима на ответника и в тежест на изпълнителя е установяването на обема и качеството на изпълненото.Изричен довод,че неподписаните от възложителя Констативен протокол за установяване състоянието на строежа от 27.03.2008 год. и Акт образец №14 от 02.03.2007 год. имат доказателствена стойност, въззивният съд не е формулирал и не е мотивирал изводите си на основание констатациите в същите, а на базата на заключенията на техническите експертизи,преценявайки тяхната безпристрастност.
Решението на въззивния съд е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно съобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви в съответствие с установената по делото фактическа обстановка,вкл. мотивиране на решението в съответствие с всички противопоставени от ответната страна възражения / чл. 235 ал.2 ГПК, чл. 236 ал.2 ГПК /.
Правилно е съображението,че сключеният между страните договор не е развален по отношение изпълнените до момента СМР, но по различни от изложените съображения.Страните действително не са уговорили изработката на завършен строителен продукт,а е възложено изпълнението на етапи от изработването на същия / стопанска сграда в груб строеж и основи на жилищна сграда /, частично приключили с приемане и разплащане на изработеното.Доколкото нито ищецът, нито ответникът са установили неприетите СМР – обект на процесните протоколи - да притежават обективна обособимост спрямо вече изпълнените и приети СМР / в по-голямата си част идентични по вид и съдържание / , така че лошото им изпълнение да е основание за установяване негодност за използване по предназначение на така изработен самостоятелен строителен продукт в рамките на общо възложеното , потестативното право за частично разваляне на договора на това основание - некачествено изпълнение само на процесните СМР - няма обособим предмет и не следва да се приеме за валидно упражнимо,противно на възприетото от въззивния съд.Неправилно е и съждението на съда,споделяно от ищеца ,че независимо от невъзлагането на окончателен строителен продукт и въпреки частично приети СМР, цялостно разваляне на договора за възложеното е недопустимо на основание специалната норма на чл.265 ал.2 ЗЗД, на която се позовава ответникът. И при недоказана самостоятелност на процесните СМР, ако в рамките на общо възложеното тяхното изпълнение компрометира качеството и годността за използване по предназначение на изпълненото в цялост, вкл. частично прието,разваляне на договора би било допустимо.Така възложеното,макар и необособимо самостоятелно, не е лишено от предназначение, по смисъла на чл.265 ал.2 ЗЗД – като необходим етап от изработката на крайния продукт.Събраните по делото доказателства, обаче, конкретно заключенията на съдебно-техническите експертизи,не обосновават извод за абсолютна негодност на изпълненото,необходимост от цялостното му разрушаване,невъзможност за използване по предназначение,независимо от установените отклонения и лошо качество.Липсата на такива именно доказателства обосновават неоснователност на твърдяното от ответника разваляне на договора, на основание чл.265 ал.2 ЗЗД.
Изводите на въззивния съд за относими към процесните СМР недостатъци в изпълнението,обаче, е напълно необоснован,както и изобщо изводът му ,че процесните СМР са изпълнени, като преюдициален спрямо произнасяне относно качеството на изработеното въпрос, предвид изричното възражение на ответника,че му се предявяват за плащане и фактически неизвършени СМР :
Както се посочи по-горе процесните протоколи не индивидуализират видовете СМР по местонахождение – обект и съответен подетап от изграждането му /основи,плочи,покрив и пр./.Приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице Е.В. установява единствено изпълнение на видовете СМР, не и изпълнението на конкретните предявени по делото СМР,поради невъзможност за индивидуализиране местоизпълнението на претендираните в настоящия процес за възмездяване СМР,спрямо общо изпълнените и съответно приети СМР от съответния повтарящ се вид / армировъчни, кофражни, бетонни работи, тухлена зидария и пр./. Оттук и невъзможност констатираните недостатъци да бъдат обективно отнесени към неприетите,а не към вече приетите от възложителя СМР,за които както се посочи и предвид недоказаност характеристиката им на скрити недостатъци, е настъпила преклузия за възражения относно качеството им.Невъзможно е изобщо,без общо изследване и установяване на обема на изпълнените-приети и изпълнените – неприети СМР и съответствието му с отчетеното от изпълнителя, съобразно всички изготвени протоколи, да се установи дали действително процесните СМР са извършени / установимо само в рамките на общия претендиран обем /. Така в с.з. от 11.04.2012 г. вещо лице В. изрично признава метода на работа на експертизата и обстоятелството,че същата не дава отговор дали действително претендираните за разплащане неприети видове СМР,ведно с приетите такива,количествено отговарят на съществуващите на обекта,като е посочила, че за целта е необходимо изготвяне на цялостна количествена сметка.
Тежестта за установяване изпълнението на процесните СМР извън обхвата на вече изпълнените и приети СМР / предвид дублиране на видове работи / е действително на ищеца и същият е заявил своевременно / с допълнителна искова молба, в съответствие с отговора на исковата молба / доказателствено искане с такъв предмет, първоначално недопуснато / опр.№ 2232 /08.10.2009 год. по т.д.№ 1250 / 2009 год. на Варненски окръжен съд / ,а впоследствие допуснато / опр. № 5252 / 18.11.2011 год. по т.д.№ 2875 / 2011 год. на Варненски окръжен съд , при повторното разглеждане на делото в първа инстанция/. Първоинстанционният съд,обаче,не е съобразил,в съответствие с поясненията на вещо лице В. в с.з. от 11.04.2012 год.,че възложената задача не е изпълнена съответно в тази й част,което обстоятелство е следвало да съобрази и въззивната инстанция, с оглед доводите на ответника във въззивната му жалба-за недоказаност на изпълнението – и съгласно задължителните указания дадени с т.3 на ТР № 1/2013 год. по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с изготвянето на пълно заключение е могло да се съобразят и заключенията на експертизите / единична и тройна /,приети в производството по обезпечаване на доказателства, доколкото същите са изследвали въпроса относно действителния обем на изпълнените на обекта СМР към дата, последваща изготвянето и на процесните протоколи, като следва да бъде количествено засечено съответствието между установените на обекта СМР от съответния вид и количествата им съвкупно по протоколите за вече приети СМР и по процесните протоколи. Също в съответствие с възраженията на ответника - за липса на надлежно остойностяване на изработеното, доколкото се касае за едностранно изготвени от изпълнителя протоколи остойностяващи работата, на основание т.3 ТР № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС вр. с чл.162 ГПК въззивният съд е следвало да възложи и експертиза за проверка на това остойностяване, съобразявайки приложението на твърди единични цени за отделните видове работи във вече приети от възложителя протоколи за СМР , както и в съответствие с договора и приложената по обезпечителното производство двустранно изготвена количествено–стойностна сметка, също съдържаща единични цени.Правилно,относно изпълнението на спорните СМР , съдът не се е позовал на Констативен протокол за установяване състоянието на строежа от 27.03.2008 год., тъй като е неподписан от възложителя и при неизпълнена заместваща процедура по реда на чл.170 ал.2 пр. 2 ЗУТ. Едва при установено фактическото изпълнение на работи в съответния вид и обем би било необходимо ,предвид възраженията на ответника, произнасяне относно качеството на изработеното и то качеството на изработеното и предаденото с процесните протоколи за СМР.В тази връзка,в изпълнение принципите на чл.7 ал.1 пр. второ и чл.10 ГПК вр. с чл. 145 ал.1 и ал.2 ГПК, както първоинстанционният съд , така и въззивният съд по необходимост и с оглед произнасяне по доводите във въззивната жалба на ответника ,са дължали изясняване позициите на страните / съобразявайки че и ответникът е приел останалите на обекта, извън процесните , СМР и дължи становище кои именно СМР е приел / относно това : къде / в кой подобект или подетап на изработеното/ се твърди извършването на процесните СМР и спрямо тази им индивидуализация,кои недостатъци на изпълнението ответникът противопоставя, като относими именно и само към процесните СМР, доколкото и за вече приетите СМР, като не е установил характеристика на скрити недостатъци, възраженията му са преклудирани, на основание чл. 264 ал.3 ЗЗД.
Следователно, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, в изпълнение на дадените по-горе указания, като се съобрази , че с оглед обхвата на допуснатото касационно обжалване, предмет на спора остават единствено СМР по протоколи № 8а,9а, 10 / без п. 3,4,10 и 11 / , 1а / В. / , 2 и 1 а / ел. заземяване /.В съответствие с установимото, въззивният съд ще следва да съобрази и основание за евентуално намаление на възнаграждението,на основание чл.265 ал.1 ЗЗД,в съответствие с отговора на материалноправния въпрос,обосновал допускане на касационното обжалване.
По подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 65 / 29.01.2013 год. по т.д.№ 487 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане, поради непредставен във въззивното производство списък на разноски, молбата на същата страна по реда на чл.248 ГПК ,за изменение въззивното решение в частта за присъдими на [фирма] разноски,с което съдът е приел недължимост на такива : Определението на въззивния съд по реда на чл.248 ГПК е функция от постановеното въззивно решение, с чиято отмяна подлежи на отмяна и то, тъй като остава без предмет на исканото изменение .На това основание самата молба по чл.248 ГПК следва да се остави без разглеждане. При новото разглеждане на делото във въззивна инстанция ще следва наново да се съобрази упражненото от всяка от страните процесуално право за присъждане на разноски, вкл. новоизвършени такива .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 324 / 27.11.2012 год. по т.д. № 487 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, в частта , в която със същото е потвърдено решение № 721 / 07.05.2012 год. по т.д.№ 2875 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , за уважаване иска на [фирма], с правно основание чл.266 ЗЗД,за сумата от 98 059,40 лева и за присъждане разноски по компенсация в първонинстанционното производство до размера на сумата от 5 610 лева .
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд в отменената част , за ново разглеждане.
ОТМЕНЯВА определение № 65 / 29.01.2013 год. по т.д.№ 487 / 2012 год. на Варненски апелативен съд,постановено по реда на чл.248 ГПК и оставя без разглеждане молбата на [фирма] вх.№ 6378 / 18.12.2012 год.,за изменение решение № 324 / 27.11.2012 год. по т.д. № 487 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, в частта за дължими на [фирма] разноски за въззивното производство .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|