Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 05 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №176 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. И. В. срещу решение №326, постановено на 28.10.2021 г. по ВНОХД №912/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с която е потвърдена присъда №12 от 23.06.2021 г., постановена по НОХД №371/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и подсъдимият К. В. е признат за виновен в това, че на 14.02.2020 г. в [населено място], пред дома си на [улица], без надлежно разрешително е разпространил, като е дал на Н. Г. К. високорисково наркотично вещество- кокаин с нето тегло 0, 29 гр., със съдържание на активно действащ компонент- кокаин база 66 % на стойност 63, 80 лева- престъпление по чл.354а, ал.1 НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 и т.3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК е отнето в полза на Държавата инкриминираното високорисково наркотично вещество. С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 149, 29 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. В касационната жалба са изложени единствено доводи, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че първостепенният и въззивният съдебни състави са допуснали нарушение на процесуалния закон, като са оставили без уважение искането да бъде допуснат и разпитан в качеството на свидетел С. И.. Твърди се, че основният свидетел на обвинението К. неотклонно заявява, че намиращото се в него наркотично вещество е било предназначено за неговия приятел И. и точно с тази цел му е било предадено от подсъдимия. Поддържа се, че разпита на И. е необходим с оглед проверка на показанията на К., които крепят цялата обвинителна теза. В жалбата се прави оплакване, че с отказа да бъде допуснат като свидетел и разпитан И. е нарушена разпоредбата на чл.14 НПК и решаващите съдилища не са упражнили правомощията си по чл.107, ал.2 НПК и не са изяснили в пълнота обстоятелствата по делото. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С касационната жалба, при условията на алтернативност се прави искане, постановената осъдителна присъда да бъде отменена изцяло и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият В. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия възпроизвежда направените с касационната жалба и допълнението към нея оплаквания, като твърди, че с отказа да бъде разпитан като свидетел И. предходните съдебни състави не са изяснили обективната истина по делото и неправилно са постановили осъдителни съдебни актове. На това основание и отново при условията на алтернативност моли или подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение или въззивното решение да бъде отменено поради нарушено право на защита, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде оставено в сила. Предлага съдът да прецени, че разпита на свидетеля С. И. няма отношение към предмета на делото. Поддържа, че авторството на подсъдимия В. е доказано, а наложеното му наказание е справедливо. Подсъдимият не се явява и не взима участие в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че основното оплакване, отразено в касационната жалба е за допуснати нарушения на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 НПК. Твърди се, че незаконосъобразно не е уважено искането за разпит на посочен от защитата свидетел, което представлява съществено нарушение на процесуални правила, защото е довело до невъзможност да се реши правилно делото. Съдът намира, че това оплакване е основателно. В хода на наказателното производство е разпитан в качеството на свидетел Н. К., който неотклонно твърди, че намиращото се в него високорисково наркотично вещество- предмет на престъплението му е било предадено от подсъдимия В., за да го занесе и предаде на трето лице- С. И.. В показанията си този свидетел е категоричен, че именно И. го е мотивирал да вземе от подсъдимия веществото и той го е помолил да предприеме пътуването с цел да му го предаде. В хода на първоинстанционното производство защитата е направила изрично искане да бъде допуснат в качеството на свидетел и разпитан С. И., което е оставено без уважение, като съдът е приел, че факта, дали това лице действително е комуникирало с К. и го е мотивирало да вземе и му занесе наркотичното вещество не е пряко значим към предмета на доказване, а и не е налице необходимост да се събират контролни факти по отношение на показанията на последния. Идентично доказателствено искане е направено и пред въззивния съдебен състав, което отново е оставено без уважение, като съдът е приел, че изясняване на фактите по делото не се налага събирането на други доказателства. Касационният съдебен състав прецени, че прегледът на доказателствените материали по делото налага извод за това, че разпита на свидетеля С. И. е необходим за изясняване на релевантните за това производство факти. Няма спор, че основният доказателствен източник, подкрепящ обвинителната теза, са показанията на свидетеля К.. Именно този свидетел поддържа, че откритото в него високорисково наркотично вещество му е предадено от подсъдимия, който е бил мотивиран от И. да го направи. Той твърди, че именно И. е този, който го е мотивирал да се свърже с подсъдимия, да вземе веществото и веднага след това да предприеме пътуване с цел да му го предаде. При така депозираните показания изводът, че разпита на И. не е необходим за изясняване на фактите по делото е неправилен, тъй като чрез него би се дала възможност на съда да установи важните за изхода на производството обстоятелства- дали И. е комуникирал с подсъдимия и К., а и да се проверят показанията на последния. Предходните съдебни състави са оставили без уважение искането на защитата и не са допуснали И. като свидетел, като от една страна не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.14 НПК да изяснят обстоятелствата по делото, а от друга са нарушили и правото на защита на В., като са препятствали възможността да бъдат събрани преки доказателства, които оборват обвинителната теза. В подкрепа на тези изводи е и това, че поискания от защитата свидетел е бил в достатъчна степен индивидуализиран, като е посочено името, населеното място и улицата, на която той живее. Допускането му до разпит е било обективно възможно, като разпита му не би забавил или затруднил съществено разглеждането на делото от една страна, а от друга би допринесъл за изясняване на релевантните факти. Съдът намира за необходимо да отбележи, че касационната инстанция е инстанция по правото и никога по фактите (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК). За касационния съдебен състав е невъзможно да събира доказателства и приеме факти, различни от възприетите от въззивния. Тогава когато предходните съдилища са допуснали нарушения на чл.13 и чл.14 НПК и не са уважили доказателствени искания, които са били основателни и е следвало да бъдат уважени за съда не съществува друга възможност извън тази да констатира нарушението, да отмени постановения въззивен съдебен акт и да върне делото за попълване на доказателствената маса. Практиката на ВКС по сходни въпроси е константна, че отказа да бъде уважено доказателствено искане от въззивната инстанция не всякога е процесуално нарушение, но винаги е такова, когато искането е било основателно и уважаването му е щяло да доведе до изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване (в този смисъл са Р 26/2011 г. 1 НО, Р 66/1999 г. 2 НО, Р522/1999 г. 2 НО и др.) Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция с отказа си да допусне като свидетел и разпита С. И. е допуснала съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК и на това основание атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съдът намира за безпредметно да обсъжда направените с касационната жалба оплаквания, свързани с приложението на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание, тъй като при основателно оплакване за съществуването на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е безпредметно да се обсъждан останалите две. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение №326, постановено на 28.10.2021 г. по ВНОХД №912/2021 г. по описа на Апелативен съд – София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.