Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 13 юни 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Николай Дърмонски
Капка Костова
при секретар ... Даниела Околийска .................. и с участието
на прокурора Кирил Иванов……… изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 66/2014 год.
Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Г. А. И., за отмяна на влязлата в сила присъда № 111/15.X.2012г. по нохд № 842/2012г. на РС - Враца и потвърдилото я въззивно решение № 132/7.XІ.2013 г. по внохд № 298/20013г. на ОС-Враца, с доводи за касационните основания по чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, след което делото да се върне на прокурора.
Производството пред ВКС по реда на възобновяването е второ – след отменително решение на ВКС и разглеждане на делото повторно във въззивната инстанция.
Съображенията в искането са, че: 1) въззивното решение е непълно и декларативно, тъй като възпроизвежда мотивите на първоинстанционната присъда в частта относно престъплението по чл. 345 от НК, като е посочено че И. сам или чрез друго физическо лице е поставил регистрационните табели на въпросния автомобил „Рено”, марка „К.” на друго, неустановено по делото, моторно превозно средство. Има алтернативност или неопределеност относно начина на извършване на деянието – сам или чрез друго лице, което според молителя е недопустимо. Недопустимо е посредственото извършителство за това деяние; 2) качеството на постановеното въззивно решение се свързва и с превратното тълкуване на обстоятелствата по делото, както и с дейността на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствените източници, най-вече гласните такива, както и формираните в резултат фактически изводи; 3) заличаване като свидетел на Д. Д., която осъденият счита, че следва да носи отговорност за престъплението по чл. 316 от НК; 4) по отношение на обвинението по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал.1 от НК осъденият счита, че лицата, които са извършвали прегледите на таксиметровия автомобил не притежават качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 НК; 5) противоречието между диспозитив и мотиви на присъдата осъденият вижда по отношение на срока, за който е отложено изтърпяването на определеното общо най-тежко наказание, като не е съгласен с изложеното във въззивното решение, че изписването на три, вместо четири години на изпитателния срок представлява техническа грешка, каквото юридическо понятие, според осъдения, няма. Според него са налице и нови доказателства, посочени пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото, а именно че: шофьорът на управляваната от И. фирма [фирма] – [населено място] и назначената като ръководител таксиметрова дейност Д. Д. са извършили деянието по чл. 345 от НК. Друго ново доказателство се съдържа в показанията от съдебното заседание на 24.X.2013г. на допуснатия и разпитан като свидетел по делото В. П. Н., както и в показанията на св. Ю. Б., дадени в същото съдебно заседание. От съображенията в искането се извежда и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, обосновано с това, че И. е осъден за деяния - по чл. 345, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, които не е извършил.
Пред ВКС осъденият поддържа искането и моли да бъде оправдан.
Прокурорът е на становище искането да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
Присъдата е в сила от 7.XI.2013г., а искането е постъпило в първоинстанционния съд на 30.ХІI.2013г., т.е. в срока по чл. 421 НПК, поради което е допустимо.
То обаче е неоснователно.
С присъда № 111/15.X.2012г. по нохд № 842/2012 г. РС-Враца е признал подсъдимия Г. А. И. за виновен в това, че за времето от 10.VI.2010г. до 3.IV.2011г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и собственик на [фирма] – [населено място] си служил с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство – регистрационни табели ......., издадени за лек автомобил марка „Рено”, модел „К.”, с номер на рама V., собственост на [фирма] – [населено място], с оглед на което и на основание чл. 345, във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на 6(шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66, ал.1 НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Със същата присъда, подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен и в това, че за времето от 30.VI.2010г. до 30.III.2011г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и собственик на [фирма] – [населено място], съзнателно се е ползвал от документи с невярно съдържание, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им – протоколи за периодичен преглед за техническата изправност на пътно превозно средство, като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 311, ал.1, чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2(две) години. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от 4(четири) години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, на Г. А. И. е наложено едно наказание за двете престъпления, а именно – лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 25, ал.4 във вр. с чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното общо наказание е отложено за срок от 4(четири) години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С въззивно решение № 138/11.XII.2012г. по внохд № 529/2012г. ОС-Враца е потвърдил първоинстанционната присъда.
С решение № 153/28.VI.2013г. по н.д. № 269/13г. на ВКС, ІІІ-то н.о. (делото е образувано по искане за възобновяване от Г. Ас. И.), въззивното решение е отменено в частта по отношение на Г. А. И., поради допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, довели до съществено ограничаване на процесуални права на подсъдимия – правото му да дава обяснения по всяко време на процеса до приключване на съдебното следствие, и делото в отменената му част е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Враца, от стадия на съдебното заседание.
С въззивно решение № 132/7.XІ.2013г. по внохд № 298/2013г. на ОС-Враца е потвърдена първоинстанционната присъда на РС-Враца в частта по отношение на подсъдимия Г. А. И..
Както вече беше посочено, делото се разглежда за втори път във ВКС. При новото разглеждане на делото – внохд № 298/2013г. на ОС-Враца, с определение по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е определил да бъдат допуснати обяснения на подсъдимия Г.А. И. в съдебното заседание (с.з. от 25.VII.2013г. и 24.X.2013г.). В хода на допълнително проведеното съдебно следствие, по искане на защитата на подсъдимия Г.А.И., е допуснат и преразпит на свидетелите В. Н. А. и Г. И. Г. в съдебното заседание от 24.X.2013г. (л. 19 и л.л. 48 – 51), както и разпит на нови трима свидетели – В. П. Н. (л.л. 50 – 51), Ю. Б. Н. (л. 51) и Д. В. Д.. Преди приключване на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимия Г.А.И., са проведени и очни ставки между св. А. и Г., и св. А. и Н. /л.л. 52 - 53/.
С определение, постановено в съдебното заседание от 24.X.2013г. Д. Д. е заличена като свидетел по делото. В тази връзка, не могат да бъдат споделени възраженията за допуснати процесуални нарушения по отношение отказа на ОС - Враца да извърши разпит на този свидетел. Д. е била нередовно призована, както в хода на досъдебното, така и на съдебното производство. Търсена е многократно на сочените като постоянен и настоящ адрес, фигуриращи и в изисканата от състава на съда справка в база данни „Население”. С оглед данните по делото, че лицето е напуснало територията на Република България съдът е констатирал, че не е необходимо такъв разпит да бъде провеждан.
Няма нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и анализа на доказателствата. Решението е взето в съответствие с чл. 14 НПК – по вътрешно убеждение. Не е налице противоречие между диспозитивната част и мотивите на постановената присъда. Във въззивното решение на ОС-Враца, постановено след повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, аргументирано е прието, че по отношение размера на определения по реда на чл. 66, ал.1 от НК четиригодишен изпитателен срок, за който е отложено определеното по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо наказание от две години лишаване от свобода, изписан в мотивите на присъдата като три години, е налице техническа грешка, която не поражда съмнение относно волята на първоинстанционния съд и не би довела до затруднения във връзка с изпълнението на присъдата. Ако такива са налице, би могло да се иска тълкуване от съда, постановил съдебния акт, по реда на чл. 414 от НПК. По отношение на сочените от осъдения „нови доказателства”, фигуриращи на стр. 2 - 5 от искането, следва да бъде отбелязано, че ОС-Враца изцяло е инкорпорирал фактология, приета от РС-Враца. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, окръжният съд е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. Преценени в тяхната взаимна връзка и логическа последователност са гласните доказателствени източници – показанията на пострадалия, на свидетелите В. А., Г. Г., В. Н., Ю. Н., както и дадените пред въззивния съд обяснения на подсъдимия, като последните са оценени в двояката им функция. Прави впечатление в искането, че Г.А.И. прехвърля вината на други лица, без да има установено тяхно виновно поведение.
Без правно значение са твърденията на осъдения в искането за възобновяване, че са налице други факти. Ако наистина има такива и те имат значение за правилното решаване на делото, биха дали основание, но на окръжния прокурор, да прави искане за възобновяване по реда на чл. 422, ал.1, т.3 от НПК.
При приетите за установени по несъмнен начин факти, изводите за правната квалификация на извършеното от Г.А.И. не противоречат на закона и практиката по приложението му. В тази връзка не могат да бъдат възприети съображенията на осъдения, че осъществяването на изпълнителното деяние по чл. 345 от НК чрез посредствен извършител не е възможно. В чл. 345 от НК е криминализирано служенето с нередовно издадени контролни знаци по отношение на моторните превозни средства и това деяние може да бъде извършено при условията на посредствено извършителство, което е налице и когато изпълнението на деянието е извършено чрез лице, което е наказателноотговорно, но е в неведение за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на това престъпление. Молителят е получил отговор на този въпрос, видно от прочита на първоинстанционния и въззивния съдебни актове (л.л. 72 – 73).
Неоснователно е и твърдението, че извършеното от И. деяние по чл. 316, вр. чл. 311, ал.1 от НК е несъставомерно, тъй като лицата, които са извършвали прегледите на таксиметровия автомобил не притежават качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т.1 от НК. Деянието по чл. 316 от НК изисква наличието на годен предмет, а именно – удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия и компетентност. Инкриминираните в настоящото дело документи – протоколи за периодичен преглед на техническата изправност на пътно превозно средство, чието издаване е залегнало в изискванията на Наредба № 32 от 5.VIII.1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са официални (удостоверителни по смисъла на чл. 93, т.5 от НК), тъй като са съставени от длъжностни лица, в кръга на службата им, но в чието съдържание са отразени неверни факти – а именно, че автомобил „Рено”, марка „К.”, с номер на рамата V. и регистрационен номер ........, е бил технически изправен на датите, когато са осъществени техническите прегледи. От обективна страна, изпълнителното деяние на това формално, на просто извършване, престъпление, се осъществява чрез действие – използването на вече съставения удостоверителен официален документ, в който обаче са отразени неверни факти – в случая протоколите за технически преглед, от друго лице, а не лицето които ги е съставило. Престъплението по чл. 316 НК е довършено единствено и само с използването на документа, със съзнанието, че този документ, продукт на лъжливо документиране, удостоверява неверни обстоятелства. Съставилите въпросните протоколи лица са длъжностни, по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, като предходните инстанции ясно са посочили в съдебните си актове, защо това е така - изследвани са съответните трудови договори и длъжностни характеристики при преценката на това качество, описани съответно и в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Видът и размерът на наложените наказания за всяко от извършените престъпления не позволява извод за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
По тези съображения и аргумент за обратното по чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Г. А. И. за възобновяване на нохд № 842/2012г. на Районен съд-Враца.
Решението не подлежи на обжалване.Председател:
Членове: |