О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 87 София, 18.02.2019 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4865 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 109479/16.08.2018 г. на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, подадена чрез адв. С. Б., против определение № 156757/01.08.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 9482/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба против определение от 30.05.2018 г. по гр.д. № 25706/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 92 с-в, с което е върната молбата му с вх. № 2010568/20.04.2018 г. и производството е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Изложени са съображения, които според касатора обосновават правния му интерес да инициира производство по гл. 51 ГПК за обявяване на отсъствие или смърт. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се позова на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по молба, предявена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с която се иска лицето М. М. Т. да бъде обявено за отсъстващо, а в случай, че в хода на производството се установи смъртта ѝ – да бъде обявена смъртта на лицето. Молителят мотивира легитимацията и интереса си за направеното искане, като сочи, че срещу него е предявен иск от друго лице и в качеството си на ответник „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД иска М. М. Т. да бъде привлечена като трето лице помагач, тъй като в случай на уважаване на предявения иск, по който е образувано гр. д. № 7624/2017 г. по описа на СГС, ще има регресни права спрямо нея. Софийски градски съд е допуснал конституирането на трето лице – помагач по образуваното дело срещу „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. След като е направен опит да се съобщи постановения съдебен акт, съдът е получил сведения, че М. М. Т. е починала преди три години. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД навежда доводи, че е направило усилия да установи факти относно статуса на лицето, но в Национална база данни се съдържало сведение, че лицето е живо. Впоследствие в открито съдебно заседание по гр. д. № 7624/2017 г. по описа на СГС било посочено от насрещната страна, че М. М. Т. била починала в Република М., но не били издадени съответни актове за гражданско състояние. Производството по искане на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за обявяване на отсъствие или смърт на М. М. Т. е прекратено като недопустимо, с мотивите, че е образувано по молба на лице, което не е правно легитимирано да я предяви. За да се произнесе с атакуваното въззивно определение, Софийски градски съд е посочил, че заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 вр. чл. 549, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 и чл. 14 ЗЛС да подаде молба за обявяване отсъствие или смърт на едно физическо лице е само този, който черпи права от същите факти с правно значение. Предназначението на едностранното и безспорно охранително производство е да породи изгодни за молителя правни последици, без да се засяга чужда правна сфера. Съдът е отчел, че при уважаване молбата на банката, би се стигнало до недопустима промяна в чужда правна сфера – тази на наследниците на М. М. Т.. Това засягане се изразява във възможността за ангажирането на отговорността им за задължения, с които би било обременено наследството им. Софийски градски съд е достигнал до заключение, че само наследниците имат правен интерес да подадат молба за обявяване на отсъствие или смърт на своята наследодателка, а не и трето лице, каквото е банката. Поради тези съображения производството по делото е прекратено и молбата е върната. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следния формулиран от касатора въпрос: „По смисъла на чл. 9 ЗЛС и чл. 14 ЗЛС ограничен ли е кръгът на заинтересованите лица единствено до тези, които се намират в родствена връзка с лицето, обявяването на чието отсъствие/смърт се иска или съдът следва да изследва всички факти и обстоятелства по конкретния случай и да формира извод за заинтересованост, съобразявайки правата и интересите на лицето, сезирало съда с искане за обявяване на отсъствие/смърт?“, доколкото по поставения въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. По поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Легитимирани да предявят искане по реда на гл. 51 ГПК вр. чл. 9 ЗЛС и чл. 14 ЗЛС, са всички заинтересовани лица и прокурорът. Под заинтересовани лица следва да се разбират всички лица, за които установяването на смъртта или от обявяването на отсъствието ще се отрази благоприятно в тяхната правна сфера. Такива несъмнено са лицата, които черпят права от акта за обявяване на отсъствие или смърт /лицата от кръга на лицата, които биха били призовани към наследяване, и заветниците/. Освен тях легитимирани да подадат молбата са и такива лица, които докажат заинтересованост от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, като във всеки случай преценката е конкретна. Мотивите за този отговор са следните: Производството по гл. 51 ГПК е охранително съдопроизводство.То е безспорно и не посяга върху чужда правна сфера. Молителят не цели да накърни правата на трето лице, а съдът да му съдейства за осигуряването на правна сигурност. В производството по обявяване на отсъствие или смърт и изобщо във всяко охранително производство е засилен принципът на служебното начало, с цел да се разкрие истината. То се провежда в последователно закрито и открито съдебно заседание. Съдът служебно събира сведения за отсъстващия от неговите близки, общината, района или кметството, от МВР и по всеки друг подходящ начин. Искането на молителя служебно се изпраща до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването му за разгласяване. Извлечение от молбата се връчва на предполагаемите наследници, на пълномощника или на законния представител на изчезналото лице. В открито съдебно заседание задължително участва прокурор. Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствие или смърт едва след като изслуша прокурора, лицата по чл. 549, ал. 2 ГПК, както и други заинтересовани. При съобразяване на нормативната уредба на процедурата, може да бъде заключено, че законодателят е предвидил достатъчно механизми за защита на лицата, явяващи се евентуални правоприемници на отсъстващото лице. Житейските хипотези, обосноваващи установяване по съдебен ред отсъствието или смъртта на изчезнало лице, могат да бъдат най-различни. По същество те се свеждат до въпроса какво следва да се направи, когато за едно лице няма никакви данни в продължителен период от време и какво се случва с правата, задълженията му и имуществото му, които засягат и трети лица. Идеята на законодателя не би могла да е да ограничи кръга от лица, които целят чрез безспорното охранително производство да постигнат правна сигурност и установеност и то по отношение на факти, важими за всички. С предявяването на молба по чл. 549 и сл. не се засяга правната сфера на предполагаемите наследници, тъй като те разполагат с всички права по Закона за наследството, включително да приемат наследството, да откажат наследство или да го приемат по опис. Наследствените правоотношения възникват по силата на закона с настъпването на факта на смъртта, който е обективен и не зависи от волята на евентуалните наследници, поради което законодателят не би поставил една процедура, която води до същия резултат – възникване на наследствено правоприемство при липса на установеност на обективния факт на смъртта, в засимост единствено от волята и желанието на предполагаемите наследници. Нещо повече, в чл. 552 ГПК е предвиден и специален исков ред за защита правата на всички засегнати от охранителното производство лица. Както се посочи във всеки случай преценката е конкретна дали подалото молбата лице /което не е от лицата, които черпят права от акта за обявяване на отсъствие или смърт/, е заинтересовано от акта. Прегледът на съдебната практика дава примери за заинтересовани лица: такива, които подават молбата за обявяване смъртта на лицето, за да бъде елиминиран като наследник на общия им наследодател /решение по ч.гр.д.№537/2016г. на РС-Дупница, решение по гр.д.№16227/2016г. на РС-Варна/. В настоящият случай правилно с въззивното определение е прието, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД не е заинтересовано лице от обявяване на смъртта на конституираната по негово искане като трето лице-помагач М. М. Т., спрямо която банката би имала регресни права в случай на уважаване на предявения срещу банката. Както е посочено в правната литература /Иван Илчов“Охранителни производства“ИК“Сафо“, 2009г./ кредиторите на отсъстващия или починалия нямат специален интерес от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, защото те могат да предявят своите права съдебно независимо от обявяването на отсъствието или смъртта на лицето. В конкретния случай банката с оглед на наведените аргументи, че би била кредитор по регресно вземане срещу лицето, може да предяви своите регресни права съдебно независимо от обявяването на отсъствието или смъртта на лицето. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 16757 от 01.08.2018 г. по ч.гр.д. № 9482/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: