Р Е Ш Е Н И Е № 97 Гр.София, 07.03.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, 2023 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.54/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №260018/05.10.20 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 13 състав, по Н.Д.1432/20 г., подсъдимият С. В. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.302,т.1,б.А вр.чл.301, ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от три години, както и глоба в размер на 2 000 лв. Със същата присъда подсъдимият Х. Д. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.304 А вр.чл.304,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок, както и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.307 А НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, като и двамата подсъдими са осъдени да заплатят неговата равностойност в размер на двадесет лв. Присъдата е потвърдена с решение №258/ 05.08.22 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 състав, по В.Н.Д.341/22 г. Срещу последното е постъпила жалба от подсъдимия С. чрез неговия защитник, в която са релевирани допуснати от втората инстанция съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В съдебно заседание пред ВКС касаторът и защитата му поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искане. Допълнително се навежда аргумент за допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд, тъй като в точно определена сочена част хартиеният носител на решението, приложен по делото, на който са положени ръкописните подписи на членовете на съдебния състав, се различава от решението като електронен документ, качен в единната електронна система на САС, подписан с квалифициран електронен подпис /КЕП/ на членовете на съдебния състав. Представителят на ВКП намира,че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият Г., който не оспорва постановеното срещу него потвърдително осъдителната присъда решение, редовно призован, не се явява. Неговият защитник се присъединява към мнението на касатора С. и адвоката му. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изложените в нея аргументи и искане, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Този съд се счита задължен най-напред да вземе отношение по релевираното от защитника на подсъдимия С. в съдебно заседание възражение, относно разминаване между определено съдържание на хартиения носител на решението с положени оригинални ръкописни подписи на съдиите, пришито към делото, и това в електронния вариант на документа, приложен в електронната система на апелативната инстанция, подписан с КЕП. Обсъждането е важно да бъде поставено преди всичко друго, тъй като изводи, които е възможно да бъдат направени по него, до голяма степен биха могли да доведат до предопределяне на съдбата на настоящото наказателно производство, а оттам и до ненужност на обсъждане на останалите доводи срещу постановения съдебен акт, изложени в касационната жалба. ВКС приема като допустим подхода, реализиран от защитника на подсъдимия С., да сигнализира за различието в двата посочени по-горе документа в съдебно заседание пред тази инстанция, тъй като едва по-късно, след запознаване с решението в хартиен вид с оригинални подписи, той и неговият подзащитен са придобили познание за разминаването с електронния носител. За да подкрепи това си становище, касационната инстанция се обърна към приложените по въззивното дело призовки за уведомяване на страните за изготвеното решение /л.61 и сл.от него/. Констатира се, че на всяка от тях, включително и за подсъдимия С. и неговия защитник /л.62 и 63/, са отразени като изпратени по един брой решение. И тъй като не става ясно какъв е вариантът на същото, в полза на атакуващата страна се приема, че иде реч за ксерокопие на приложения по делото въззивен съдебен акт с положени ръкописни подписи на съдебния състав, а не за хартиено копие на електронния документ, изготвен в единната система на САС. При това последователността на разсъжденията изисква да се приеме,че касационната жалба е изготвена именно въз основа на приложеното по делото решение, а едва по-късно е констатирано различието с електронния вариант. Ето защо бе изискано копие от електронния документ от системата на апелативната инстанция /което е допустимо,защото става по служебен за съда път/, заверено от ръководителя на деловодството на наказателното отделение /това е направено за пълна сверка, независимо от възможността самият ВКС през своя ЕИСС да има достъп до третирания документ/, което потвърди релевираното от защитата на подсъдимия С. различие. Предвид казаното, трябва да бъде артикулиран следващият въпрос, относим по принцип към процесния проблем: кой е валидният според регламента съдебен акт- приложеният по делото такъв с лично положените подписи или електронният документ с положени на него КЕП-ове на съдиите? Настоящият съдебен състав е запознат с нееднозначно обмисляния от съдилищата, и в частност от НК на ВКС, въпрос. Така например според решение №82/07.07.22 г., постановено от 3 н.о.на ВКС по К.Н.Д.291/22 г.и решение №50114/09.09.22 г., постановено по К.Н.Д.423/22 г.по описа на 2 н.о.на ВКС, поначало валиден се явява хартиеният носител с оригиналните подписи, основно предвид старите производства, протичащи не в електронна форма, и при невъзможност на ВКС да проследи електронните варианти на съдебни актове поради невключване в ЕИСС. Същевременно разпоредбите на чл.33,ал.7 и чл.310,ал.1 НПК /обмисляни в светлината на глава осемнадесета „а“на ЗСВ/, въведени с изменения на процесуалния закон, публикувани в Д.в-к, бр.110/ 2020 г., насочват пряко към електронния документ като валидна форма на съдебния акт. Казаното се тълкува така и предвид нормата на чл.317 НПК за втората инстанция, чиито присъди или решения подлежат на атакуване пред ВКС. В конкретния казус обаче не еднозначният отговор на поставения въпрос се явява решаващ. И това е така не само поради факта, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела вече е включена в единната електронна система на съдилищата и има достъп и до електронните досиета по делата в рамките, в които те са изготвени, наред с производствата, разгледани изцяло в хартиен вариант; не само защото понастоящем няма двоумение има ли валиден съдебен акт поради липса било на хартиен, било на електронен вариант; но най-вече поради факта, че възражението на защитата, с което е сезиран сега ВКС, бива формулирано като оплакване само за допуснато съществено процесуално нарушение в смисъл на разминаване на конкретно съдържание между хартиения носител и електронния вариант на атакуваното решение, с препращане към невярно отразяване в последния на процесуалната действителност. Казано по друг начин, не се релевира довод за липса на годен съдебен акт, правещ невъзможна каквато и да е негова касационна проверка, а се спори по същината на заявеното в електронния вариант- нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. ВКС от своя страна не намира,че е изправен пред порок, който по силата на преценката на абсолютните основания за отмяна, в частност чл.348,ал.3, т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, да води до невъзможност за произнасяне по съществото на процесната процедура. Атакуващата страна е запозната с всички варианти на решение на въззивния съд и се е фокусирала върху същината на проведените процесуални действия и изписаните съображения по крайното решаване на въпроса. Така е конструирана и самата касационна жалба. Ето защо ще се обърне внимание на конкретното неблагополучие, което бива посочено от защитата на подсъдимия С. в съдебно заседание пред ВКС, и на тази плоскост ще се изведе заключение дотолкова ли е съществен лансираният порок, че да доведе до неяснота на съдебната воля в смисъл на противоречие, недаващо никаква възможност същата да бъде изведена правилно. И така, на стр.12 от решението на хартиения носител, приложен по делото, последен абзац, САС е отразил следното: „За да приеме описаната по-горе фактическа обстановки, съдът е събрал голям като обем доказателства и доказателствени средства, които подробно е обсъдил и прецизно е посочил: показанията на свидетелите П. М. К., Н. С. М., М. Д. Т. и Т. К. М.……..“. В предоставеното от ръководителя на деловодството на НО на САС, заверено по надлежен ред от него, копие на електронния документ с положените КЕП на членовете на съдебния състав, цитираното съдържание от мотивите се намира в началото на стр.15, последен абзац и гласи следното: „За да приеме описаната по-горе фактическа обстановки, съдът е събрал голям като обем доказателства и доказателствени средства, които подробно е обсъдил и прецизно е посочил: показанията на свидетелите П. М. К. ВКЛ. И ПРИОБЩЕНИТЕ ОТ ДП ПО РЕДА НА чл.281,ал.5 от НПК, Н. С. М., М. Д. Т. и Т. К. М.……..“ и т.н. Очевидно е,че единствената разлика реферира към приобщените по реда на чл.281,ал.5 НПК показания. За кого обаче се отнасят те- за изброените свидетели или само за П. М. К.? Според защитата, което е и безапелационно вярно, доколкото САС третира мотивите на първостепенния съд, пред последния никога не е имало никакъв прочит на показанията на никой от свидетелите по реда на чл.281,ал.5 НПК /те са разпитани в съдебно заседание на 26.06.20 г.; протокол, приложен на л.56 и сл.от делото на СГС/. Така че отразяването в депозирания по делото хартиен носител носи вярната информация. Същевременно, пред второстепенния съд, чийто акт се разглежда понастоящем, са приобщени четени от досъдебното производство на преразпитаната свидетелка П. М. К. показания, именно на основание чл.281,ал.5 НПК /съдебно заседание от 31.05.22 г., л.34 от въззивното дело, в средата/. За нея сякаш е направено уточнението в решението /електронен документ/, което, макар и да е вярно като отразяване на процесуално действие, е нелепо поставено сред огласяне на преценката на доказателствата от ревизирания първостепенен съдебен състав. Поначало може да се счете за достъпно за извеждане, при изключително внимателен и добронамерен преглед на делото, на обстоятелството какво се визира от САС при очертания прочит на свидетелски показания от ДП. То следва да бъде отнесено към него. Той от своя страна несъмнено е имал предвид всичките възможни показания на свидетели, дадени и приобщени по надлежен ред към производството, което е видно при цялостния анализ на решенията- непротиворечив и в хартиен, и в електронен вариант. Извън разсъжденията по съществото на релевираното различие, този съд не може да не порицае нехайното отношение на въззивната инстанция към дължимите усилия, които тя трябва да положи при предаване на своя съдебен акт в съответните варианти. Ясно е,че в електронния документ има дописване, което не може да бъде толерирано по никакъв начин. Този съд няма да изследва как се е получило това и дали някой друг извън оторизираните лица е имал достъп до системата и е автор на дописването. Но няма съмнение, че съдържанието на подписвания от съдиите електронен документ с КЕП, трябва да бъде същото като на хартиения носител, върху който те са положили ръчно своите подписи. Следователно, без съмнение защитата на подсъдимия С. е права като въздига коментираната вече особеност на атакуваното решение. Допуснато е нарушение, което не може да не бъде посочено и ярко упрекнато. Казаното обаче не лишава този съд от възможност да реши доколко чрез обсъждания порок са така дълбоко засегнати процесуалните права на касатора, че да са ограничили съществено неговото участие в процеса. Както неотклонно е заявявала настоящата инстанция и последователно е прокарвано в теорията и практиката, атакуваният съдебен акт не подлежи на отмяна при констатиране на всякакви процедурни нарушения, а само на такива, които са повлияли върху правилността му- съществено са рефлектирали върху правото на защита на дееца да разбере ясно,точно и конкретно за какво е обвинен и/или осъден, за да може адекватно да осигури и реализира своята защита-лична и професионална. Предвид обмисленото по същината на проблема, според ВКС в настоящия случай отговорът за допуснат сериозен процедурен порок, отразяващ се на правото на защита, е отрицателен. Приетото разминаване в различните варианти на решението е несъмнено вярно, но несъществено в съдържателен план. То не касае някакви важни отговори, които се дават в атакувания съдебен акт, в контекста на решаващите за конкретното наказателно производство въпроси. Затова извън отправения укор към решаващата втора инстанция, разяснен по-горе, ВКС не дължи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС на третираното основание. На следващо място, цялата касационна жалба на подсъдимия С. е построена върху оплаквания, свързани с неизпълнение на указания по решение на ВКС, по което е отменен предишен съдебен акт на САС, постановен по процесното производство. В тази връзка трябва да бъдат дадени пояснения по развитието на същото. Присъдата на СГС, както е описана по-горе, първоначално е била обжалвана и от двамата подсъдими. В тази връзка е образувано В.Н.Д.199/21 г.по описа на САС, НО, 5 състав. С решение №185/08.06.21 г. присъдата е потвърдена. Съдебният акт на въззивния съд е атакуван и от двамата подсъдими. Образувано е К.Н.Д.124/22 г. по описа на 3 н.о.на ВКС. С решение №46/06.04.22 г. той е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. В тази връзка е образувано В.Н.Д.341/22 г., постановеното по който решение стои на разглеждане понастоящем пред ВКС. Обжалва обаче само подсъдимият С. чрез неговия защитник, което е довело до образуване на К.Н.Д.54/23 г. Следователно, настоящото разглеждане на делото е второ поред пред ВКС и преди останалите обстоятелства трябва да бъдат проследени указанията по отменителното решение на върховната съдебна инстанция по наказателни дела и респективно тяхното изпълнение от актуалния състав на САС. А те са следните: Констатирано е най-напред, че предходният състав на въззивния съд „безмотивно, а и неправилно не е уважил искането на защитата за допълнителен разпит на свидетелката П. К., на която е следвало да се задават уточняващи въпроси във връзка с конкретните й възприятия. Следвало е да се изясни при този разпит с каква степен на категоричност посочената свидетелка твърди, че е видяла подс.Г. да дава, а подс.С. да приема точно банкнота от 20 лева. Възможно ли е тази банкнота, която според свидетелката е синя, да не е от 20 лв., а банкнота от друга валута със същия цвят. Видяла ли е тази свидетелка конкретно цифрата изписана на банкнотата и възможно ли е да не е банкнота, а друг сходен предмет. Свидетелката П. К. е заявила при разпита си, че у нея се е формирало убеждението, че това е банкнота от 20 лв., но е нужно с категорчност да се изясни дали това е предположение на свидетелката въз основа на цвета на дадения предмет или със сигурност е тъкмо банкнота от 20 лева.“ Дадени са указания за преразпит на жената, който „би допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото с нужната обективност, всестранност и пълнота.“ По-нататък, „във връзка с възраженията на защитата относно времетраенето на вербалния и физически контакт между двамата подсъдими, е следвало поне да се проведе допълнителен разпит на вещите лица, изготвили техническите експертизи“, вместо съдът да прави изводи от техническо естество, без да има специални знания. И накрая в цитираното дословно решение е дадено следното указание в процесуален план: „необходимо е, с нужната кетагоричност и с всички възможни и предвидени в НПК способи за доказване, да се изяснят въпросите относно местоположението на подс.С. спрямо видеорегистратора, видимостта на св. П. К. към подс.С. и към подс.Г., точните и конкретни възприятия на св.П. К., какви точно движения са извършили двамата подсъдими и времетраенето на вербалния и физически контакт между двамата подсъдими.“ Този съдебен състав няма да си позволи да прави какъвто и да е коментар на буквално възпроизведените процедурни предписания и на подробностите, които според ВКС е следвало да бъдат установени от свидетелката К., в контекста на съставомерните елементи по конкретно повдигнатото обвинение /тези по материалното право не са относими съм актуалното решение и не се въздигат като оплакване от защитата/. Само ще заяви, че при настоящото разглеждане на делото от една страна е пристъпено към преразпит на П. К., дадена е възможност на страните да й бъдат задавани всякакви въпроси, включително и такива, които нямат съществен принос за направа на съставомерни изводи. Четени са по съответен процесуален ред и показания на тази свидетелка, депозирани в хода на ДП, за които бе говорено по-горе в настоящото изложение. От друга страна е преразпитан експерт по техническите въпроси /той е един по делото/, който е депозирал разяснения във връзка с изгледания от него видеоматериал и е отговарял на конкретни въпроси по времетраенето на станалото и различимите конкретни обстоятелства по записа. Т.е., въззивният съд не е пренебрегнал задълженията си да реализира пряко предписаните му процесуални действия. Въпреки това по мнение на защитата не са изпълнени указанията по отменителното решение на ВКС, предвид неустановяване с нужната категоричност и с всички възможни и предвидени в НПК способи на заложените въпроси, които е следвало да намерят адекватен отговор. Не може да се отрече, че изключително прецизно и задълбочено в касационната жалба са релевирани конкретни обстоятелства и доводи по направени доказателствени искания, огледани все в светлината на неизпълнение на дадените процесуални предписания. Затова всяко от тях е допустимо за разглеждане, както и ще бъде сторено от тази инстанция по правото. В този ред на мисли най-напред в жалбата са изложени като незаконосъобразни отказите на въззивната инстанция да допусне и назначи офталмологична експертиза с оглед зрението на свидетелката К.; експертиза на процесния монитор, на който тя е наблюдавала действията на двамата подсъдими, с оглед контраст, яркост, острота и възможните модулации на техниката; както и извършване на следствен експеримент, за да се установи при отстояние на дейците от видеокамерите и при описаните във видео-експертизата телодвижения, възможно ли е толкова детайлно наблюдение, каквото е реализирала свидетелката. Както правилно е отразено в самия сезиращ настоящата инстанция документ, известна е установената съдебна практика, че не всяко доказателствено искане следва да бъде уважено от решаващата инстанция. Допуска се съществено процесуално нарушение обаче, само ако информацията по уважено такова би била единствено възможна за набавяне и/или проверка, предвид очертания в чл.102 НПК предмет на доказване. Вярно е, че в конкретния казус САС не е обезпечил задълбочено мотивно своето становище, с което е отхвърлил доказателствените искания на защитата /л.39 от въззивното дело/. Но също така е вярно, че съответните посочени в жалбата способи на доказване не са били указани дословно в отменителното решение на касационната инстанция, за да се твърди, както заявява защитата, че не са били изпълнени дадени задължителни процесуални предписания. Напротив, ВКС е дал свобода при новото разглеждане на делото решаващият съд суверенно да прецени какви материали и способи са необходими за допълнително набавяне /извън указаните преразпити на К. и на вещо лице-технически експерт/, с условието,че се реализира всестранно, пълно и обективно разследване на деянието. Конкретен подбор не е посочен. Последното казано дава повод и за преценката на настоящия съдебен състав, че отказаното събиране на допълнителни доказателства чрез визираните по-горе способи, не е несъстоятелно. Все пак от една страна е поискано да се набавят данни известно време след инкриминираната дата и въобще не е ясно дали обстановката в наблюдателната зала, мониторите в нея и поставянето на наблюдаващите лица към тях биха били едни и същи. От друга, освен че от общия анализ на показанията на посочената свидетелка и нейните колеги е станало ясно, че те са наблюдавали и виждали случващото се в реално време на цветен монитор, при това след зумиране на картината към подсъдимия С., осъществяващ своите неправомерни действия по спиране на автомобили висок клас с водачи, извършили нарушения на пътното законодателство, на едно от най-натоварените кръстовища в [населено място], жената винаги категорично е заявявала какво е видяла и няма съмнения за остротата на зрението й,още повече при заявения нисък диоптър при ползването на помощни средства за виждане и четене- очила. В този смисъл, с отхвърляне на доказателствените искания САС по същество правилно е приел, че делото следва да бъде решено на плоскостта на събраните доказателства. По-нататък, особено място сред оплакванията за допуснати от контролирания съд съществени процесуални нарушения, заема позицията на защитата спрямо показанията на свидетелката К. и отразеното несъгласие с обсъжданите нейни показания и допустимостта на тяхната оценка. В хода на проведения пред втория съдебен състав на САС разпит е допуснат прочит на показанията на К.,депозирани от нея на ДП- на основание чл.281,ал.5 НПК, което действие бе обсъдено по-горе в настоящото изложение, но по друг повод. Няма съмнение, че жената е поддържала тези си показания. Няма съмнение и това,че между тях и тези,дадени от нея в съдебна фаза, има известни различия. Затова защитата предлага, след като самата тя настоява за изключителни подробности по видяното от свидетелката, да се дискредитира до голяма степен детайлизацията в съдебно заседание, тъй като на ДП, когато несъмнено спомените били по-ясни, не са дадени подробности за сгъване в длан, за вадене с три пръста на въпросната вещ, нито за смачкване и след това подаване от Г. на С.. Тук обаче се пропуска един съществен елемент, който за ВКС се явява решаващ. А именно- след като е заявила,че поддържа дадените на ДП показания, свидетелката е съобщила, че тогава /на ДП/ не е била питана как си е държал ръката подсъдимият С. и дали е стиснал съответната вещ. За разследващия полицай е било достатъчно да се сподели, че е поел предмета с лявата си ръка. Иначе казано, макар и проведеният на досъдебната фаза разпит да е бил по-близък по време до случката, формулирана като престъпление, изложените в него конкретни факти са функция от начина, по който се провежда разпитът, и умението на съответния разследващ да го организира така, че да се посочат подробности в обсега на предмета на доказване. По-късно това е важимо и за разпитващите пред съда страни, и за самия съдебен орган. Очевидно е, особено като се имат предвид указанията по отменителното решение на ВКС, че пред САС К. е била приканена за детайлизация на фактологията в изключителна степен. Жената е отговаряла подробно и обосновавайки спомена си- утвърждава,че е била толкова шокирана от случилото се, тъй като й е било за първи път в професионалната кариера, че възприятието й е било точно. Ето защо ВКС отхвърля възражението по касационната жалба относно незаконосъобразен в процедурен план разбор на показанията на К. в разглежданата насока, от страна на САС. Оттук насетне жалбата е концентрирана върху неизпълнение на указанията по отменителното решение по дължимия преразпит на свидетелката К. и обстоятелствата, които тя е трябвало да уточни. На основа на тях практически е анализирана същността на депозираните показания и САС е упрекнат за неосъществяване на цялостен техен анализ и липса на предписаната категоричност при установяване на това дали жената е видяла предаването на банкнота от 20 лв.от Г. на С., както и доколко е сигурна,че иде реч точно за такъв предмет. Сиреч, стъпва се на кредитируемост. Този съд не се солидаризира с претенциите на подсъдимия. Прегледът на мотивировката в решението на ревизирания съд дава повод с достатъчна устойчивост да се приеме,че важните обстоятелства по показанията на свидетелката К. са обсъдени. Информацията по тях е анализирана самостойно, но и наред с останалите приложени по делото доказателства. Особено място сред подкрепящите гласни доказателствени средства има завяеното от свидетелите Т., М. и М.. Отделен е въпросът, че направените по същество изводи не са сходими с тезата на подсъдимия С. и неговия защитник. Това обаче е въпрос по същество, неценим от ВКС при второ разглеждане на делото пред него. След като са изложени достатъчно ясни аргументи за приетата от решаващата инстанция позиция по годните за ценене доказателствени материали и процедурно вярно и без грешки във формалната логика е взето съответното решение, всякакво друго обсъждане на същината на показанията на свидетелката К. би означавало произнасяне по необоснованост и отговаряне на претенция за недоказаност на инкриминираното деяние. Жената винаги последователно и категорично е отстоявала, че при зумиран /приближен на екрана/ образ е видяла предаване на банкнота от 20 лв. /заради синия цвят на извадена от портфейл вещ- дали става дума за портфейл или портмоне е повече от несериозно обсъждане, предвид предмета на доказване/. Съобщила е това незабавно след връщане на колегите й на работното място и са предприети последващи действия в тази връзка. Преценката на експертните изводи, обмислени на фона на казаното от нея, потвърждават направените от въззивната инстанция изводи. ВКС не приема, че въз основа на твърдения от К. цвят на предадената вещ от водача на автомобил, допуснал несъмнено нарушение на пътното движение, на полицейски служител, който не е оторизиран да върши реално осъществените действия и не е сигнализирал по надлежен ред за съзрени от него нарушения в хода на смяната му, е предположително да се изведе, че иде реч за банкнота от 20 лв. Един български гражданин на възрастта на К., извървяващ житейския си и професионален път в тази държава, би могло да се счете,че е в състояние да различи съответна банкнота, ползвана активно в националната разплащателна система, по нейния цвят, а оттам- и да направи извод за стойността й, без да види точно цифрите, определящи стойността, дори и при конкретните обстоятелства- на екран. Тук е мястото да се вземе отношение и по обясненията на подсъдимите по повод предаването /според С. категорично,според Г.- при липса на спомен, но с допускане на подобно действие/ на инкриминираната вещ. Ставало дума за подаване и приемане на визитна картичка на фирмата на необжалвалия подсъдим, която било възможно и да е светло синя; не и за банкнота, предмет на подкуп. Не е невъзможно поначало, но предвид събраните по делото доказателства за комплексните характеристики на случилото се, би било не само недоказано, но и твърде житейски неправдоподобно такъв предмет, който по правило е създаден малък и компактен, за да не се прегъва /не се спори за големината му, отнесена към банкнота от 20 лв./, с цел информацията по него лесно да обслужва ползвателя, да е подаден със специфично като на банкнота прегъване, както твърди К.. Затова, макар и да не е разгледала по нарочен начин очертания сега проблем, решаващата втора инстанция по същество правилно е извела предаване и приемане на банкнота от 20 лв. Тя е обсъдила поведението на двамата подсъдими, което е относимо към предмета на доказване. Казаното е сторено на л.14 от решението /хартиен носител/ и то отразява приетото от съда за стойността на банкнотата при цялостния преглед на показанията на К.. Всяко по-нататъшно обсъждане, каквото има оплакване в касационната жалба,че липсва, би било ненужно и резултат от необоснован формализъм. Следващото възражение е свързано с конкретно съдържание на мотивите към атакуваното решение. Както е изписано в касационната жалба, на л.15 от хартиения носител на съдебния акт на САС, долу, е отразено,че при преразпита на вещото лице П. е констатирано,че няма промяна в заключението и изводите му, във връзка с доводите на защитата на подсъдимия С. относно продължителността на осъществения вербален и физически контакт между двамата подсъдими; че е потвърдено компресирането и липса на част от кадрите /6 от 24 кадъра в секунда/, което автоматично се отразява не само на контраста и яркостта на записа,но и на времетраенето на осъществения в реалност контакт между дейците. Същевременно, при проведения на 31.05.22 г. преразпит на вещото лице /л.36 долу и л.37 горе от въззивното дело/, според защитата на въпроса влияе ли компресирането на времетраенето на реалния контакт и ако да, по какъв начин, е отговорено, че единствено пада качеството. Както е отбелязано по-нататък, на въпрос влияе ли конвертирането на времетраенето на записа, вещото лице е отговорило отрицателно /по-точно, че е едно и също/. И след като приел експертните изводи в този им вариант, съдът бил изпаднал в противоречие със заявеното от експерта, тъй като е отразил в мотивите си „не е необходимо същите /подсъдимите/ да са разполагали със специални способности, да уточнят помежду си повода за спирането и кой какво е получил, респективно дал.“. По мнение на настоящата инстанция не се касае за някакъв съществен порок на въззивния акт, който да прави волята на САС неразбираема до степен, че да не може подсъдимият да осигури адекватно правото си на защита. Още повече, че изявленията касаят отговор на конкретни защитни аргументи за установявани специални способности на дейците. Прегледът на материалите по делото установява разясняваната от експерта разлика между компресиране /събиране на даден обем информация на по-малко пространство/ и конвертирането /чрез математически модули да се предаде видеопотока с най-малки загуби; намаляват се пикселите, но времетраеното остава същото/. Той заявява, че е гледал видеозаписите, които са били компресирани и конвертирани, и на тази база е извлякъл своите технически изводи. Категорично е подчертал, че при записването има разлика, но свидетелката К., която е наблюдавала записа на живо, не е била изправена пред проблемите на компресирането. Ерго, дори и да се приеме,че САС не е бил достатъчно ясен в изказа си, предвид разликите при компресиране и конвертиране, и изтъкване само на характеристиките на първата възможност с оглед времетраенето, поначало вярно е изведен контактът между подсъдиимте, което се явява най-същественият момент. Трябва да се отхвърли и доводът, изложен в касационната жалба все в обсъждания аспект, че при наличие на съмнения за познанията на експерта, е следвало съдът да назначи допълнителна експертиза от две или три вещи лица. От една страна е ясно,че САС не е имал съмнения, нито пък някоя от страните е проявила процесуално желание в тази посока. Но дори и да бе имал,както е поставен въпросът, то тогава би се дължало назначаване на повторна експертиза на основание чл.153 НПК, тъй като позоваването на съмнения за липса на знания очертава извод по-скоро за неправилност /което изисква различни вещи лица/, отколкото за непълнота и недостатъчна яснота на експертното заключение. Това в крайна сметка не е важно, защото не озаглавяването на експертизата, а нейното съдържание има значение. В конкретния казус няма основания да се приеме,че е била необходима поредна експертна намеса, без която е невъзможно да бъдат разрешени въпросите, поставени на обсъждане по силата на НПК. И най-накрая, въздигнато е оплакване, че в противоречие с изискванията, заложени в разпоредбата на чл.107 НПК, решаващият съд се е лишил от възможността лично и непосредствено да придобие информация и да изгради впечатления, непожелавайки да изгледа видеозаписа, намиращ се по делото, в съдебно заседание, което при това, ако е било сторено в присъствието на свидетелката К. и на вещото лице, е било възможно да добави ясни данни относно определени фактически положения,чрез поставяне на конкретни въпроси към цитираните лица. ВКС не счита за основателен отправения довод. И това е така поради няколко обстоятелства. Въззивната инстанция, макар и да е втора първа инстанция, не е задължена да събира всички възможни доказателствени материали като първоинстанционен съд. Все пак тя се произнася освен служебно по събраните доказателства, така и по постановена вече присъда. Изискването за набавяне на допълнителен доказателствен материал не може освен това да бъде продукт само на нейния прочит по силата на официалното начало, но и предвид заложените от страните аргументи срещу атакувания съдебен акт. В конкретния случай впрочем видеозаписите са изгледани пред страните в съдебно заседание пред СГС на 05.10.20 г., видно от протокол, приложен на л.79 и сл.от Н.Д.1432/20 г. Така че този доказателствен материал като приобщен по надлежен ред е послужил на САС да организира позицията си и на фона на останалите доказателства. Очевидно служебно той не е преценил,че се налага повторно преглеждане на записа с оглед указаните в отменителното решение на ВКС преразпити на К. и вещото лице-технически експерт. Това е негово право. Такова искане обаче не е отправено и от оспорващата понастоящем поведението на ревизирания съд страна, нито при преразпита на К., нито на експерта, нито на самостоятелно основание. Казано другояче, въззивната инстанция е укорена за неблагополучия поради неосъществяване на процесуални действия, за които самият жалбоподател и неговият защитник са били в състояние да генерират процесуална активност и да обосноват обезателността на уважаване на съответната претенция. Което те не са сторили. Затова и възражението им за неспазване от САС на разпоредбата на чл.107 НПК по обсъждания въпрос не подлежи на по-нататъшен коментар. Водим от изложените аргументи, ВКС намира, че решението на САС не страда от процесуални недъзи, които да налгат задължително негова отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Не се произнася по касационните поводи по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК, тъй като няма повдигнати възражения в техен контекст, повече от обяснимо и юридически добре обмислено, предвид конструкцията на касационната жалба и релевираните пороци. Ето защо и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №258/05.08.22 г., постановено от АС-софия, НО, 4 състав, по В.Н.Д.341/22 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/