Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * съсобственост * разпределяне на ползването * право на ползване * спор за материално право * преюдициално значение * спорна администрация


Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

София, 25.10.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 317 /2012 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. З. и К. И. З. срещу въззивно решение от 26.01.2012 г. по гр. № 3776 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 11.02.2011 г. по гр.д. № 7442 /2010 г. на Софийски районен съд, г.о., 43 с-в., с което между И. З. и К. З. от една страна и Н. Б., от друга, на основание чл.32,ал.2 ЗС, е разпределено ползването на процесния апартамент № 58, в [населено място],[жк], ул. Т. К.” №3, [жилищен адрес] изграден в груб строеж, с площ от 155.93 кв.м. (апартаментът, сградата и дворното място са индивидуализирани в решението), съгласно скица към заключение на вещо лице, неразделна част от решението.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 404 от 29.05.2012 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, че за допустимостта на обжалваното въззивно решение върховният касационен съд следи служебно по правния въпрос : допустимо ли е съдът да разпредели правото на ползване между страните по делото, когато между тях има спор за собственост, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото с решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, че в производството по чл. 32,ал.2 ЗС съдът осъществява спорна съдебна администрация, не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот; В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ; Когато са налице спорове за собственост, те са преюдициални по отношение разпределянето на ползването и трябва да бъдат разрешени предварително по исков ред, ето защо в производството по чл.32 ал.2 ЗС не могат да се слушат възражения,че правата на страните са различни от установените с доказателствата за собственост, ето защо в производството по чл.32,ал.2 ЗС не може да се определят идеалните части по реда на чл.40 ЗС.

Ответникът по касация Н. Й. Б. оспорва жалбата. С молба, подадена след откритото съдебно заседание на ВКС, в което делото е обявено за решаване, иска спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 13 /2012 г. по въпроса : допустимо ли е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл.32,ал.2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.

По изведения правен въпрос :

По изведения правен въпрос: на основание чл.291 ГПК настоящият състав възприема разрешението в съдебно решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І г.о. по изложените в него съображения.

По обжалваното съдебно решение:

При този отговор на правния въпрос следва извод, че при наличния спор за собственост по отношение на процесния имот – И. З. и К. З. оспорват изцяло правото на собственост на Н. Б., като твърдят, че са изключителни собственици на апартамента и представят доказателства за това (в отговора на исковата молба - л.28 и като довод във въззивната жалба), въззивният съд в обжалваното съдебно решение, както и първоинстанционният, неправилно са изследвали титулите за собственост на страните, за да установят какви идеални части от процесния апартамент притежават страните, като предпоставка за разпределяне на ползването му. По този начин въззивният съд е изследвал и се е произнесъл (като е потвърдил определените от първоинстанционния съд идеални части от собствеността) в производство по спорна съдебна администрация, каквото е производството по чл.32,ал.2 ЗС, по преюдициалния на това производство спор за собственост върху недвижимия имот, който подлежи на разглеждане по исков ред в отделно съдебно производство. Настоящият състав намира това за недопустимо.

След като при направеното оспорване на правата му Н. Б. не е провел исково производство, в което след спиране на настоящото производство със сила на пресъдено нещо да бъде установено по отношение на З., че тримата са съсобственици на процесния имот при определени от съда права (идеални части), то разпределяне на ползването на процесния апартамент по реда на чл.32,ал.2 ЗС е недопустимо.

От това и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва, че обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено.

Поради изложеното искането на Н. Б. за спиране на касационното производство поради образуваното тълкувателно дело е неоснователно, т.к. при наличието на спор за собственост за процесния апартамент, не е установено дали въобще е налице съсобственост и дали някоя от страните по делото притежава повече от 1 /2 ид.ч. от собствеността на процесния имот – хипотезата, по която е образувано тълкувателното дело.

С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателите за разноски е основателно и следва да бъде уважено за заплатените от тях 70 лева за държавни такси, за които са представили доказателства. С оглед изхода от това производство искането на Н. Б. за разноски е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 26.01.2012 г. по гр. № 3776 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в. и потвърденото с него решение от 11.02.2011 г. по гр.д. № 7442 /2010 г. на Софийски районен съд, г.о., 43 с-в. и прекратява производството по делото.

Осъжда Н. Й. Б. да заплати на И. Б. З. и К. И. З. сумата 70 (седемдесет) лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.