Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * разпознаване

Р Е Ш Е Н И Е


№ 441

София, 01 април 2015г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА


при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1300/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура-Бургас, срещу въззивно решение № 29 от 22.05.2014г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по внохд № 23/14г.
В протеста се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Акцентът е поставен върху твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушения на материалния закон.Твърди се, че неправилно е прието за недоказано авторството на деянието, което се установява от доказателствата изводими от гласните доказателствени източници и от извършеното на досъдебното производство разпознаването, като един от способите за доказване.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, с основно оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата. Намира за неправилно игнорирането на разпознаването, тъй като е имало момент, в който пострадалата и подсъдимия са били очи в очи, което е дало възможност тя за запамети лицето и впоследствие да го разпознае. Моли за уважаване на касационния протест.
Адвокат Ф. намира протеста за неоснователен, тъй като първоинстанционният съд много подробно е обсъдил събраните доказателства и е изложил съображения защо не кредитира протокола за разпознаване. Подробно са посочени нарушения на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, които са опорочили извършеното разпознаване.Намира за правилни изводите на въззивния съд за липсата на категоричност и несъмненост относно авторството на деянието. Счита за правилно и законосъобразно решението на апелативната инстанция, поради което моли за неговото потвърждаване.
Подсъдимият Й. И., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 2 от 09.01.2014г., постановена по нохд №309/13г., Окръжен съд - Ямбол е признал подсъдимия Й. Г. И. за невиновен в това, че на 20.04.2013г., около 21,00часа в [населено място] да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 433лева, от владението на И. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК. Отхвърлен е предявеният граждански иск.
С въззивно решение № 29 от 22.05.2014г., постановено по внохд № 23/14г., Бургаският апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са относно събирането и оценка на доказателствата, довели до грешен извод за недоказаност авторството на подсъдимия, като се акцентира върху неправилното изключване от доказателствената съвкупност на протокола за разпознаване, поради опороченост на следственото действие.
Настоящата инстанция намира горните твърдения за неоснователни. Решаващите съдилища са изложили убедителни мотиви относно приетата от тях опороченост на процесуално-следственото действие разпознаване, обективирано в намиращият се в кориците на делото протокол и фотоалбум и изключването му от доказателствения материал. Преценката за законосъобразността на посоченото процесуално действие правилно е обсъдена на плоскостта на законоустановените правила за неговото извършване, регламентирани в разпоредбите на чл.169-171 от НПК от една страна, а от друга страна съобразно установеното от показанията на пострадалата.Последната в показанията си, депозирани в хода на съдебното следствие съобщава, че на 21.04.2013г./разпознаването е извършено на 26.04.2013г./ са и били показани цветни снимки на множество лица, сред които и подсъдимия, когото тя е посочила като извършител на грабежа. Принципно разпоредбата на чл.171, ал.4 от НПК допуска извършване на разпознаване по снимки, но в конкретният случай това разпознаване не е извършено по предвидения процесуален ред, позволяващ проверка за законосъобразност, което препятства установяване на нужната идентичност относно посоченото от пострадалата лице. Извършените действия по предхождащото снимково разпознаване опорочават извършеното последващо разпознаване, като само наличието на това основание е достатъчно, за да се констатира порочност в процесуално-следственото действие и събраните, чрез този способ доказателства да бъдат изключени от доказателствената маса. Независимо от това, съдилищата са констатирали и други процесуални нарушения, които също сочат на незаконосъобразност на извършеното на досъдебното производство разпознаване. Това са нарушения на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, изискваща лицето да се представи за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни по външност. Безспорно е, че не може да се търси идентичност на лицата, но е необходимо сходство по отношение на идентификационните признаците, описани от разпознаващия. Освен албума, приложен към протокола за разпознаване, първият съд изключително задълбочено е анализирал данните, които е събрал за лицата, съпоставени с подсъдимия във връзка с цвят на очите, форма на лицето, височина, години/обобщено казано по съобщените за възприети от пострадалата белези/ и е достигал до верен извод за липсата на сходство между съпоставените лица, което е в нарушение на реда за провеждане на разпознаване. Съдът е положил необходимите усилия, чрез разпит на поемните лица, в допълнение да изследва въпросите относно законосъобразността на проведеното разпознаване, като правилно е оценил техните показания, които не само не водят до саниране на горепосочените пороци, напротив навеждат на изводи за други такива.
Независимо от горепосочените съществени процесуални нарушения, съдилищата са констатирали и други пороци, който дискредитират доказателствената стойност на извършеното разпознаване, свързани с показанията на пострадалата К., относно възприетите от нея индивидуализиращи белези, по които твърди, че може да разпознае извършителя. Изводите си съдът е направил, отчитай установения по делото механизъм на извършване на деянието, който сочи, че цялото съприкосновение е продължило една-две минути, като нападателят се е нахвърли върху пострадалата в гръб, съвсем за кратко двамата са били обърнати един срещу друг, като той е бил с качулка и с наведена надолу глава. Също така е констатирана променливост в показанията на свидетелката, като категоричността на заявеното в съдебно заседание, че подсъдимият е извършител на грабежа, не обосновава в необходимата степен доказаност на авторството, доколкото по естеството си това не е същинско разпознаване.
При горните съображения, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в касационния протест основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 29 от 22.05.2014г., постановено по внохд № 23/14г., по описа на Бургаски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: