Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр.София, 11.04.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1194/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. Б. Н. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 581 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 336/ 2010 г. и определение на ВКС, ІІІ г.о. № 352/ 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1581/ 2010 г. С определението на ВКС не е допуснато касационно обжалване на акта на Апелативния съд, с който е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2233/ 2005 г. По този начин са отхвърлени предявените от молителката срещу И. В. Т., Д. А. Т., Ю. В. Д. и Н. Р. Д. искове, квалифицирани по чл.26 ал.1 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.05.2003 г. с нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ ***/ 200* г. на нотариус рег.№ ***. След постановяване на въззивното решение Н. Р. Д. е починал и е оставил за правоприемници Ю. В. Д. (която е страна по делото), Р. Н. Д. и В. Н. Д., които са конституирани като страни в настоящето производство. Молителката поддържа, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да бъде надлежно представлявана пред въззивния съд. В резултат делото останало неизяснено, а правните изводи на съда за делегирани права на Д. С. да се разпорежда с държавни имоти, не намирали опора в закона. Въз основа на това моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. По отношение на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, моли същото да бъде „обезсилено” като постановено след смъртта на Н. Д.. Ответните по молбата страни - И. В. Т., Д. А. Т., Ю. В. Д., Р. Н. Д. и В. Н. Д. – не вземат становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при условията на чл.303 ал.1 т.5 ГПК изисква страната да е била лишена от възможност да участва в делото, да не е била надлежно представлявана или да не се е явила лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Молителката поддържа, че не е била надлежно представлявана поради отказ на апелативния съд да отложи делото при наличие на установена с документ пречка за явяване на адвоката й. Тези твърдения не се подвеждат под формулата ненадлежно представителство, тъй като тя е имала процесуален представител с надлежно учредена представителна власт. Не е налице и основанието невъзможност за явяване поради особени непредвидени обстоятелства, тъй като процесуалният й представител не се е явил в с.з. на 15.06.2010 г. поради заетост по друго дело – обстоятелство, което е предвидимо и което е преодолимо. Освен това на въпросното съдебно заседание молителката се е явила лично и не се е противопоставила на разглеждането на спора. Напротив, заявила е изрично, че моли да се даде ход на делото и да й бъде дадена възможност за предоставяне на писмени бележки. При тези обстоятелства не може да се поддържа, че въззивният съд е процедирал в нарушение на съдопроизводствените правила, за да е приложима разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Освен това оплаквания за такива нарушения не са направени и в касационната жалба срещу въззивното решение, а не е допустимо те да бъдат повдигани едва с молба за отмяна, след влизането му сила. Що се касае до определение на ВКС, ІІІ г.о. № 352/ 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1581/ 2010 г., то действително е постановено след смъртта на ответника Н. Д., но молителката не е легитимирана да иска отмяна въз основа на този факт. Съдебен акт, постановен срещу починала страна, не е нищожен. След като влезе в сила, той поражда сила на пресъдено нещо и обвързва правоприемниците на починалия, които могат да претендират отмяната му, ако са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. С такова право обаче не разполагат страните по делото, които не са правоприемници на починалия, защото никой не може да предявява чужди права пред съд – чл.26 ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. Н. за отмяна на влезлите в сила решение на Софийски апелативен съд № 581 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 336/ 2010 г. и определение на ВКС, ІІІ г.о. № 352/ 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1581/ 2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: