Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр.София, 15.05.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Рангелова и в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 346/2019 година. Производството е образувано по искане на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-гр. Стара Загора за проверка по реда на възобновяването на определение от 07.11.2018г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2816/2018г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора. Според искането налице е основанието за възобновяване по чл.422, ал.1,т.3 НПК- установено е чрез разследване, че доказателство, което не е било известно на съда, е неистинско и има съществено значение за делото. Иска се отмяна на определението по реда на възобновяването. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа частично искането. Счита, че тъй като неистинското доказателство касае само произнасянето на съда по реда на чл.343г, вр. чл.343бНК и налагането на наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС, то следва наказателното производство да се възобнови частично, касателно тази част на съдебния акт. Осъденият С. Й. С. не се явява пред настоящата инстанция. Защитникът на осъденото лице - адв. В. Д. не оспорва основателността на искането за възобновяване, но излага доводи относно неговата целесъобразност, като изтъква обстоятелството, че към настоящия момент С. е изтърпял наложеното наказание „лишаване от свобода“, постановено с определението от 07.11.2018г., с което е одобрено споразумението по НОХД № 2816/2018г. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, изхожда от орган, легитимиран да иска възобновяване на наказателното дело без да е обвързан със срок за подаването му, тъй като то е в полза на осъдения и визира акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК . Разгледано по същество, искането е частично основателно. С определение от 07.11.2018г по НОХД № 2816/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора е одобрено споразумение, с което осъденият С. С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б НК. Наложено му е наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.343г, вр. чл.343б НК той е лишен от право за управлява МПС за срок от 1 година. С отделно определение от същата дата са кумулирани наказанията му по горепосоченото дело и това по НОХД № 2463/2018г. и е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 1643/2016г. След предприемане на действия по изпълнение на наложените наказания, районна прокуратура гр. Стара Загора е била уведомена с писма от 10.12.2018г. и от 31.12.2018г. изходящи от ОДМВР-гр. Стара Загора, че свидетелството за правоуправление на подс.С.- № R., е издадено в Италия въз основа на неистински български официален документ / СУМПС №[ЕИК]/ по силата на Конвенцията за замяна без изпит на свидетелства за управление на МПС, издадени в държава членка на Европейския съюз. По повод ползването на неистински документ по отношение на осъдения се е водело наказателно производство и с влязло в сила определение е одобрено споразумение от 12.10.2012г. по НОХД № 2176/2012г., с което му е наложено наказание за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2,вр.ал.1 НК- за това, че през 2010г. в Италия съзнателно се е ползвал с неистински български официален документ- СУМПС №[ЕИК], като за съставянето му не може да се търси наказателна отговорност. Следователно италианското свидетелство за правоуправление № R., издадено въз основа на неистински български официален документ СУМПС №[ЕИК], не може да удостовери правоспособността на осъдения да управлява моторно превозно средство. Посоченото обстоятелство не би могло да е известно на съда, одобрил постигнатото споразумение, тъй като същият не е провел съдебно следствие, действал е в рамките на процедурата по чл.382 и сл.НПК, което го е лишило от възможността на събира нови доказателства или да проверява вече представени. От приложените справки за съдимост на подсъдимия не се установява връзката на осъждането му по чл.316 НК с липсата на правоспособност. Това води до извода, че към момента на постановяването на определението от 07.11.2018г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2816/2018г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора, с което на осъдения С. е определено на основание чл. 343г НК наказание лишаване от правоуправление на МПС, той не е притежавал качеството на правоспособен водач и не биха могли да му се отнемат права, които той не притежава. Според указанията в съдебната практика на ВС - ППВС № 1/82 г. наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК може да се наложи само на правоспособен водач, който притежава свидетелство за правоуправление, дори и временно то да му е било отнето, както и в случаите дори правоспособността му да не отговаря на същата категория. Като неправоспособен водач той не би могъл да бъде лишен от право да извършва процесната дейност, което той не притежава към момента на налагане наказанието по чл. 343г, вр. с чл. 37, т. 7 НК. Този факт, разкрит чрез разследване в процедура по привеждане в изпълнение наказанието на осъдения, е от съществено значение за делото. Той е от кръга на въпросите, които съдът изяснява при постановяване на присъдата, респ. на определението по чл. 381 и сл. НПК, относими към основанието за налагане на допълнителното наказание "лишаване от права" , което законът императивно предвижда в случаите, в който към момента на налагането му, деецът има качеството на правоспособен водач на МПС. По делото се установява, че С. е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, издадено в Италия, въз основа на представен неистински официален документ- българско свидетелство за правоуправление, респективно той не е правоспособен водач на МПС и затова наложеното наказание "лишаване от право" няма правно основание в случая. Ето защо искането за възобновяване има своето доказано правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. В случая то е в интерес на осъдения, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК производството следва да се възобнови, а определението, постановено по НОХД № 2816/2018г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, трябва да се измени в частта относно наложеното наказание, като бъде отменено наказанието "лишаване от право" по чл. 343г НК, наложено на осъдения С. с атакувания съдебен акт. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 2816/2018г. на Районен съд гр. Стара Загора. ОТМЕНЯ определение от 07.11.2018г. по НОХД № 2816/2018г. в ЧАСТТА, в която на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, т. 7 НК на подсъдимия С. Й. С. е наложено наказанието „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от една година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.