О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50794
София,07.11.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 20 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по туризъм „П.К.Яворов“, чрез адв. Я. Я. против решение № 66/07.07.2021 г. по в.гр.д. № 321/2021 г. на Окръжен съд Добрич, с което като е потвърдено решение от 24.03.2021 г., постановено от Районен съд Добрич по гр.д. № 3052/2020 г., са уважени предявените от М. В. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № АС12-02/04.09.2020 г. на директора на гимназията за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по немски език“.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в противоречие със събраните по делото доказателства, неправилно и необосновано въззивния съд е приел, че по делото не е доказано извършването на законосъобразен подбор по чл.329 КТ и по-конкретно, че поставените на ищцата оценки по критерия „изпълнение на служебните задължения“ съответстват на действителното положение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следния въпрос: Длъжен ли е работодателят да прави при подбора сравнителна оценка на квалификацията и качеството на работата на всички обхванати от подбора лица и съответно да събира нова допълнителна информация само с оглед извършването на подбор, за да установи кой работи по-лошо от другите, или следва само въз основа на събраната от него до момента информация да прецени кой от служителите му е по-полезен с оглед интересите на институцията. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие със задължителната съдебната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., според което преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По втория допълнителен селективен критерий не е изложена мотивирана обосновка, а се поддържа бланкетно, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
Насрещната страна – М. В. К., чрез адв. С. К., в отговора на жалбата поддържа, че не е налице както общата, така и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, е приел, че е налице обективно несъответствие на оценката на работодателя по законовите критерии и допълнително въведените от него такива за подбор във връзка с особеностите на работата, с действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на работата, поради което подборът се явява незаконосъобразен. По отношение на критерия „професионална квалификация“ съдът е приел, че той е комплексен и включва не само необходимия за заемане на длъжността образователен ценз, но изразява и равнището на знание и уменията за изпълнение на трудовата функция, поради което придобитата професионална квалификация от служителя, който притежава необходимото по вид и степен образование, щом е относима към заеманата длъжност, следва да бъде взета предвид при извършване на подбора. В конкретния случай обаче, притежаваната от лицата, участници в подбора, допълнителна професионална квалификация /при наличие на документирана такава за ищцата и липсата на документирана такава за другия учител/ не е съпоставяна от работодателя. По отношение на допълнителния критерий „трудова дисциплина“, който е формиран в зависимост от това налице ли са или липсват жалби от родители и ученици и констатирани нарушения при изпълнение на задълженията, съдът е приел, че ангажираните в тази връзка от ответника писмени доказателства не обосновават извод за основателност на оплакванията на учениците, доколкото документираните резултати от извършените проверки не съдържат констатации за неадекватен педагогически подходи, лошо преподаване или неетично поведение от страна на ищцата, което да е дало основание за оплакванията на учениците от 11 а клас, а по-скоро за снижена индивидуална мотивация, по-малко желание за учене и спазване на реда в училището от страна на същите ученици, които при това към датата на извършване на подбора са завършили образованието си в гимназията. В резултат на това, въззивният съд е достигнал до извод, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор, така че на работа да остане служителя, който имат по-висока квалификация и работи по-добре, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна.
При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатия от касатора въпрос не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че повдигнатия въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда за незаконност на конкретното уволнение. Решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението са свързани с неизвършването на законосъобразен подбор между лицата, участвали в него, във връзка със заявения в исковата молба довод за нарушение на чл.329, ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите й качества. Никъде в мотивите на решението не е посочено, че при извършването на подбора работодателят е длъжен да събира нова допълнителна информация за лицата, участващи в него, извън наличната такава в трудовите досиета, с цел да се установи кой от тях има по-висока квалификация и работи по-добре. При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил с трайната практика на ВКС по въпросите за приложението на чл.329, ал.1 КТ, касаещи обхвата на съдебния контрол по установените н закона задължителни критерии и възможността работодателят да извърши подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл.329, ал. КТ и за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника или служителя. Според тази практика, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при въведен довод за нарушение, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд не е отрекъл правото на работодателя да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор, стига те да са съобразени с императивно установените такива по чл.329, ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Доколкото в исковата молба е наведен и довод за злоупотреба с право, съдът е упражнил съдебен контрол и по отношение на преценката на работодателя по въведените от него допълнителни критерии за подбор с оглед спецификата на работата.
Доводите в изложението, обосноваващи поставения въпрос, представляват такива за неправилна преценка на събраните по делото доказателства за установяване кое от лицата, участвали в подбора има по-висока квалификация и работи по-добре, т.е. оплакванията касаят правилността и обосноваността на решението, поради което са неотносими в производството по чл.288 ГПК. При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се разглеждат сочените от касатора допълнителни селективни критерии.
На насрещната страна се дължат сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 800,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/07.07.2021 г., постановено по в.гр.д. № 321/2021 г. по описа на Окръжен съд Добрич.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по туризъм „П.К.Яворов“, с адрес [населено място], ул. „25 септември“ № 36 да заплати на М. В. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх.. ап.., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 800,00 лв.-разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: