Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на бъдещ иск * запор върху вещи * възбрана * Отмяна на обезпечение * обезсилване на обезпечителна заповед * отнемане в полза на държавата

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375
София, 20.07.2017 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2322 по описа за 2017 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 23, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИПП, отм. ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.
).
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К... (К...), чрез инспектор Р. С. от ТД София, срещу въззивно определение № 602/20.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 536/2017 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
По молба на К..., Софийски градски съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) срещу Б. А. П., М. М. П., А. Б. П. чрез възбрана върху недвижим имот, запор на ликвидационни дялове, на лек автомобил, на мотопед и и банкови сметки, всички подробно описани в определението на съда. Съдът определил срок за предявяване на иска – един месец, считано от датата на влизане в сила на осъдителната присъда по сл.д. № 52/2010 г. по описа на Н..
С молба от 03.08.2016 г. К... е поискало отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед, като се е обосновало със свое решение за прекратяване на производството по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.), тъй като за проверявания период от време проверяваното лице не е придобило имущество, за което да може обосновано да се предположи, че е от престъпната му дейност, предмет на наказателното производство.
Първостепенният СГС отказал да отмени обезпечението по съображения, че не била отпаднала причината, поради която е допуснато обезпечението – по отношение на Б. П. бил внесен обвинителен акт в съда, наказателното производство било висящо, а обезпечението е допуснато със срок за предявяване на бъдещия иск от влизане в сила на осъдителната присъда.
Въззивният Софийски апелативен съд потвърдил това определение, като прибавил и мотива, че в решението на К... за прекратяване на проверката не се съдържало заключение, че имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки, има законен произход, което значило, че причината, поради която е допуснато обезпечението не е отпадала.
Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с въпроси, уточнени от касационната инстанция: с прекратяването на проверката по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД, отм, може ли да бъде предявен иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, отм. и с каква цел (причина) се допуска обезпечение на бъдещ иск, в частност по чл. 28, ал. ал. 1 ЗОПДИППД, отм.
Молителят се е обосновал с противоречива съдебна практика, като само е цитирал съдебни актове на първоинстанционни съдилища, без да представи преписи от тях с указание за това, че са влезли в сила, което значи, че не е доказал наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (срв. ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС).
Налице е евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Съставът на Върховния касационен съд приема следните разрешения:
Искът по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) се образува въз основа на мотивирано искане на К..., което е резултат на заключение по проверката, образувана по чл. 13, ал. 1, т. 1, че съществува имущество, придобито от конкретната престъпна дейност или, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и подлежи на отнемане. Тази проверка не може да бъде по-дълга от 10 месеца, с възможност за еднократно удължаване с 3 месеца. Целта й е именно да установи какво имущество притежава проверяваното лице, каква е неговата пазарна оценка с оглед критерия по § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.), установява ли се връзка между придобиването на имуществото с конкретната престъпна дейност или тя може обосновано да се предположи. Когато КОМПИ, единственият компетентен орган, намери че някое от условията от фактическия състав на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) не е налице, взема решение за прекратяване на проверката, в резултат на което, няма как да се стигне до заключение, съставляващо искане по чл. 28, ал. 1 от същия закон, с което да се сезира съда.
Производството по чл. 390 ГПК цели обезпечаване на бъдещ иск – допустим и вероятно основателен, като обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Винаги, следователно, е отпаднала причината за обезпечаване на бъдещ иск, щом той няма да бъде предявен. Това се отнася и за обезпечението на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).
Хипотезата на чл. 24 от същия закон разглежда частен случай, при който до решение за отнемане на конкретно имущество няма да се стигне, защото в производството по закона е установено, че то е придобито със законни средства, което със сигурност изключва връзката му – пряка или косвена с престъпната дейност. К... може да прекрати производството по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.) и поради други причини – напр. имуществото на проверяваното лице не е значителна стойност по см. на закона, липсва връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление, като такава не може и да се предположи. Неустановяването на законен източник в придобиването на имуществото само освобождава К.... от задължението да установи връзката с престъпното деяние; не предполага такава връзка, а само прави основателно предположението, а до такова трябва да може да се стигне логически, с оглед вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки.
Даденото разрешение от въззивната инстанция противоречи на даденото разрешение от Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, поради което определението на САС следва да бъде отменено, като молбата по чл. 402 ГПК следва да бъде уважена.
Това, че срокът за предявяване на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) започва да тече от датата на влизане в сила на присъдата няма никакво отношение към обстоятелството, че К.... е взела решение да не предявява гражданския иск, който по нейна молба е бил обезпечен. Последното е напълно достатъчно до обуслави извод, че е отпаднала причината за обезпечението. Няма никакво значение и защо К... е стигнала до решение да прекрати проверката по чл. 13, ал. 1, т. 1, а и както стана ясно от отговора по-горе, липсата на кое да е от условията от хипотезата на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) прави иска неосновател; законният източник на средствата, вложени в придобиването на имуществото, има отношение единствено към обосноваността на предположението за наличие на такава.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 602/20.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 536/2017 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 602/20.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 536/2017 г. и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение с определение № 4/30.05.2014 г. по гр.д. № С-4/2014 г. на Софийски градски съд.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: