РЕШЕНИЕ     № 534     София, 11.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №417/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №578/18.6.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1778/12.12.2008 г. по гр.д. №557/2008 г. по описа на В. окръжен съд, по подадена от ответника по исковата молба “В” О. - В. , касационна жалба, вх. №157/19.01.2009 г. С решението на В. окръжен съд е оставено в сила решение от 16.6.2008 г. по гр.д. №1179/2007 г. на В. районен съд, ХХХІ-ви състав, с което са уважени предявените от Е. А. К. против “В” О. – В. , искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по поставените от ищеца материалноправни въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: “Представлява ли хипертоничната сърдечна болест исхемична болест на сърцето ?” и “Дали получаването на съгласието от инспекцията по труда на датата, на която работникът или служителят е уволнен, представлява нарушение на чл.333, ал.1 КТ ?” По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: На първия поставен материалноправен въпрос “Представлява ли хипертоничната сърдечна болест исхемична болест на сърцето ?” съдът намира, че този въпрос не е правен, а фактически, поради което не дължи разрешаването му в производството по чл.290 ГПК. На втория поставен материалноправен въпрос “Дали получаването на съгласието от инспекцията по труда на датата, на която работникът или служителят е уволнен, представлява нарушение на чл.333, ал.1 КТ ?” съдът дава следния отговор: Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.т.2 и 3 КТ “В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител, както и работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването”. Правната норма изисква по категоричен начин разрешението на инспекцията по труда да бъде дадено предварително. Във времево отношение това означава към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин разрешение на инспекцията по труда за уволнението на точно определен работник или служител. По съществото на спора. Врачанският окръжен съд е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като от представеното експертно решение на ТЕЛК се установява наличието на исхемична болест на сърцето, която попада в кръга на болестите по Наредба №6/1987 г. на МЗ. Прието е също така, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 18.5.2007 г. работодателят не е доказал, че е получил съгласие от инспекцията по труда по смисъла на чл.333, ал.1 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на В. окръжен се твърди, че неправилно въззивната инстанция е тълкувала Е. решение №3504/09.8.2008 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Х” АД – В. , че ищцата страда от исхемична болест на сърцето и се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като водеща диагноза е посочена “хипертонична сърдечна болест”, която е проявна форма на исхемичната болест на сърцето, но това е само проява, а не водеща диагноза. Застъпва се и становище, че неправилно е тълкувано разрешението на ДОИТ – В. , за уволнението на ищцата, издадено на 18.5.2007 г., а факта, че то не е донесено в рамките на официалното работно време на инспекцията по никакъв начин не го прави невалиден. Твърди се също така, че ищцата не е оспорила това писмено доказателство, а връчването на заповедта за уволнение е потвърдено от свидетелката К. М. се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. К. О. по касация – Е. А. К., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание, отговора на ответницата по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на В. окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че ищцата е боледувала към момента на уволнението от исхемична болест на сърцето, поради което се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. От анализа на представеното по делото експертно решение №3504/09.8.2005 г. на ТЕЛК е видно, че това твърдение се доказва. Обстоятелството, че на лицевата страна на решението е записано като водеща диагноза “хипертонична сърдечна болест” не означава, че не е налице закрила. Това е проявна форма на ИБС, нещо което е посочено и в мотивите на самото решение. Нещо повече, в същите мотиви категорично е записано “К”. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че работничката страда от посочената болест. Без значение е обстоятелството каква е формата на тази болест. Законосъобразни и обосновани са изводите на окръжния съд и относно неспазване от страна на работодателя на чл.333, ал.1 КТ за наличието на предварително писмено съгласие от инспекцията по труда към момента на уволнението. Нито от представеното писмено съгласие, нито от показанията на разпитаната по делото свидетелска К. се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение съгласието на инспекцията по труда е било достигнало до работодателя. Точно обратното, с оглед представеното по делото удостоверение №06-00-331/26.02.2008 г. е видно, че работното време на областната инспекция по труда е от 9.00 ч. До 17.30 ч. От друга страна, от показанията на свидетелката К е видно, че заповедта за уволнение е връчена на работничката при отказ между 8.00 часа и 9.00 часа на 18.5.2007 г. Работодателят не е доказал по категоричен начин, че разрешението на инспекцията по труда е достигнало до него преди връчване на заповедта за уволнението. Изложеното от него в касационната жалба относно получаването на посоченото разрешение не се доказва в предходните две инстанции. Поради това доводите по този въпрос представляват само твърдения. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1778/12.12.2008 г. по гр.д. №557/2008 г. по описа на В. окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: