3 Р Е Ш Е Н И Е №129 [населено място], 13.10.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1517 по описа за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 2151/18.01.2014г., подадена от М. М. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 3384/2012г. С решението молителката, наред с Д. М. Д. и П. С. М., е осъдена да предаде на [фирма] владението върху недвижим имот - реална част от 400 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2571.487 по кадастралната карта на [населено място], к.к.”Чайка”, целия от 508 кв.м. Поддържаните в молбата основания за отмяна са две: по чл. 303 ал.1, т.1 и т.5 ГПК. С определение № 55 от 24.03.2014г. по настоящето дело е допусната до разглеждане единствено молбата по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Молбата за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК е оставена без разглеждане и определението е потвърдено от друг тричленен състав на Върховния касационен съд. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител адв. К., взема становище за неоснователност на молбата. Ответниците Д. М. Д. и П. С. М. поддържат молбата за отмяна. Подпомагащите страните З. Я., К. С., Т. Г., Х. Х., П. Я., С. С. и Т. З. в писмения си отговор, депозиран чрез пълномощника адв. Н., оспорват молбата за отмяна. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, обект на отмяната, са уважени предявените от [фирма] срещу М. М. С., П. С. М. и Д. М. Д. два иска: 1/иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: реална част с площ от 400 кв.м. от ПИ 10135.2571.487 по плана на [населено място], к.к.”Чайка”, целия с площ от 508 кв.м., при граници на реалната част, означени със син цвят на скицата на лист 59 от делото на Варненски районен съд; 2/иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на горепосочения имот през периода от 14.12.2007 г. до 25.11.2008 г. в размер на 925,93 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.11.2008 г. до окончателното плащане. Като подпомагащи страни в процеса са участвали праводателите на ищеца - наследници на бившия собственик Х. Х.. За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от лица, на които този имот е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗГ-В. от 2007г. и че имотът се ползва без основание от ответниците. Приел е, че реституционното производство е валидно и е приключило с решение на ОСЗГ, издадено въз основа на скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В мотивите съдът изрично е обсъдил установеното от вещите лица, че за имота не е одобрен план на новообразуваните имоти. Предвид факта, че имотът се намира в строителните граници на населеното място, съдът е приел, че в случая не е било необходимо издаването на заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, за да се индивидуализира точно възстановения имот и да възникне правото на собственост. Конкуренцията между правата на ищеца като приобретател от лица - наследници на бившия собственик на имота и ответниците като наследници на бивш ползувател на имота съдът е разрешил при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради това е счел за ирелевантни възраженията на ответниците относно правата на бившия собственик Х. Х. - дали е бил член на ТКЗС и дали е налице идентичност между притежавания от него имот и възстановения му от ОСЗГ имот. Съдът е намерил за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност, тъй като от постановяването на решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността на имота на праводателите на ищеца през 2007 г. до датата на подаване на исковата молба по делото през 2008 г. не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок. Като основание за отмяна молителката представя ново доказателство - удостоверение на [община] изх.№ А.-001ВН/13.12.2013г., според което за територията на к.к.”Чайка” все още няма приет и одобрен план на новообразуваните имоти. Счита, че ако това доказателство е било известно на съда, би довело до други правни изводи по съществото на спора. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая писменото доказателство, на които се позовава молителя, не удостоверява ново обстоятелство от значение за изхода на спора. Фактът, че за територията на к.к. „Чайка” няма изработен и одобрен план на новообразуваните имоти и за процесния имот ПИ № 489 не е издавана заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е установен по делото с удостоверение от 28.10.2011г. на [община] -л. 320 от първоинстанционното дело. В същия смисъл е и констатацията на вещото лице В. в първоначалната техническа експертиза - л. 261 от делото. Съдът, в мотивите си изрично е обсъдил този факт и е приел, че възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като имотът е в строителните граници на населеното място. Следователно обстоятелството, удостоверено с новосъздаденото и представено с молбата доказателство, не е ново, а е взето предвид от съда при формиране на решаващите му изводи. Поради това то не би могло да обуслови исканата отмяна и молбата следва да се остави без уважение. В полза на ответника [фирма] следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. С. от [населено място], [улица], вх.В, ап.48 с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 347 от 28.02.2013г. по гр.д. № 3384/2012г. на Варненски окръжен съд ОСЪЖДА М. М. С. от [населено място], [улица], вх.В, ап.48 да заплати на „Ю. СК” Е., ЕИК[ЕИК], сумата 1200 /хиляда и двеста / лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: