4 Р Е Ш Е Н И Е № 429 София, 01 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети ноември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело № 1513 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд.№1664/2010 г. на Районен съд гр.Шумен ,образувано по искане на осъдения А. М. А.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник ,с доводи за нарушение на закона ,съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието ,както и на нередовности в провеждане на съдебното заседание ,в отсъствие на А. А.. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо но неоснователно и на двете основания ангажирани в него. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.02.2011 г. постановена по нохд.№1664/2010 г. на Районен съд гр.Шумен , подсъдимия тогава А. М. А. е признат за виновен на 26.07.2010 г. в [населено място] да е управлявал МПС , л.автомобил с дк [рег.номер на МПС] ,без съответно свидетелство за правоуправление ,в едногодишния срок от наказанието му по административен ред ,за същото деяние,поради което и на основание чл.343 в ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,което да изтърпи при първоначален строг режим ,в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25 ал.1 НК вр. с чл.23 ал.1 НК съдът е определил общо наказание по нохд.№325/2009 г.,нохд.№1840/2009 г. и нохд.№1958/2009 г. и трите на Районен съд гр.Шумен , и за същото престъпление по чл.343 в НК – в размер на четири месеца лишаване от свобода.На основание чл.68 ал.1 НК така определеното общо наказание е приведено в изпълнение ,като е определен първоначален строг режим.На основание чл.25 ал.2 НК е зачетена изтърпяната част от наказанието пробация по нохд.№1383/2009 г. ,което се търпи отделно. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения А. : Възразява се по редовността на проведеното съдебно следствие в отсъствие на осъдения,тъй като „липсвали основания за приложението на чл.269 ал.3 НПК” и било „нарушено правото му на лично участие”.Претендира се и наличие на основание за възобновяване на делото по реда на чл.423 ал.5 НПК ,тъй като осъдения е предаден на Р България в изпълнение на издадена Европейска заповед за арест и са предоставени гаранции за възобновяване на делото.В писменото искане и в пледоарията по същество , защитата на осъдения , акцентира на нарушения по смисъла на чл.348 ал.1т.1-3 НПК. Доводите са неоснователни и това е така защото : От приложената по делото Европейска заповед за арест №95/2011 г. от 12.07.2011 г. на РП Шумен е видно ,че се иска А. М. А. да бъде задържан и предаден на Р България , с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода наложено с присъда по нохд.№1664/2010 г. на Районен съд Шумен,влязла в законна сила на 7.03.2011 г. .Видно е също , че РП Шумен не е предоставяла гаранции за възобновяване на делото,а само са посочени(в отделно писмо) възможностите, които предоставя българския НПК за възобновяване на наказателно производство. Посоченото изключва възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423 ал.5 НПК,което при наличието на предоставени гаранции за възобновяване е безусловно. Не са налице и предпоставките визирани в чл.423 ал.1 НПК.Осъдения след предявяване на обвинението в досъдебното производство и след връчване на обвинителния акт и призовка за първото по делото съдебно заседание(на баба му,на адреса посочен от него за постоянен такъв ) е напуснал страната, без да уведоми за това съда ,т.е се е укрил.Съда е приел,че с оглед тежестта на обвинението срещу А.(за престъпление по чл.343 в НК) присъствието му в съдебно заседание не е задължително и това няма да попречи на разкриване на обективната истина по делото,назначил е служебен защитник и е дал ход на делото , в отсъствие на подсъдимия тогава. Неоснователни са и доводите за нарушения по чл.422 ал.1 т.5 НПК вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 НПК.Първите две-за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения са и без конкретни аргументи, поради което и няма как да получат отговор.Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е подкрепено с :- „млад човек ,с добри характеристични данни ,няма ПТП ,няма вредни последици, налице е ниска степен на обществена опасност на деянието и деецът”.Доводите нямат основание и не държат сметка за данните по делото ,от които е видно ,че деянието извършено на 26.07.2010 г.(престъпление по чл.343 в НК) е осмо поред ,а първото е извършено на 9.11.2006 г. ,или в продължение на почти две години А. управлява таксиметров автомобил без съответно свидетелство за правоуправление, което от една страна сочи на цялостно незачитане на правовия ред в държавата и от друга на това ,че наложените му преди това наказания не са постигнали целите визирани в чл.36 НК.Наказанието на осъдения е при превес на отегчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на осъдения достатъчно и справедливо ,а искането му за възобновяване на нохд.№1664/2010 г. на Районен съд гр.Шумен изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. А. за възобновяване на нохд.№1664/2010 г. на Районен съд гр.Шумен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :