4 Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 9 юли 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Евелина Стоянова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Мадлена Велинова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 378/2012 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия П. Р. М. против въззивно решение № 2 от 23.І.2012 г. по внохд № 438/2011 г. на АС-Варна с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание. Съображенията са, че с признанията си е спомогнал за разкриване на обективната истина, осъзнал е грешките си и поправянето и превъзпитанието му са възможни и с по-леко наказание. Иска при условията на чл. 55 от НК да му се наложи пробация или наказанието му лишаване от свобода да се намали по размер. Прокурорът от ВКП е на становище решението да остане в сила. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: В производство по Глава ХХVІІ – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, чл. 371, т.2 от НПК подсъдимият П. Р. М. е признат за виновен и осъден за три престъпления, както следва: 1. по чл. 304а, ал.1 във вр. с чл. 304, ал.1, чл. 58а, ал.1 и ал.5 и чл. 54 от НК на 1(една) година и 4(четири) месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим и глоба 2000 лв. за това, че на 28.VІ.2011 г. дал подкуп – 40 лв., на полицейски служители на І РПУ при ОД – Варна, Д.Ж.К. и Н.Д.У., за да не извършат действия по служба – да подадат сигнал за извършени от него нарушения по ЗДП; 2. по чл. 343б, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1, чл. 54 и чл.343г от НК на 6(шест) месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим и 3(три) години и 6(шест) месеца лишаване от право да управлява МПС за това, че по същото време и на същото място управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,66%о, установено по надлежния ред; 3. по чл. 343в, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК на 1(една) година лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че по същото време и на същото място управлявал МПС – л.а. „БМВ-520”, ДК [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за същото деяние; на основание чл. 23, ал.1 и ал.2 от НК му е наложено за изтърпяване1(една) година и 4(четири) месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор и глоба 2000 лв., както и 3(три) години и 6(шест) месеца лишаване от право да управлява МПС. Доводите и съображенията в тяхна подкрепа са предмет и на въззивното производство, образувано по жалба от защитника на подсъдимия. Настоящата е продукт на манипулацията „C. – P.” на първата. В съответствие с чл. 339 от НПК на оплакванията на жалбоподателя е отговорено с мотивите на решението. Посочени са основанията, поради които жалбата е приета за неоснователна. Изводите на въззивния съд съответстват на закона и на приетите за установени факти. При липсата на многобройност на смекчаващите обстоятелства, като следва да се отбележи, че и първата и втората инстанция са категорични, че в случая няма никакви смекчаващи обстоятелства, законосъобразен е извод, че не може да се приложи нормата на чл. 55 от НК. За признаването на фактите по обвинителния акт подсъдимият е ползвал привилегията по чл. 58а от НК. ВКС не намира основания за повече снизхождение към подсъдимия П. М.. По тези съображения и основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК съдът Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 2/23.І.2012 г. по внохд № 438/2011 г. на АС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: