Ключови фрази
Право на недобросъвестния владелец на подобренията * недобросъвестно владение * подобрения * ревандикационен иск * обезщетение за ползване * възражение за прихващане * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113
София, 09.07.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1274/2013 година и за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по чл.290-293 ГПК.

ТД ”Д. р.” [населено място] като представител на ДА ”Д. р. и в. в. з.” [населено място] чрез юр. Ф.Ч. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 99 от 02.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 271/2012 година на АС-Бургас, с което е потвърдено Решение Nо 133 от 06.07.2012 година по гр.д. Nо 1931/2011 година на ОС-Бургас.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите по приложение на чл. 103 ал.2 във вр. с чл. 1 ЗЗД и по конкретно за необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация чрез адв. Г. К. АК- Б., с което се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. предвид цената на заявената претенция на ищците по чл. 74 ЗС за сумата 120 631.20 лв..
Релевираните възражения за недопустимост на касационното обжалване по отношение на някои от ответниците по чл. 280 ал.2 ГПК не следва да бъде уважено, предвид необходимостта от еднаквото третиране и разрешение на проблема със зачетения правопогасяващ ефект на направеното общо възражения за прихващане, с погасеното по давност , в размер на сумата 107 323 лв. , уважено с обжалваното решение.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ въпреки посочените текстове на новия ГПК/ е оставил в сила решение на окръжния съд , по отхвърлените обективно съединени искове на ДА’Д. р. и в. в. з. ” [населено място] на основание чл. 74 ал.2 във вр. с чл. 72 ЗС, общо за сумата 120 631. 51 лв. , представляващи увеличената стойност на недвижим имот в [населено място] , собственост на ответниците по иска- физически лица , като погасени чрез прихващане със насрещно/ макар и погасено по давност/ вземане по чл. 59 ЗЗД за ползата на имота им без основание за времето 30.06.2001 год. до 15.04. 2004 година в размер на сумата 107.323 лв. и лихви, общо в полза на ответниците – собственици на имота.
За да отхвърли иска , окръжният съд приема , че искът на ДА ”Д. р. и в. з. „С. макар и предявен като насрещен иск – защита срещу исковете на собствениците за ревандикация на имота по чл. 108 ЗС и за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота на основание чл. 59 ЗЗД за времето от 01.12.1997 год. до 30.06.2001 год. , не изключва възможността на физическите лица за насрещно погасяване на паричните задължения, приемайки за допустимо и основателно възражението на ответниците за прихващане със погасеното по давност / заявено на 12.12.2011 год. / вземане по чл. 59 ЗЗД за времето от 30.06.2001 година до 15.04.2004 година за сумата 119 232 лв., установено до размер на 107 323 лв. лихви.
Съдебното исково производство е било образувано първоначално / гр.д. Nо 2128/2001 година по описа на РС-Бургас и съответно гр.д. No 604/2008 година на ОС-Бургас/ по заявените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС и тези по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползата ,от която са лишени като собственици на недвижим имот , намиращ се във владение без правно основание на ответника за времето 01.12.1997 година до 30.06.2001 година на собствениците на съсобствен недвижим имот- първи етаж от четириетажна масивна жилищна сграда в [населено място] [улица]Nо 8, реституиран на основание ЗВСОНИ.
Исковете на физическите лица по чл. 59 ЗЗД са уважени с влязло в сила Решение по гр.д. Nо 694/2008 год. на АС-Бургас,наред с уважаване исковете по чл. 108 ЗС, съобразно притежаваните от собствениците идеални част в съсобствеността , общо в размер на сумата 122 000 лв. , ведно с дължимите лихви . В хода на съдебното производство имотът е бил предаден от ДА „ Д. р. и в. з.” С. на собствениците с Протокол Nо 1/14.05.2004 година.
Производството по настоящото дело е образувано по обективно съединените искове на ДА”Д. р. и в. з.” С. , заявени като насрещен иск в производство по чл. 59 ЗЗД по гр.д. Nо 2128/2001 год. на РС-Бургас и отделени в самостоятелно исково производство, за заплащане общо на сумата 120 631 лв. основание чл. 74 ЗС на обезщетение за извършени подобрения/ увеличената стойност/ на реституирания в полза на ответниците по ЗВСОНИ недвижим имот в [населено място] съответно против М. Х. Ч. живуща [населено място] за 1/32 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 3 769.73 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото / , против Д. Д. Ч. живущ [населено място] за 1/32 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 3 769.73 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото,против Г. Д. Ч. живуща [населено място] за 1/16 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 7 539. 47 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против Н. Н. Д. живущ в [населено място] за 1/32 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 3 769.73 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против Р. Н. Д. живуща в [населено място] за 1/32 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 3 769.73 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото, против Х. А. К. живущ в [населено място] за 1/32 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 3 769.73 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против П. Х. Н. живуща в [населено място] за 1/32 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 3 769.73 лв.ведно със законната лихва и разноски по делото, против А. Е. П. живущ в [населено място], заместил починалата в хода на делото А. П. за 3/16 части от сумата от 120 631 лв. или сума от 22 618.41 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против Й. П. П. живуща в [населено място] за 1/16 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 7 539.47 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против Ц. П. Ф. живуща в [населено място] за 1/16 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 7 539.47 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против Д. П. П. живущ в [населено място] за 1/16 част от общата търсена сума от 120 631 лв. или сума в размер на 7 539.47 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против Д. Т. Д. живущ в [населено място] за 1/8 част от общо търсената сума от 120 631 лв. или сума в размер на 15 078.94 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото, против А. Т. Д. живущ в [населено място] за 1/8 част от общо търсената сума от 120 631 лв. или сума в размер на 15 078.94 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото и против Ш.- В. Т. Д.- С. живуща в [населено място] за 1/8 част от общо търсената сума от 120 631 лв. или сума в размер на 15 078.94 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото , и е разгледано като първа инстанция от ОС-Бургас под Nо 1931/2011 година и съответно от АС-Бургас като въззивна инстанция по гр.възз.д.Nо 271/2012 година.
В правомощията на чл. 291 ГПК на въпроса за приложението на чл. 103 ал.2 във вр. с чл. 1 ЗЗД и по конкретно за необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво следва да се приеме за правилна тезата на цитираните решения на съдилищата , че по силата на заявеното възражение за прихващане принципно може да се постигне отхвърляне на заявената облигационна претенция респ. уважаването и в по-малък размер. Страната, срещу претенцията / иска/ на която е упражнено възражението за прихващане и същото е прието за основателно, не може да бъде осъдена да заплати сумите , за които е прието , че възражението е основателно, такова решение би било процесуално недопустимо. Изискването на чл. 103 ал.1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането , с което се иска да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чиито материален -правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104 ал.1 предл. първо ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени. Възражението за прихващане , надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението , с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера , в който се реализира от съда. При направено възражения за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131-133 ГПК, и да се произнесе дори и ако вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент- ар. от чл. 298 ал.4 ГПК, респ. чл. 221 ал.2 ГПК / отм./ . С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане последното става ликвидно и изискуемо.
Съгласно чл. 103 ал.2 ЗЗД съдебното прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Предявената давност не погасява вземането на кредитора, но тя има правен ефект, че то не може да бъде реализирано по съдебен или принудителен ред. По изключение –съгласно чл. 103 ал.3 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. Прихващането не настъпва автоматически , по силата на закона , а в резултат на едностранно волеизявление на един от двамата насрещни длъжници, отправено до другия насрещен длъжник.
Когато страната длъжник- ответник по заявения първоначално иск избира да предяви насрещен иск като процесуална форма на защита , искането за прихващане на двете заявени с отделни искови претенции насрещни вземания касае възможността след постановяване на решенията по насрещните искове, да се постанови диспозитив кое вземане до какъв размер се погасява. В тези хипотези , за разлика от възражението за прихващане , винаги ще се погаси онова вземане , което е в по-голям размер до размера на по-малкото , независимо по кой от двата иска- първоначален или насрещен, е постановено решението , с което е признато погасеното вземане.
Изложените съображения по основния правен по делото проблем , в контекста на обжалваното решение на въззивния съд , налагат извод , че касационната жалба е неоснователна .
Решението на въззивния съд , с което е прието, че заявеният , като насрещен , но разгледан в самостоятелно производство, иск за признаване на вземане на ДА ”Д. р. и в. з. „-С. в размер на сумата 120. 631.51 лв., съставляващи увеличената стойност на недвижим имот в [населено място] , собственост на ответниците по иска, на основание ЗВСОНИ в резултат на подобрения и осъждане на последните на основание чл. 74 ЗС да ги платят , съобразно дела в съсобствеността на всеки от тях , е погасен чрез прихващане с вземане на физическите лица спрямо Държавната агенция по чл. 59 ЗЗД за ползата от имота без основание за времето 30.06.2001 год. до 15.04.2004 година в размер на сумата 107 232 лв. и лихви, макар и погасено по давност , е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По делото избраната форма на защита срещу заявения от физически лица , собственици на възстановения по ЗВСОНИ недвижим имот в [населено място], обективно съединен с иска за собственост по чл. 108 ЗС , иск по чл. 59 ЗЗД срещу ДА”Д. р. и в. з.”С. е заявяване от страна на държавната агенция на насрещно вземане чрез насрещен иск за вземане от 120 632.51 лв., на основание чл. 74 ЗС. Независимо дали двата облигационни иска биха се разгледали в едно производство или в отделни,както е процедирано в настоящия случай , то разглеждането на всеки един от исковете се подчинява на общите правила на съдебния исков процес.
Ето защо макар и осъдителния иск на Държавната агенция да е заявен като насрещен по висящ предходен процес, и с вземането, предмет на същия , да е поискано прихващане на вземанията по двата иска, то това прихващане е възможно само и доколкото има осъдителни решения ,с която по всеки един от исковете се признава съответното насрещно парично вземане.
В рамките на всяко едно от протеклите независимо един от друг производства , съответно за вземането на физическите лица – собственици срещу държавната агенция по чл. 59 ЗЗД , обезщетение за ползата на чужд имот за времето 01.12.1997 година до 30.06.2001 година и за вземането на държавната агенция срещу физическите лица-собственици по чл. 74 ЗС за вземане, съставляващо увеличената стойност на имота , с което е следвало да установи дължимостта на всяко едно от заявените „насрещни вземания” т.е. тяхната ликвидността и исискуемостта, като предпоставка за реализиране на исканата компенсация, правилата за разглеждане на всеки един от исковете не налагат изключения или ограничения от гл.т. формата на защита в т.ч. и чрез възражение за прихващане с насрещно вземане , което е погасено по давност.
По искането за разноски настоящият състав намира същото , направено своевременно от адв. Г.К.- АК Б. за основателно. На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за защита в размер на 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/, съобразно на представения документ за правна защита и съдействие .
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, ВКС-състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло въззивно Решение Nо 99 от 02.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 271/2012 година на АС-Бургас, с което е потвърдено Решение Nо 133 от 06.07.2012 година по гр.д. Nо 1931/2011 година на ОС-Бургас.
Осъжда ДА ”Д. р. и в. в. з.” [населено място] да заплати на М. Х. Ч., Р. Н. Д., Н. Н. Д., Д. Д. Ч., Г. Д. Ч. , Х. А. К., П. Х. Н. , а. е. П., Й. П. П., Ц. П. Ф., Д. П. П., Д. Т. Д., А. Т. Д. и Ш.-В. д.-С. общо сумата 1500 лв. / хиляда и петстотин лв. /, разноски за защита пред касационния съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: