О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      № 593                                                гр.София, 09.11.2009 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №486 по описа  за 2009 год.   Производството е по чл. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. П. от гр. Р., срещу определението от 09.07.2009г. по в.ч.гр.д. №408/2009г. на Великотърновски апелативен съд, с което след като е отменено определение от 11.05.2009г. по гр.д. №173/2008г. на Русенски окръжен съд, е отменено по реда на чл.248 от ГПК решението от 31.03.2009г. по същото дело на Русенски окръжен съд, в частта за разноските. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество - че определението на въззивния съд е недопустимо, евентуално неправилно. Ответниците по частната жалба К. Г. М. , Г. К. М. и С. К. М. /в чието лице продължава производството като наследници на почината страна Д. К. М., на основание чл.227 от ГПК/, Г. К. М. и С. К. М. не вземат становище по частната жалба. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният Великотърновски апелативен съд, след като е отменил определението на първоинстанционния Русенски окръжен съд, е отменил по реда на чл.248, ал.1 от ГПК първоинстанционното решение по делото в частта, с която Д. К. М., Г. К. М. и С. К. М. са осъдени да заплатят на Р. С. П. сумата 1 384лв. разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че приложимата процедура е тази по чл.248 от ГПК, а по същество – че първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски в нарушение на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/ или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Разясненията, дадени в т. 5 на ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС относно същността на претенцията за съдебно-деловодните разноски, не са загубили значение при действието на новия ГПК, в който, при това изрично е предвидено, че режимът на обжалване се подчинява на този, относим за решението /248, ал. 3, изр. 2 ГПК/. Жалбоподателят е релевирал правен въпрос, разрешен с атакуваното определение: дали процедурата по чл.248 от ГПК е приложима по искане за отмяна на решението в частта за разноските. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Новата уредба в материята за разноските разкрива съществени различия в сравнение с тази по отменения ГПК и съдебната практика по новата уредба е недостатъчна. Поради това следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Неосноватени са доводите на касатора за недопустимост на атакуваното определение. Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. В действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 от ГПК/отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Настоящият съдебен състав намира за правилни съображенията на въззивния съд, че подаденото искане за отмяна на решението в частта за разноските, без да се обжалва решението по същество, представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските и подлежи на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК. След произнасяне на първоинстанционния съд по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.248, ал.3, пр.2 от ГПК. Поради изложеното доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното определение са неоснователни. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Правилни и съответни на данните по делото са изводите на въззивния съд, че ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на иска. Налице е и втората предпоставка за възлагане на разноските върху ищеца - ответниците са признали иска както в отговора на исковата молба, така и в становището си по същество. Отделно от това ищецът е продължил да извършва разноски по делото и след като ответниците са признали иска както в отговора на исковата молба, а не е поискал да бъде постановено решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК – при признание на иска. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно с обжалваното определение е прието, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и направените от ищеца разноски по делото са възложени върху него. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. О. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.07.2009г. по в.ч.гр.д. №408/2009г. на Великотърновски апелативен съд, по частна касационна жалба на Р. С. П.. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 09.07.2009г. по в.ч.гр.д. №408/2009г. на Великотърновски апелативен съд, с което след като е отменено определение от 11.05.2009г. по гр.д. №173/2008г. на Русенски окръжен съд, е отменено по реда на чл.248 от ГПК решението от 31.03.2009г. по същото дело на Русенски окръжен съд, в частта за разноските. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: