Ключови фрази
* Частна касационна жалба


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124
гр. София, 22.02.2012 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 21 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело №18 по описа за 2012 г..`

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК връзка с чл.413 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 14315от 19.09.2011 г. по ч.гр.дело №3481/2011г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане от 02.02.2011 г. на СРС по ч.гр.д. №55713 /10, с което е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410ал.1 от ГПК за сумата от 23 668,16 лева-цена на доставки по фактури и 1 879,69 лева-лихва за забава върху горната сума за периода: 28.12.2009 г. -16.11.2010 г. в полза на частния жалбоподател срещу В. АКАДЕМИЯ-гр.С..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от страна на жалбоподателя е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Същото не е отговаряло на законовите изисквания на чл. 410 ал.2 от ГПК, досежно своето съдържание: липсва конкретизация на вземането по основание и размер, както и посочване падежа на същото, с оглед установяване на неговата изискуемост. Ето защо и доколкото липсва законова правна възможност в заповедното производство за отстраняване нередовностите на заявлението, то съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, следва да се конкретизира от съда, на базата на изложените от жалбоподателя оплаквания, като се сведе до редовността на съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ал.1 от ГПК.
Твърди, че е налице противоречива съдебна практика по този въпрос като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
По така конкретизирания правен въпрос вече е налице константна практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото противоречиво решаване на обуславящия въпрос от съдилищата в периода непосредствено след въвеждането с новия ГПК от 2007 г. на института на заповедното производство като част от българското гражданско процесуалното право. Така в Определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. № 731/2010 г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о. , както и в цитираните в него множество съдебни актове на върховната касационна инстанция се застъпва категоричното становище, че в заявлението по чл.410 ал.2 ГПК заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта и че липсата на изложение на тези обстоятелства в самото заявление по чл.410 ал.2 от ГПК не се отстранява подобно на нередовностите на исковата молба, а води до отказ от страна на сезирания съд да издаде желаната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В настоящия случай, обаче заявлението по чл.410 ал.1 от ГПК отговаря на гореспоменатите изисквания, тъй като вземането е конкретизирано по правопораждащо основание- договор за периодична доставка на стоки, извършена по описаните в заявлението по номер, и дата на издаване фактури, посочени дължими сума по всяка една от тях, падеж на цената по всяка фактура и размер на лихвата за периода от падежа до датата на подаване заявлението до съда.
При това положение е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в обжалвания акт обуславящите правни въпроси са разрешени в разрез с цитираната константна практика на ВКС.
По изложените съображения относно редовното съдържание на заявлението на молителя и доколкото са изпълнени всички формални изисквания изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.410 ал.1, т.1 и чл.411 ал.1 и ал.2 от ГПК, то обжалвания акт следва да се отмени и заповедта за изпълнение следва да се издаде.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 14315от 19.09.2011 г. по ч.гр.дело №3481/2011г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане от 02.02.2011 г. на СРС по ч.гр.д. №55713 /10, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и вместо това разпорежда:
ОСЪЖДА В. АКАДЕМИЯ-гр.С. да заплати на [фирма]- [населено място] сумата от 23 668,16 лева-цена на доставки по фактури и 1 879,69 лева-лихва за забава върху горната сума за периода: 28.12.2009 -16.11.2010 г,считано от датата на изискуемост на цената по всяка една фактура, ведно със законната лихва върху сумата от 23 668,16 лева от датата на подаване на заявлението -18.11.2011 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 3511,36 лева общо.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.