1 Р Е Ш Е Н И Е №475 гр. София,1 март 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА При участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията М. Топузова дело № 998/2015 година. Касационното производство е образувано по постъпили касационни жалби от подсъдимия Б. Текеджи чрез защитник адв. Н. М. и от подсъдимия Ю. М. Ашим чрез защитник адв. Г. С. срещу въззивно съдебно решение на Апелативен съд – гр. Пловдив, с което е изменена частично присъда на Окръжен съд – гр. Пловдив като е увеличен размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Б. Т.за извършеното престъпление по чл. 115 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК от шест години и осем месеца на десет години и е увеличен размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на 100 000 лева за гражданския ищец и частен обвинител Г. И. А. и на 120 000 лева за гражданския ищец и частен обвинител Ю. Е. П., чрез законния му представител Г. И. А.. С подадената касационна жалба от подсъдимия Б. Т. чрез защитник адв. Н. М. се иска изменение на въззивното решение като се намали наложеното му наказание, включително при условията на чл. 55 от НК. Изтъкват се доводи, които се отнасят към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. С подадената касационна жалба от подсъдимия Ю. А. чрез защитник адв. Г. С. се заявяват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Прави се искане при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбите се поддържат в съдебно заседание на касационната инстанция на посочените в тях основания и със същите аргументи. В съдебното заседание се представя писмена защита от защитника на подсъдимия Б. Т., която доразвива сочените с касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и релевира за първи път касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Представя се писмена защита от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Г. А. и гражданския ищец и частен обвинител Ю. Е. П., представляван от законния му представител Г. А., с която се иска оставяне в сила на въззивното решение. В съдебното заседание на касационния съд А. и поверникът й адв. Б. не се явяват. Частният обвинител и граждански ищец П. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от повереника си адв. М., който дава становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия Т. и не взема отношение по подадената жалба на подсъдимия А.. Прокурорът счита жалбите за неоснователни и немотивирани. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 12.01.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1402/2014 г., Окръжен съд – гр. Пловдив е признал подсъдимия Б. Т. за виновен в това, че на 28.12.2012 г. на главен път „I-8” в района на 244 км., в землището на [населено място], умишлено умъртвил другиго – Е. П., гражданин на Р. Т., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия Б. Т. за невинен в това, че на 28.12.2012 г. на главен път „I-8” в района на 244 км., в землището на [населено място], е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Ю. М. А. за виновен в това, че на 28.12.2012 г. на главен път „I-8” в района на 244 км., в землището на [населено място], е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на една година лишаване от свобода, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местоживеенето му. Постановено е на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС подсъдимите Б. Т. и Ю. А. да изтърпят наложените наказания „лишаване от свобода“ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът постановил подсъдимият Ю. Ашим да изтърпи отделно изцяло наказанието „лишаване от свобода“ в размер на единадесет месеца, наложено по н.о.х.д. № 253/ 2011 г. по описа на Районен съд – гр. Харманли, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2 от НК, съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите. Със същата присъда съдът присъдил обезщетение за претърпени от деянието по чл. 115 от НК неимуществени вреди в полза на гражданския ищец и частен обвинител П. Х. сумата от 65 000 лева; в полза на гражданския ищец и частен обвинител Г. И. А. сумата от 40 000 лева и в полза на гражданския ищец и частен обвинител Ю. Е. П., чрез законен представител Г. И. А., сумата от 80 000 лева, ведно със законните лихви, считано от деня на уврежданията. С обжалваното въззивно решение № 53 от 24.04.2015 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 59/2015 г., е изменена осъдителната присъда на първоинстанционния съд като е увеличено наложеното на подсъдимия Б. Т. наказание „лишаване от свобода“ за извършеното престъпление по чл. 115 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК от шест години и осем месеца на десет години. Увеличен и размерът на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на 100 000 лева за гражданския ищец и частен обвинител Г. И. А. и на 120 000 лева за гражданския ищец и частен обвинител Ю. Е. П., чрез законния му представител Г. И. А.. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че подадените касационни жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледани по същество жалбите са основателни само в частта за допусната явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Б. Т.. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Доводите в писмената защита, представена от адв. М. – защитник на подсъдимия Текеджи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не подлежат на разглеждане от настоящия касационен състав доколкото са релевирани извън срока за подаването на касационната жалба. Наред с това следва да се отбележи, че производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинението. Първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Провеждането на първоинстанционното съдебно производство съгласно посочената диференцирана процедура предопределя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивната проверка. В т. 8.3 на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е посочено, че е недопустимо оттеглянето на самопризнанието след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 от НПК. Направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт представлява едностранно изявление, което може да бъде оттеглено преди да са настъпили предпоставените от него и предвидени в закона правни последици. При установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. В жалбата на подсъдимия А. твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не е подкрепено с конкретни аргументи, на които касационният съд да даде отговор. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК В касационната жалба на подсъдимия Текеджи, подадена чрез неговия защитник, се изтъква това основание и същото е доразвито в депозираната писмена защита, като се излагат доводи, че извършеното от него е в състояние на силно раздразнение. Като цяло писмената защита преповтаря в по-голямата си степен съдържанието на допълнението към въззивната жалба на същия подсъдим, което е намерило своя отговор в подробната съобразителна част на въззивния съдебен акт. Доводът за наличие на силно раздразнение у подсъдимия Т., респективно искането за преквалифициране на деянието в престъпление по чл. 118 от НК, следва да бъде отхвърлен и от настоящата инстанция. Отиването на конкретно място с цел саморазправа и включването в боя е в резултат на предварително планирани действия от страна на Т. и неговия баща. Причиняването на противоправния резултат не се дължи на силно раздразнено състояние у подсъдимия, което да е било първоначално предизвикано от пострадалия. Деянието, извършено от Текеджи, правилно е било квалифицирано по чл. 115 от НК, като инстанциите по същество са разгледали и коментирали подробно възможните по-леки квалификации (по чл. 124 от НК, чл. 118 от НК и чл. 119 от НК) и хипотезите на чл. 12 от НК и чл. 15 от НК, като мотивирано са ги отхвърлили. Правилно не е възприета тезата, че подсъдимият А. не е извършил хулигански действия, а е действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки се от непосредствено и противоправно нападение. Тази защитна версия се оборва от събраните по делото доказателства и правилно е била отхвърлена от долните две инстанции като некореспондираща с фактите по делото. Искането за приложението на чл. 12 от НК е правено от защитата на подсъдимия Ашим и пред долните инстанции, но то не е съобразено с теорията на института на неизбежната отбрана и не почива на трайната съдебна практика и задължителната такава (Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/1973 г., Пленум на ВС). Възражението в жалбата за несъставомерност на извършеното от Ашим се аргументира с избирателно позоваване на откъси от обвинителния акт. Сочи се, че грешката, допусната в обвинителния акт, с изписването на имената на свидетелите като „Н.“ на стр. 2, параграф втори, изречение първо, е довела до нарушение на закона, тъй като подсъдимият носи отговорност само за признатите в обвинителния акт факти. Видно е, че в предшестващия параграф и последващия пасаж на обвинителния акт няма допусната грешка и от тях става ясно, че е налице техническа такава, като става дума за свидетелите А. и Н. М.. В обвинителния акт е описано участие на подсъдимия А. в боя и неговите действия, изразили се в псуване, викане на висок тон и бой със свидетелите Мандеви с юмруци и ритници. Тези факти са признати от подсъдимия, а оценката, която им е дадена от инстанционните съдилища сочи на осъществен състав по чл. 325, ал. 1 от НК. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Жалбата на подсъдимия Т. относно явната несправедливост на наложеното наказание е основателна. Като съображение за увеличаване на наложеното с присъдата наказание, апелативният съд е преекспонирал обществената опасност на извършеното от подсъдимия Т. и омаловажил ролята на пострадалия П. в развитието на конфликта. Макар да е прието за установено, че причината за възникването на конфликта е поведението на бащата и сина Текеджи, то в последвалите действия се е включил и пострадалият. Наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, констатирано от първостепенния съд и липсата на отегчаващо обстоятелство, каквото е приел апелативният съд, очевидно налага извод за явна несправедливост на увеличеното от въззивната инстанция наказание. Това налага увеличеното от въззивната инстанция наказание на подсъдимия да бъде намалено от петнадесет години на дванадесет години, което след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да се редуцира на осем години „лишаване от свобода“. Подсъдимият Ю. А. също е заявил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, но по отношение на неговото наказание не се установява необходимост от промяна. Същото е определено правилно по вид и размер от първоинстанционния съд и потвърдено от въззивната инстанция. Наказанието на А. е определено при условията на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства (предходното осъждане, криминална проявеност и активно участие в сбиването) и е съобразено с постигането на целите на специалната и генералната превенция. Касационната инстанция също намира, че наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира на една година „лишаване от свобода“ и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местоживеене на подсъдимия, се явява законосъобразно и справедливо. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 53 от 24.04.2015 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 59/2015 г., като НАМАЛЯВА наказанието, наложено на подсъдимия Б. Т., за извършеното престъпление по чл. 115 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, на „лишаване от свобода” на осем години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: