4 Р Е Ш Е Н И Е № 25 СОФИЯ 06.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ДИЯНА ЦЕНЕВА при секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1035/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 470 от 15.04.2010 г. по в.гр.д. № 2718/08 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 2903 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 2850/07 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което П. И. П. и Н. А. П. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на П. Г. Т. владението на недвижим имот пл.№ ..... с площ ..... кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м. ”М. рид, Б. чешма и Д.”, в землището на [населено място]. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение са подадени касационни жалби от П. И. П. чрез неговия пълномощник адв. К. К. и от Н. А. П. чрез адв. Н. Н., които обжалват същото с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. От ответницата по касация П. Г. Т. е постъпила писмена защита, в която изразява становище, че касационните жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационните жалби оплаквания, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата П. Т. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот в качеството си на наследник на Г. Н. Д., на когото с решение № .... от ...... г. на ПК- В. е възстановена собствеността върху нива с площ .... дка в м. ”Т. А.” в землището на кв. В., [населено място], съставляващ имот пл.№ ..... по стария кадастрален план от .... г., идентичен с няколко имота по кадастралния план от ..... г., сред които и имот пл.№.... с площ ..... кв.м. Не е било спорно по делото, че този имот е във владение на ответниците, които се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт №...., т....., дело №...../..... г., с който П. И. П. бил признат за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя с площ ..... кв.м., идеална част от имот пл.№ ..... в м.” П.” в землището на [населено място],[жк], при граници: гора, Н. Ж.. С представените по делото Удостоверение №.... от ..... г. на ОбНС- [населено място] и Протокол № ... от ..... г. на Ик на ОбНС- В., е било установено, че на основание ПМС № .../... г. на П. И. П. е била предоставена за ползуване земя в землището на [населено място] - хавра с площ 0.8 дка в м. ”П.”, при граници: К. Я. и път. През 1981 г. на същия е било издадено разрешение за строеж за построяване в предоставеното за ползване място на сезонна постройка от 20 кв.м. по типов проект № 7. С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че в процесния имот има построена полумасивна едноетажна жилищна постройка със застроена площ 38.90 кв.м, с външна мазилка, част от която е каменна облицовка, двускатен покрив, покрит с керемиди, водоснабдена и електрифицирана, годна обитаване. За пръв път постройка с площ 19.25 кв.м. е била отразена в кадастралния план от 1990 г. Представени са доказателства за извършена по молба от П. П. оценка на 600 кв.м от предоставения за ползуване имот и за заплащане на определената цена. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ответниците не са придобили валидно правото на собственост върху 600 кв.м. ид. части от спорния имот, тъй като той не е идентичен с имота, предоставен за ползване на П. П.. Изводът за липса на идентичност между предоставения за ползуване имот и този, по отношение на който е упражнено правото на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, е основан на заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза, която е посочила, че в разписния лист към плана, изработен през 1987 г., К. Я. не фигурира като съсед на процесния имот. Границите на имота са: имот....., срещу който няма записано име, гора, имот пл.№ ....., записан на името на Н. Ж. Ж. и имот пл.№.... - на Г. И. Г.. К. Я. е записан като собственик на имот пл.№...., който се намира североизточно, през един имот от този, записан на името на ответниците. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос допустими ли са свидетелски показания и други писмени доказателства за установяване идентичност на предоставения за ползуване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот с този, по отношение на който е било упражнено право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/07 г. на ІІ г.о. на ВКС, на което са се позовали касаторите с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е прието, че процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един имот, включително и чрез проследяване на настъпилите в течение на определен период от време промени в неговите съседи, и след като страната, в чиято тежест е да установи идентичността на имота, е представила такива доказателства, съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с писмените доказателства и извърши цялостна преценка за установяването на тези правнозначими факти. Настоящият състав приема цитираната практика за правилна. За идентичността на един недвижим имот не може да се съди единствено по съвпадение във времето на имената на неговите съседи. Собствеността върху съседните имоти може да бъде прехвърлена неколкократно през изследвания период на различни лица, но това не влияе върху идентификацията на обекта на собственост. Собственикът на един недвижим имот или титулярът на ограничено вещно право върху такъв имот, няма задължение да актуализира легитимиращите го документи при промяна на собствениците на съседните имоти, включително и в случаите, когато границите на имота, по отношение на който се разпростират неговите права, са били описани чрез посочване на имената на съседите. Затова при спор за идентичност на недвижим имот, чиито граници са описани с посочване имената на съседите, следва да се вземат предвид и всички доказателства за настъпилите по- късно промени в собствеността на съседните имоти, както и всички други доказателства, въз основа на които може да се правят изводи за неговото местоположение. В случая това не е сторено. При формиране на извода за липса на идентичност на предоставения за ползуване на касатора П. П. през 1979 г. имот с този, по отношение на който е било упражнето право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е придал решаващо значение единствено на обстоятелството, че посоченият в решението на ИК на ОбНС- В. и в удостоверението по чл. 17 от Наредба №... /... г. съсед К. Я. не е бил посочен като съсед в разписния лист към кадастралния план от 1987 г., без да обсъди другите събраните по делото писмени и гласни доказателства относно местоположението на предоставения по реда на ПМС № ../....г. имот. В тази насока не са взети предвид показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д. и В. Г., според които предоставеният за ползуване на П. П. недвижим имот е бил с Г- образна форма и е граничил от север с К. Я., като впоследствие мястото било предоставено на Г. И.. По делото е бил представен протокол № .... от ..... г. на ИК на ОБНС- В., с който е одобрен Списък на лицата, на които се предоставя земя по ПМС № ..../ , в който под № 290 фигурира името на Г. И. Г., на когото са предоставени 0.8 дка в м. ”М. рид” при съседи: П. И., М.Т. и път, който също е останал извън вниманието на съда. Не е обсъдено и представеното пред първата инстанция разрешение за строеж, издадено на ..... г., върху което има изготвена окомерна скица на имота и е посочена една от границите му. Всички тези доказателства са относими към въпроса за идентичността на процесния имот и необсъждането им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да изложи съображения дали са били налице и другите предпоставки по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост, тъй като до момента във връзка с тях липсва произнасяне както от първата, така и от въззивната инстанция. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 470 от 15.04.2010 г. по в.гр.д. № 2718/08 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: