О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 714 София, 25.07.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на деветнадесети юли , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 469 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 301 / 18.04.2012 год. по гр.д.№ 126 / 12 год. на Смолянски окръжен съд, с което е отменена заповед за изпълнение на парично з адължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта, в която С. Т. М. е осъдена да заплати солидарно с Х. И. М. , в качеството й на поръчител, сумата от 83 187,32 лева . Жалбоподателят атакува така постановеното определение като недопустимо , претендирайки обезсилването му, в евентуалност – като неправилно . Счита , че въззивният съд се е произнесъл по недопустим предмет на въззивна жалба , тъй като заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските / чл.413 ал.1 ГПК / , като допустим предмет на въззивно обжалване от длъжника е и разпореждането за незабавно изпълнение , какъвто обаче не е предмета на разгледаната от Смолянски окръжен съд въззивна жалба . Страната обосновава хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК по въпроса за обжалваемостта на заповедта за изпълнение , цитирайки съдебна практика - определения на ВКС , постановени в противен на възприетия от въззивната инстанция смисъл - № 1031 / 22.12.2011 год. по ч.т.д. № 837 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС , ТК , № 81 / 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 57 / 2011 год. на ІV г.о. на ГК, ВКС . Ответната страна - С. М. оспорва жалбата, като намира , че страната не сочи хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК и излага съображения и по правилността на определението . Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден , но недопустим съдебен акт , подлежащ на обезсилване, поради следното : С частна жалба С. М. е обжалвала разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ , постановено на 06.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 2052 / 2011 год. на Районен съд [населено място] , като видно от данните по делото на основание тази заповед е издаден и изпълнителен лист в полза на взискателя [фирма] ,т.е. безспорно произнасянето на съда инкорпорира и разпореждане за незабавно изпълнение . С атакуваното въззивно определение съдът се е произнесъл по заповедта за изпълнение на паричното вземане , която в случай на уважаване заявлението по чл.417 ГПК е недопустим предмет на въззивно обжалване , освен в частта за разноски . Същевременно , предвид посочването , като предмет на обжалване , „ разпореждането „ за изпълнение на парично вземане , каквато характеристика има акта допускащ незабавното изпълнение на заповедта, от съдържанието на частната жалба не би могло да се обоснове безспорен извод, че разпореждането за незабавно изпълнение , с обезсилване на изпълнителния лист , като последица от отмяната му, не е именно целената от страната правна последица . Произнасяне по такъв предмет въззивното определение не съдържа. Обстоятелствата , относими към преценка основателността на молбата по чл.419 ал.1 ГПК и тези по издаване на заповедта за изпълнение на парично вземане, на основание чл.417 вр. с чл .413 ГПК , са идентични , поради което не служат като самостоятелен критерий за определяне предмета на обжалването. Като се е произнесъл извън обхвата на предоставените му с процесуалния закон правомощия в заповедното производство / чл.413 ал.1 и чл.419 ГПК / , при неяснота в предмета на обжалването - доколко с частната жалба не се атакува разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, на основание чл. 419 ал.1 ГПК, въззивният съд е постановил недопустимо определение, за обезсилване на което е ирелевантно обосноваване хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Определението е преграждащо развитието на заповедното производство и като такова подлежи на касационен контрол по чл.274 ал.3 т.1 ГПК , като следва да се обезсили и върне на въззивна инстанция , която и след отстраняване нередовността на частната жалба , по смисъла на чл.260 т.4 ГПК , следва да се произнесе в съответствие с чл.419 ал.1 ГПК или с връщане на частната жалба като недопустима , по преждеизложените съображения . Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 301 / 18.04.2012 год. по гр.д.№ 126 / 2012 год. на Смолянски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по частната жалба на С. М., след отстраняване указаната нередовност по чл. 275 ал.2 вр. с чл. 260 т. 4 ГПК . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :