О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 529 София, 27.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при секретар изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА ч.гр. дело № 366 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. И. М. Г. от гр.Д. чрез адв. М. Н. -В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 331 от 28.06.2010 година, постановено по възз.гр.д.Nо 551/2010 година на В. окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 574 от 23.03.2010 година по гр.д. Nо 703/2010 година на В. районен съд за оставяне без разглеждане , като процесуално недопустим заявения иск срещу О.З Г. Т.. Поддържа се , че обжалваните определения са недопустими, тъй като съдът е дал неправилна квалификация на производството като исково, а не по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по жалба срещу решение на О. „З.”, неправилно е приел, че по исковете по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ материално-легитимирани лица са само участниците в административното производство, но не и частните правоприемници- в случая купувачите на наследствени права по чл. 212 ЗЗД. С изложение , допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като материално-правният въпрос „притежава ли купувача на наследствени права по договор по чл. 212 ЗЗД материално - правна легитимация да оспорва решението на ПК , като административен акт” се разрешава противоречиво от съдилищата , предвид Решение Nо 526/10.07.2009 година по гр.д. Nо 1646/2009 година на В. районен съд, Решение Nо 253/09.10.2009 година по касационнно а.х д. Nо 10 125/2009 година на Административен съд- В. Т. и Решение Nо 132 / 07.06.2010 година по касационнно а.х д. Nо 10 119/2010 година на Административен съд- В. Т.. Поддържа се същото основание предвид на вече цитираните дела и досежно процесуално-правния въпрос за компетентността на гражданския съд да се произнася по спорове за валидността на административни актове, свързани с процедурата по АПК. По делото не е постъпило писмено възражения от ответната страна- О.З – Г. Т.. По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира : Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона . Производството пред гражданския съд е образувано по „Жалба” вх. Nо ПО-07-В-22/14.01.2010 година, заявена от И. М. Г. чрез пълномощника му адв.М. Н. от В. чрез О. с. З./ и г./ до Районен съд Г. Т., на основание чл. 149 ал.5 А. и искане да се прогласи нищожността на постановените решения на поземлената комисия по заявление вх. Nо1842 В/26.02.1998 година за възстановяване правото на собственост на земеделски земи на Ц. С. Б.. С Определение Nо 574/23.03.2010 година , по гр.д. Nо 703/2010 година , районният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустим, предявения от И. М. Г. иск за прогласяване нищожността на решенията на ПК и е прекратил производството. Прието е, че след като купувачът на наследствени права не е нито собственик , нито наследник по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, то той не е материално легитимирана страна да оспорва административния акт, след като не е страна в административното производство.Прието е , че като приобретател на имуществени права по договор по чл. 212 ЗЗД, купувачът няма правото да иска прогласяване нищожността на административните актове , с които се реституира имущественото , предмет на договора .Прието е , че гражданския съд, до който е адресирана жалбата , няма компетентността да се произнася по нищожността на административен акт, релевирана на основание чл. 149 ал.5 А.. Втората инстанция е потвърдила определението на районния съд изцяло, възприемайки изцяло правните аргументи. След преценка на изложените доводи , настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия намира , че е налице релевираното основания по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване на определението на втората инстанция само по процесуално-правния въпрос за компетентността на гражданския съд да се произнася по спорове за валидността на административни актове, свързани с процедурата по АПК, тъй като възприетата с Решение Nо 526/10.07.2009 година по гр.д. Nо 1646/2009 година на В. районен съд,оставено в сила с Решение Nо 253/09.10.2009 година по касационно а.х д. Nо 10 125/2009 година на Административен съд- В. Т. и Решение Nо 132 / 07.06.2010 година по касационно а.х д. Nо 10 119/2010 година на Административен съд- В. Т., теза , че купувача на наследство по договор по чл. 212 ЗЗД има легитимацията на правоимащо лице по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ , се разрешава противоречиво. По поставеният въпрос, настоящият състав прием , че правилната и законосъобразна правна теза е тази , застъпена с обжалваните определения на първата и втора инстанция. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ установява кои лица са материално-легитимирани в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи- „собствениците или техните наследници” . Съгласно чл.212 ЗЗД “този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник”. Продажбата на наследство е договор, по силата на който лице - наследник прехвърля възмездно на едно друго лице съвкупността от права и задължения, който е придобил и притежава по силата на наследственото правоприемство.Съвкупността от права и задължения се прехвърля като едно неделимо цяло, без значение дали тази съвкупност включва и вещни права, стига да е спазена формата на закона- чл.212 ал.2 ЗЗД. Обект на договора по чл.212 ЗЗД са всички права и задължения на наследодателя, който са били налице към момента на открИ.е на наследството и са приети от наследника-продавач по чл.212 ЗЗД, тъй като с приемане на наследството имуществените права и задължения от наследодателя преминават върху наследника. Законът допуска наследникът да извърши продажба на наследствените си права изцяло, без да посочва неговите предмети (чл. 212, ал. 1 от ЗЗД). Продажбата на наследствени права е продажба на всичко, което влиза в наследството на определено лице като съвкупност от права и задължения, без да се посочват нейните съставни елементи. Поради това наследникът трябва да обезпечи на купувача цялостния състав на наследството към момента на открИ.ето му (чл. 213 от ЗЗД).С прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и същото не се придобива от купувача на наследството.В тази насока са и разясненията, дадени още с ТР 137а- 55 ОСГК на ВС. По силата на извършената продажба върху купувача преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърленото наследство спрямо другите наследници и спрямо третите лица , но прехвърлителният ефект обхваща само тия права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времето на открИ.ето на наследството. След прехвърляне на наследството, наследникът може придобие нови права, които произтичат от отказа от наследство на някой друг наследник и др. Тези права, породени за наследника-продавач след сключването на договора за продажбата и които се основават върху личните и семейни отношения на наследниците, не може да се счете, че са включени в договора за продажбата на наследството. Купувачът на наследството наистина купува една съвкупност от имуществени права и задължения, които не са конкретно определени, но размерът на наследствената част, която той купува, е точно определен. Увеличението на тази наследствена част, което би се явило като последица на отказа на един от наследниците, не се обхваща от договора, сключен преди отказа, тъй като нищо не подсказва, че намерението на страните е било продажбата да се отнася и за такова едно бъдеще неопределено (неизвестно дали ще настъпи) увеличение. Аналогична е хипотезата при новооткритото наследство,касаещо реституирани след продажбата имоти , тъй като се касае до приобщаване към патримониума на наследника права, който същият не е получил към момента на откриване на наследството и не е имал предвид при изповядване на продажбата на наследството. Тези права не могат да бъдат предмет на договора нито изрично, нито мълчаливо , когато същият е сключен преди те да са били породени за наследника-продавач. Ето защо договорът за продажба на наследство не дава право на купувача да претендира и върху увеличението на частта на неговия продавач - резултат на възникнали в един по-късен от открИ.е на наследството и самата продажба момент т.е. продажбата не обхваща онова уголемяване на наследството, настъпило впоследствие. Обхвата на имуществени правата , които купувачът на наследство получава по силата на валидно сключения договор по чл. 212 ЗЗД, изключва- доколкото не е приключила процедурата по възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, придобИ.е на бъдещи имущества, поради което и в административната процедура по ЗСПЗЗ само собственика или лицето-наследник е материално легитимирано. При изложените съображения по поставения въпрос , обжалваното определение на втората инстанция , с което е потвърдено определението на първата инстанция и е прието, че купувачът на наследство по договор по чл. 212 ЗЗД не е материално-легитимиран в качеството на правоимащо лице по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ , следва да бъде потвърдено и от настоящата, като правилно и законосъобразно.Релевираното с частната жалба оплакване за недопустимост на постановените съдебни актове не може да се сподели от състава на ВКС, тъй като самата страна и нейният процесуален представител са избрали пътя на „защита пред съда” – чл. 149 ал.5 З. във вр. с чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , не са правили искане за препращане делото на друг компетентен съд, а и представената съдебна практика, на която се позовават в рамките на производството по допустимост , сочи на решения , постановени като първа инстанция от гражданския съд в аналогична хипотеза и идентично съдебно производство. На основание чл. 291 т.1 ГПК и чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 331 от 28.06.2010 година, постановено по възз.гр.д.Nо 551/2010 година на В. окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 574 от 23.03.2010 година по гр.д. Nо 703/2010 година на В. районен съд за оставяне без разглеждане , като процесуално недопустим заявения иск срещу О.З Г. Т.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :