Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * нищожност на договор за продажба * обявяване на предварителен договор за окончателен * нищожност-привидност на сделка * симулативна сделка

Р Е Ш Е Н И Е


№ 94

гр.София, 31.03.2014г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март, две хиляди и петнадесета гоодина в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА



при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5791 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.05.2014г. по гр.д.№2834 / 2013г., с което АС София е отхвърлил искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.19, ал.3 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Жалбоподателят – С. Я. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат уважени предявените искове.
Ответниците В. С. П.,Е. Р. П. и [фирма], редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. Я. срещу В. С. и [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.19, ал.3 ЗЗД като неоснователни.
Установено е по делото, че с два договора за изграждане и продажба на готов строителен продукт от 13.10.2005г. В. С. се задължил да изгради и продаде на С. Я. съответно апартамент №. за сумата 30000евро и гараж №. за сумата 8000евро, находящи се в жилищна сграда в [населено място]. Установено е, че и двата договора съдържат идентични клаузи за права и задължения на страните, включително задължения на продавача да предаде обекта с акт 16 в срок от 24месеца от издаване на протокол за строителна линия /чл.ІІІ.3/, да снабди с нотариален акт купувача при подписване на акт 15 /чл.ІІІ.4/, да предаде обекта на купувача във вид съгласно посоченото в чл.ІІІ; да го покани писмено след завършване на строителството да прегледа обекта, като за целта подпише протокол за въвод във владение /чл.ІІІ.7/, да отстрани в 30-дневен срок от съставяне на протокола за въвод всички констатирани и рекламирани писмено от купувача недостатъци в предоставения обект за своя сметка /чл.ІІІ.8/, и право на купувача да развали договора при виновно неизпълнение от страна на строителя /чл.ІV.3/;
- протокол за откриване на строителна площадка е бил издаден на 19.05.2004г.

Прието е по делото, че купувачът е бил изправен и е платил дължимата продажна цена на продавача по двата договора съгласно договореното, а продавачът не му е прехвърлил правото на собственост върху обектите по предварителните договори, макар сградата да е била изградена. Прието е, че правата на продавача В. С. по отношение на сградата, в която са процесните имоти, са възникнали по силата на учреденото му право на строеж с нот. акт №.г., по силата на който той е получил правото да придобие в собственост част от построените обекти. С договор за продажба от 12.05.2004г., извършена с нот.акт №г. на нотариус с район РССофия, продавачът В. С. и Е. П. са продали на [фирма] обектите, предмет на предварителния договор, за сумата 112 995,50 евро. На същата дата между страните по договора за продажба е сключен договор, наименова като такъв за лизинг, според който В. С. получава от дружеството обектите, предмет на продажбата, като се задължава да заплаща лизингови вноски до 12.11.2004г., когато ще придобие отново собствеността върху тях. Дружеството купувач и лизингодател по-късно е променило наименованието си на [фирма]/ с решение от 14.12.2005г./, което към 14.05.2009г. е било в ликвидация, а към настоящия момент заличено, и е продало на 14.05.2009г. обектите, предмет на лизинговия договор, на [фирма] с нот.акт №г. на нотариус с район РС София, като последното е променило наименованието си на [фирма].
С искова молба, вписана на 22.06.2011г., купувачът по предварителния договор-жалбоподателят С. Я. е поискал да се обяви за окончателен сключения между него и В. С. предварителен договор , като бъде прогласена нищожнос на договора за праджба сключен на 12.05.2004г. с нот.акт №г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и да се прогласи за недействителен договор от 14.05.2009г., сключен с нот.акт №г., тъй като никой не може да прехвърли права каквито не притежава.
Съдът е изложил съображения за това, че за да се обяви предварителният договор за окончателен, е необходимо да се провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали отчуждителят е собственик на имота. Счел е , че от събраните по делото доказателства се установява, че обещателят В. С. не е собственик на обещаните за продажба обекти, тъй като се е разпоредил със същите чрез продажба в полза на [фирма]/ [фирма]/. Съдът е приел, че не е установено по делото така сключеният договор да е привиден, тъй като по делото не е представен обратен документ – т.е. документ, подписан от страните по сделката, удостоверяващ действителната им воля, или други доказателства, вкл. свидетелски показания в тази връзка. Счел е , че представеният протокол за предаване на владение на лизинговия обект по договор за лизинг №.ІІ-22/12.05.2004 не съставлява обратен документ в горецитирания смисъл и не съдържа изрично изявление относно действителната воля на страните по инкорпорираната в нот. акт №.г. сделка, а единствено удостоверява въвода на ответника във владение на имотите, предмет на правото на строеж. Прието е, че признанието на иска от страна на В. П. и твърденията му за симулация на продажбата също не я доказват, доколкото те нямат характер на свидетелски показания и липсва съответно изявление в същия смисъл от насрещната страна по оспорения договор. Прието е, че такъв документ не представлява и отправена нотариална покана рег.№3641/11.07.2005г. от купувача на правото на строеж до продавача за връщане на заетата сума и същата няма значение за доказване на симулативността на сделката.
От друга страна съдът е изложил съображения и за това, че дори да се приеме, че сделката е привидна, то на 14.05.2009г., т.е. преди предявяване на иска на 22.06.2011г., процесният имот е бил прехвърлен от приобретателя по нот. акт №.г. / [фирма] с договор за покупко-продажба с нот. акт №.г./ на трето лице / [фирма]/. При тези данни съдът е приел, че следва да намери пролжение разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД и доколкото добросъвестността се предполага, правата на последния приобретател следва да се запазят. Съдът е приел, че извършената на 14.05.2009г. сделка е действителна и е породила вещноправно действие – доколкото не се установява този договор да е нищожен. Приел е, че от друга страна, дори продавачът да не бе собственик на имота, то сключеният договор не би бил нищожен или недействителен, тъй като такъв договор обвързва страните, но няма транслативно действие.
С оглед на изложените съображения съдът е счел за неоснователни предявените искове за прогласяване нищожност на договорите за продажба, поради което е приел, че обещателят не е собственик на апартамент №., не е бил такъв към момента на подписване на предварителния договор и впоследствие не е придобил правото на собственост и поради това и не би могъл валидно да го прехвърли.
По отношение правото на строеж върху обещания за продажба гараж № обещателят също не е бил собственик на същия и не го е придобил по-късно, тъй като още при учедяване на правото му на строеж за този обект си е запазил правото на собственост учредителя П. Т.. Изложени са съображения за това, че доколкото в нотариалния акт изрично е посочено, че строителят приемател става собственик на имотите извън изрично посочените за собствениците, право на строеж за този обект за него въобще не е възниквало. Прието е, че при тези обстоятелства не би могъл и валидно да го прехвърли на ищеца и предвид изложеното искът с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за този обект за окончателен също е отхвърлен като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допустал касационно обжалване по въпросите как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По поставените въпроси в практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : от 11.06.2010г. по гр.д.№375/2010г., ІV г.о. на ВКС и решение от 26.01.2012г. по гр.д.№638/2010г., І т.о. на ВКС се приема, че процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания (чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, чл.133 ал.1 б.”е” от отменения ГПК), т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК (съответстващо изцяло на чл.134 ал.2 изр.1 от отменения ГПК), което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. В съдържанието е разликата между началото на писменото доказателство и обратното писмо, а не в това, кой е издател на документа
В противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че не е установено по делото сключеният договор за праджба на 12.05.2004г. с нот.акт № да е привиден, тъй като по делото не е представен обратен документ – т.е. документ, подписан от страните по сделката, удостоверяващ действителната им воля, или други доказателства, вкл. свидетелски показания в тази връзка. Счел е, че представеният протокол за предаване на владение на лизинговия обект по договор за лизинг №.ІІ-22/12.05.2004г. не съставлява обратен документ в горецитирания смисъл и не съдържа изрично изявление относно действителната воля на страните по инкорпорираната в нот. акт №.г. сделка, а единствено удостоверява въвода на ответника във владение на имотите, предмет на правото на строеж. Представеният договор за лизиг макар и да не представлява обратно писмо съставлява начало на писмено доказателство, което прави допустими гласните доказателства за установяване на симулацията. Решението на въззивния съд следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба от 12.05.2004г., извършена с нот.акт №г. на нотариус с район РС- София, с който е продадено правото на строеж на апартамент №. , на първи жилищен етаж, с площ от 57,62 кв.м, при съседи: коридор, апартамент№, двор и апартамент №, заедно с мазе №, в жилищтна сграда на [улица], [населено място], Район „С.” и на договор за продажба от 14.05.2009г., по силата на която [фирма], с нот. акт №.г. е продал на трето лице - [фирма] същия апартамент, както и иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК за обявяване на окончателен на предварителен договор от 13.10.2005г. за същия апартамент. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне и изслуша гласни доказателства за установяване твърденията на ищеца за симулативност на сделката, като съобрази и направеното от ответника В. П. признание на иска в съдебно заседание на 07.03.2012г. При новото разглеждане на делото в отменената му част съдът следва да има предвид и съдебната практика, според която презумпцията за добросъвестност на последващия приобретател на имота от придобилия го по симулативна продажба относно знанието за симулативното придобиване е оборима, дори ако вписването на сделката е станало преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. При оборване презумпцията за добросъвестност не само това придобиване, а и последващо прехвърляне като такова от несобственик ще обуслови липса на траслативен ефект на вещни права и съответно основателност на предявения иск срещу последния приобретател на имота. С оглед на тези съображения следва да се прецени дали е породила транслативен ефект продажбата от 14.05.2009г., по силата на която [фирма], с нот. акт №.г. е продал на трето лице - [фирма] апартамент №. , на първи жилищен етаж, с площ от 57,62 кв.м, при съседи: коридор, апартамент№,двор и апартамент №,заедно с мазе №, в жилищтна сграда на [улица], [населено място], Район „С.”.
Що се касае до решението в частта му, с която е отхвърлен иск за прогласяване на окончателен на предварителен договор от 13.10.2005г. за продажбата на гараж №., със застроена площ от 25,6кв.м, при съседи:двор, гараж № и № и коридор, в жилищтна сграда на [улица], [населено място], Район „С.” и за обявяване на предварителния договор за окончателен за сумата 8000евро, то в тази част решението на въззивния съд следва да се остави в сила. По отношение на този обект правото на строеж не е принадлежало на обещателят – проздавач и не го е придобил по-късно, тъй като още при учедяване на правото му на строеж за този обект си е запазил правото на собственост учредителя П. Т.. При тези данни съдът правилно е приел, че доколкото в нотариалния акт изрично е посочено, че строителят приемател става собственик на имотите извън изрично посочените за собствениците, право на строеж за този обект за него въобще не е възниквало и той не би могъл валидно да прехвърли правото на сообственост на ищеца, поради което искът с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за този обект за окончателен също правилно е отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :


оТМЕНЯ решение от 09.05.2014г. по гр.д.№2834 / 2013г. на АС София В ЧАСТТА МУ С КОЯТО , са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба от 12.05.2004г., извършена с нот.акт №г. на нотариус с район РС- София, с който е продадено правото на строеж на апартамент №. , на първи жилищен етаж, с площ от 57,62 кв.м, при съседи: коридор, апартамент№, двор и апартамент №, заедно с мазе №, в жилищтна сграда на [улица], [населено място], Район „С.” и на договор за продажба от 14.05.2009г., по силата на която [фирма], с нот. акт №.г. е продал на трето лице - [фирма] същия апартамент, както и иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК за обявяване на окончателен на предварителен договор от 13.10.2005г. за този апартамент.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друтг състав на същия съд в отменената част.
Оставя в сила същото решениие в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: