Р Е Ш Е Н И Е   №326        гр. София, 18.06.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                       Веселка Марева   при участието на секретаря  Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 506 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 ГПК. Делото е образувано по молба на М. Х. М. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение на С. районен съд по гр.д. № 315/1991г. С посоченото решение, постановено на 22.09.1991г., Свогенски Районен съд е отхвърлил иска на М. Х. М. против К. Г. П. по чл. 288, ал.8 ГПК /отм./ за обезсилване на решение на Софийски окръжен съд от 03.08.1988г. по гр.д. № 818/88г. и оставеното с него в сила решение на С. районен съд от 22.04.1988г. по гр.д. № 328/87г., с което по реда на чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ в дял на К. Г. П. е поставен недвижим имот от 861 кв.м., парцел **** от кв.6 по плана на с. Р., Софийска област, с находящата се в него двуетажна жилищна сграда. Решението е оставено в сила с решение на Софийски окръжен съд от 27.02.1992г. по гр.д. № 325/1992г., което е било окончателно според тогава действащия процесуален ред. Като основание за отмяна молителят е посочил новооткрити обстоятелства, които са от съществено значение за делото, а именно: през месец ноември 2009г. от писмо на Б. ДСК-ЕАД, клон С. от 26.11.2009г. узнал, че на негово име в посочената банка са превеждани суми по делбеното дело за уравнение на дяловете с начална дата 09.05.1989г. Според него това показва, че е налице неправомерно плащане от страна на съделителката П. Ответницата по молбата К. Г. П. я за намира неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 68 от 10.05.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: За да отхвърли искането за обезсилване на възлагателното решение поради неплащане в срок на дължимите суми за уравнение на дяловете, С. районен съд е достигнал до извод, че сумата 11 252 лв. е платена в срок от съделителката К, като молителят е бил уведомен за това, че сумата е внесена на части по сметка в ДСК на негово име. Съдът е взел предвид представените писмени доказателства за плащанията, както и показанията на свидетел – съдия-изпълнител, относно депозирането на сумите по сметка, които показания са дадени в присъствието на ищеца М. Въз основа на данните по делото съдът е приел, че М. М. е сменял адреса си, криел е местожителството си и поради това е изпаднал в забава по смисъла по чл. 95 ЗЗД поради неоказване на съдействие за изпълнение на задължението. С оглед на това ответницата правомерно се е освободила от задължението си като е депозирала сумата в банка, което е сторила без да има нито една просрочена вноска. А и от показанията на служител на банката е установено, че ищецът М е знаел за внесената сума и многократно е недоволствал от размера й. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представеното писмо на Б. ДСК ЕАД, клон С. от 26.11.2009г. няма характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона, нито разкрива „нови обстоятелства” по делото. Данните, съдържащи се в писмото, относно откритата депозитна сметка и постъпилите по нея суми в периода 09.05.1989г. – 05.09.1989г. не са нови; те са събрани по делото и са обсъдени от съда в решението. В мотивите изрично са цитирани датите и размерите на заплатените вноски, които съвпадат с посочените в писмото на банката. Изложеното е достатъчно за да обоснове неоснователност на молбата. За пълнота следва да се посочи, че за молителя не е съществувала пречка да се снабди с подобно доказателство от банката по време на висящността на процеса. След като по делото са изнесени данни за начина на плащането и за това, че той е знаел за депозитната сметка, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса е могъл да се снабди с удостоверение от банката и да го представи по време на разглеждане на делото. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход в полза на ответницата по молбата следва да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. М. от гр. С. с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на С. районен съд от 22.09.1991г. по гр.д. № 315/1991г., оставено в сила с решение на Софийски окръжен съд от 27.02.1992г. по гр.д. № 325/1992г. ОСЪЖДА М. Х. М. ЕГН ********** от гр. С., жк. С., бл.2, вх. А, ет.7, ап.20 да заплати на К. Г. П. от с. В., Софийска област сумата 300 /триста/ лв. разноски за настоящето производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: