Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София,24.02.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№918 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявени от В. К. И. и Надежда Г. И. искове по чл.47 ал.1 т.2, т.5 и т.6 и чл.47 ал.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 18.12.2019г. по в.а.д.№19/2019г. на Арбитражен съд към СНЦ "Европейска институция по медиация и арбитраж" /АС към ЕИМА/, с което са отхвърлени предявените от В. К. И. и Надежда Г. И. против „Гебона - Б. ” ЕООД, [населено място], искове за заплащане на сума от 12 000 лева, от които 9000 лева за ищцата В. К. И. и 3000 лева за ищцата Надежда Г. И., представляващи обезщетение за неизпълнение на задължение за опразване на нает имот за периода м.март 2015г. - м.август 2015г., сума от 751,10 лева за възстановяване на консумативни разходи за имота до м. август 2015г., както и евентуален иск за сума от 12 000 лева, от които 9000 лева за ищцата В. К. И. и 3000 лева за ищцата Надежда Г. И., представляващи обезщетение за вреди - пропуснати ползи от отдаването под наем на съсобствения на ищците недвижим имот. Ищците поддържат, че съгласно чл.19 от ГПК и чл.47 ал.2 от ЗМТА предявените искове са неарбитрируеми, тъй като в разглежданото правоотношение физическите лица се явяват в качеството на "потребители", защото не са професионални търговци и отдавайки имота си на ответника - търговец, са действали извън професионално качество, с цел да добиват граждански доход от управлението на собствеността си. Твърдят, че арбитражното решение е постановено въпреки липсата на арбитражно споразумение, учредяващо компетентност на Арбитражен съд към СНЦ "Европейска институция по медиация и арбитраж". Излагат твърдения, че компетентността на АС първоначално е била договорена чрез арбитражната клауза, съдържаща се в договора за наем от 19.09.2014г., но на 18.03.2015г. между страните е бил сключен анекс, с който действието на целия договор за наем, включително и на арбитражната клауза, е било прекратено. Считат, че дори и да се приеме, че арбитражната клауза е запазила действието си, предявените от тях претенции са на извъндоговорно основание - главен иск по чл.236 ал.2 пр.1 от ЗЗД и евентуален по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи и не са предвидени в арбитражното споразумение между страните. Правят оплаквания, че диспозитивът и мотивите на арбитражното решение се отклоняват от обстоятелствената част и петитума на предявените искове, като по този начин е разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение, а също така съдът се е произнесъл извън предмета на очертания с исковата молба спор. Евентуално поддържат, че арбитражното решение следва да бъде отменено и на основание чл.47 т.6 от ЗМТА, тъй като арбитражната процедура не е съобразена с приложимите разпоредби на Правилника на АС към ЕИМА и с повелителните разпоредби на ЗМТА. Посочват, че е извършено нарушение на чл.39 ал.1 от Правилника на АС към ЕИМА, предвиждащ, че при искове под 25 000 лева, арбитражният съд трябва да се състои от един арбитър и един заместник - арбитър, а в случая е определен състав от трима арбитри, който е незаконен. Наред с това твърдят, че по отношение на адвокат Х. - член от състава на арбитражния съд, е било налице основание за самоотвод, поради това, че тя и пълномощникът на ищците в арбитражното производство адвокат Н. Р. Н. са били представители на насрещни страни в производството по гр.д.№49498/2014г. на СРС. Също твърдят, че решаващият орган е допуснал и следните нарушения: на чл.59 ал.1 от Правилника на АС към ЕИМА, като не е постановил определение в подготвително заседание, в което да определи реда, начина и сроковете за разглеждане на делото; на чл.59 ал.4 от Правилника на АС към ЕИМА, като не е постановил определение относно това дали допуска разпит на свидетели и за кои обстоятелства; на чл.59 ал.5 от Правилника на АС към ЕИМА, като не е предоставил възможност на страните за писмени становища и реплики преди постановяване на решението. Също така твърдят, че доколкото в правилника на АС към ЕИМА липсват правила за разпит на свидетели, съставът на арбитражния съд е следвало да приложи чл.37 от ЗМТА, като поиска от компетентния съд да събере гласни доказателства, а не сам да разпита свидетелите по делото. Подробни съображения излагат в исковата молба. Претендират присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - „Гебона - Б. ” ЕООД, [населено място], поддържа, че исковете са неоснователни и че при постановяване на арбитражното решение от 18.12.2019г. по в.а.д.№19/2019г. на Арбитражен съд към СНЦ "Европейска институция по медиация и арбитраж" /АС към ЕИМА/, не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Предявените от В. К. И. и Надежда Г. И. искове по чл.47 ал.1 т.2, т.5 и т.6 и чл.47 ал.2 от ЗМТА за отмяна, съответно прогласяване нищожността на арбитражно решение от 18.12.2019г. по в.а.д.№19/2019г. на Арбитражен съд към СНЦ "Европейска институция по медиация и арбитраж", са процесуално допустими, като предявени от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. По иска по чл.47 ал.2 от ЗМТА: М. нямат качеството на потребители, придобиващи стока или услуга по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което разпоредбите на Закона за защита на потребителите и изключението по чл.19, ал.1 от ГПК са неприложими. Според легалната дефиниция на § 13, т.14 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По силата на тази разпоредба правилата относно неравноправните клаузи се прилагат за всички договори, сключени между продавач или доставчик на услуги и потребител. При договор за наем доставчикът на специфичната престация е наемодателят. Поради това физическото лице - наемодател не може да се счита "потребител", доколкото той не заплаща цена срещу стока или услуга, а получава цена срещу предоставянето на специфичната за договора престация. С оглед на това е ирелевантно за основателността на предявения иск по чл.47, ал.2 от ЗМТА, дали процесният недвижим имот е бил нает от търговец или от физическо лице. По основанието по чл.47 ал.1 т.2 от ЗМТА: Не се установява поддържаното от ищците основание за отмяна по чл.47 т.2 пр. първо от ЗМТА – да не е налице сключено арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на арбитражния съд. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнат пред него спор и за да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл.7 ал.1 и ал.2 от ЗМТА - писмено съгласие, оформено в отделно споразумение или като клауза в друг договор, за възлагане на арбитраж за решаване на всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съобразно чл.7, ал.3 от ЗМТА се смята, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разглеждан от арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Видно от събраните по делото доказателства, по силата на договор за наем от 19.09.2014г. ищците са отдали под наем за временно и възмездно ползване на „Гебона - Б.” ЕООД, [населено място], самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ клуб - кафе с площ от 78 кв.м., за срок от пет години, като за първата година / от 01.10.2014г. до 01.10.2015г./ е уговорена месечна наемна цена в размер на 2000 лева. Съгласно чл.50 от договора всички спорове, породени от договора или отнасящи се до неговото тълкуване, попълване на празноти, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете относно приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат решавани от Арбитражен съд при "Европейска институция по медиация и арбитраж" съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. С анекс от 18.03.2015г. страните са се споразумели, че прекратяват сключения договор за наем на същия обект, считано от 18.03.2015г. Неоснователни са доводите на ищците, че по силата на сключения анекс се прекратява и действието на инкорпорираното в договора за наем арбитражно споразумение. Според трайната практика на ВКС /решение №149 от 03.10.2014г. по т.д. №1368/2014г. на I т.о., решение №37 от 16.06.2015г. по т.д.№2049/2014г. на I т.о. и др./, развалянето и прекратяване на договора, съдържащ арбитражна клауза, сами по себе си са без значение за действието на арбитражната клауза, тъй като са относими единствено към материалното правоотношение. Самостоятелността на арбитражното споразумение осигурява възможност всички спорове между страните, произтекли от договора, от момента на сключването му нататък да бъдат решавани съобразно избрания от тях начин – чрез арбитраж. В случая от данните по делото безспорно се установява, че страните са били обвързани от действителна арбитражна клауза, която изрично обхваща и споровете относно прекратяването /респ. продължаването/ на действието на договора. Дори и да се приемат за основателни доводите на ищците за прекратяване на действието на арбитражната клауза на чл.50 от договора за наем, те не биха обусловили различен извод относно компетентността на арбитражния съд. Видно от приложеното арбитражно дело №19/2019г., самите ищци са сезирали арбитражния съд, а ответникът е участвал в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор и явяване в заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. В този случай по силата на изричната разпоредбата на чл.7 ал.3 от ЗМТА би се считало, че между страните има арбитражно споразумение, дори и когато такова не е сключено преди образуване на производството. По основанието по чл.47 ал.1 т.5 от ЗМТА: С исковата молба, по която е образувано арбитражното производство са предявени три иска - главен иск по чл.236 ал.2 пр.1 от ЗЗД за обезщетение за ползване от страна на ответника на собствения на ищците недвижим имот, след прекратяване на договора за наем от 19.09.2014г., претендирано за периода от м.март 2015г. до м. август 2015г., иск за заплащане на разходи за ползването на имота по чл.236, ал.2, пр.2, вр. чл.232 ал.2, пр.2 от ЗЗД в общ размер на 751,10 лева и евентуален иск по чл.59 от ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи от отдаване под наем на същия недвижим имот за посочения период. Първата претенция е за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за връщане на отдадения под наем имот, а втората за изпълнение на установеното от чл.236, ал.2, пр.2, вр. чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД задължение на наемателя, продължил ползването на имота след прекратяване на договора за наем, да заплаща разходите за ползването. Касае се за спор във връзка с последиците от прекратяването на наемния договор, който е включен в арбитражното споразумение, обективирано в чл.50 от договора за наем. Третият иск е на извъндоговорно основание, съответно същият не е включен в арбитражното споразумение. Доколкото обаче ищците са сезирали арбитражния съд, а ответникът е участвал в арбитражното производство без да оспорва компетентността на арбитража, като се касае за имуществен спор, който не е изключен от обсега на арбитража, то съгласно чл.7 ал.3 от ЗМТА следва да се приеме, че между страните има арбитражно споразумение, дори и когато такова не е сключено преди образуване на производството. По основанието по чл.47 ал.1 т.6 от ЗМТА: Налице са сочените от ищците нарушения на чл.39 ал.1 и чл.59 ал.1 и ал.4 и ал.5 от Правилника на АС към ЕИМА. Съгласно чл.39 ал.1 от Правилника на АС към ЕИМА, при искове под 25 000 лева се прилага ускорено производство, като съгласно чл.40 ал.1 от правилника решаващият орган се състои от един арбитър и един заместник - арбитър. В случая е определен състав от трима арбитри. Също така съставът от арбитри не е постановил определение в подготвително заседание, съгласно изискванията на чл.50 ал.1 и ал.4 от Правилника на АС към ЕИМА, както и не е предоставил на страните предвидения в чл.50 ал.5 срок за писмено становище и реплика. Неоснователни са доводите на ищците относно нарушение на разпоредбата на чл.37 от ЗМТА, доколкото разпоредбата на чл.24 ал.2 от Правилника на АС към ЕИМА предвижда изрично възможността за разпит на свидетели от решаващия орган на арбитражния съд. Допуснатите нарушения при разглеждането на спора, обаче, не съставляват основание за отмяна на постановеното арбитражно решение, тъй като ищците не са възразили своевременно срещу тях в хода на арбитражното производство. Съгласно чл.5 от ЗМТА правото на страната да се позове на нарушаване на диспозитивни норми на ЗМТА или на уговорени от страните процедурни правила се преклудира, ако страната не възрази своевременно срещу нарушението, макар че е знаела за него. По същите съображения ищците не могат да се позовават и на наличие на основания за отвод на арбитър, на които са могли да се позоват в хода на самото арбитражно производство. Съгласно чл.15 от ЗМТА при липса на уговорена процедура за отвод, отвод на арбитър може да се направи не по - късно от 15 дни от узнаването за образуване на арбитражния съд. Разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗМТА предвижда,че страната може да направи отвод на арбитър, в чието назначаване е участвала, само поради основания, които са й станали известни след назначаването му. В случая страните са предвидили в арбитражното си споразумение, че споровете помежду им ще бъдат решавани от Арбитражен съд при "Европейска институция по медиация и арбитраж" съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. В чл.42 от същия правилник е предвидена процедура за отвод, съгласно която отвод на арбитър може да се направи от страната в седмодневен срок от узнаване за избора или назначаването на арбитър и заместник - арбитър или от узнаване на обстоятелствата, които дават основание за това. Основанието за отвод на адв. Х., на което ищците се позовават - участие в производството по гр.д.№49498/2014г. на СРС, е възникнало през 2014г. Предвид участието си в соченото производство, пълномощникът на ищците е могъл своевременно да направи отвод на адвокат Х. в 7 дневния срок от узнаването за назначаването на арбитъра, установен в чл.42 от приложимия Правилник на АС към ЕИМА, но не го е направил. Поради това не следва да се обсъжда доколко твърдяното участие на адв. Х. в производството по гр.д. №49498/2014г. на СРС изобщо съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение относно безпристрастността и независимостта на арбитъра. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, на ответника по иска се дължат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Неоснователни са доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не превишава значително минималния размер от 911 лева, определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отчете и правната сложност на спора, доколкото с исковата молба са въведени различни основания за отмяна на арбитражното решение, както и доводи за нищожност на същото, по всяко от които пълномощниците на ответното дружество са изразили подробно становище. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. И., [ЕГН] и Надежда Г. И., [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.6, срещу „Гебона - Б. ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Перник, [улица], искове по чл.47 ал.1 т.2, т.5 и т.6 и чл.47 ал.2 от ЗМТА за отмяна, съответно прогласяване нищожността на арбитражно решение от 18.12.2019г. по в.а.д.№19/2019г. на Арбитражен съд към СНЦ "Европейска институция по медиация и арбитраж". ОСЪЖДА В. К. И., [ЕГН] и Надежда Г. И., [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.6, да заплатят на „Гебона - Б. ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Перник, [улица], сумата 1500 лева / хиляда и петстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.