2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 69 София, 07.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание шести април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Гълъбина Генчева Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1219/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Ж. В. Ж. чрез адвокат Г. Б., срещу определение № 28 от 12.01.2017 г. по в. гр. д. № 751/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3315 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 317/2016 г. на Пернишкия районен съд в прекратителната му част, а частната жалба, имаща характер на молба за изменение на присъдените от първоинстанционния съд разноски, е изпратена на районния съд за производство по реда на чл. 248, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК. Касаторът счита обжалваното определение за недопустимо, а по същество - за неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост, и иска то да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд с указание за насрочване и разглеждане. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с площ от 3 000 кв. м., придобит чрез покупко-продажба с н. а. № 73/2015 г., възстановен на праводателите му по реда на ЗСПЗЗ. Независимо че имотът е възстановен и закупен като незастроен, ответникът Земеделска кооперация за производство и услуги „Е.” [населено място] се снабдил с н. а. № 64/2012 г. за собственост на селскостопанска сграда /селскостопански навес без оградни стени - зърноплощадка/, издаден на основание разпределение на имущество от прекратеното ТКЗС в@@6@ [населено място], и давностно владение. След указания от страна на първоинстанционния съд ищецът е уточнил, че предявява положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от земята, правният интерес от който обосновал с оспорването чрез издадения констативен нотариален акт на правото му да е собственик на незастроен имот, с действията на ответника по обжалване нанасянето на имота в кадастралната карта като самостоятелен обект, обжалването на изготвения нов подробен устройствен план /уточнение към искова молба рег. № 7413/31.03.2016 г. на л. 28 от първоинстанционното дело/, както и с фактически действия - извършване на търговска дейност, засипване с въглища, което не отговаря на предназначението на имота, получаване на доходи от наем от трето лице, опити да свои целия имот /уточнение към искова молба рег. № 18085/29.08.2016 г. на л. 104 от първоинстанционното дело/. Освен иска за собственост, ищецът е предявил и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на т. 1 от н. а. № 64/2012 г. За да прекрати производството по делото, районният съд приел, че въпреки многократните указания за обосноваване на правния интерес от водене на установителния иск, ищецът никъде не е посочил ответникът да оспорва неговото право на собственост върху недвижимия имот. Обосновал го е с извършваните от ответника фактически действия в имота и снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на съществуващ в него селскостопански навес, но това не сочи на наличие на правен интерес от водене на положителен установителен иск за собственост, тъй като евентуалното му уважаване не би вменило в задължение на ответника да преустанови посочените действия. Според съда адекватна защита на правото на собственост в този случай би осигурило провеждането на ревандикационен или негаторен иск, предвид което счел, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК. За процесуално недопустимо е прието и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативен нотариален иск е допустима само като последица от уважаване на иск, предявен за защита на право, противопоставимо на удостовереното в него. В настоящия случай ищецът не твърди, че е собственик на обекта, за който е съставен този нотариален акт и не търси защита на такова свое право. Въззивният съд възприел изцяло изложените мотиви и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в прекратителната му част, а по искането с характер на молба за изменение на присъдените от районния съд разноски делото е изпратено на същия съд за производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, уточняването и конкретизирането на които според настоящия състав на ВКС, І-во г. о. /съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, се свежда до определящия изхода на делото правен въпрос: налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. На този въпрос е даден отговор с т. 2 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателния акт са посочени случаи, при които установителният иск за собственост и други вещни права би се оказал допустим, въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск. Такива са например случаите, в които страните спорят за пространствените предели на правото на собственост, когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ, и др., като изброяването е неизчерпателно. В тълкувателния акт е посочено още, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Съобразявайки дадените задължителни указания по приложението на закона и данните по конкретното дело, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че хипотезата, пред която страните са изправени, също обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск - ревандикационен или негаторен. Ищецът твърди, че е съсобственик с трети, неучастващи в делото лица, на идеална част от недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът в писмения си отговор е оспорил допустимостта и основателността на предявения иск. Твърденията са за това, че все още е висящ спорът по законосъобразността на заповедта, с която имотът е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], а възстановяването на собствеността е незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 10, ал. 12 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотът е застроен освен със спорната сграда, закупена от член-кооператорите като имущество на ТКЗС „Плуг”[жк]в ликвидация, включена в дълготрайните материални активи на кооперацията и заприходена по съответния ред, владяна от 1996 г. и придобита и по давност, но и с други селскостопански постройки като част от селскостопанския двор на ТКЗС, поради което неправилно са определени застроената и незастроена част от имота и е прието, че същият е незастроен. Възстановяването е в нарушение на закона, праводателите на ищеца не могат да се легитимират за собственици, поради което и ищецът не е придобил правото на собственост върху имота. Изложеното обосновава извода за наличие на спор относно собствеността върху недвижимия имот, права в размер на 1/2 ид. ч. от който ищецът претендира да притежава. Поради това положителният установителен иск за собственост е предявен при наличие на правен интерес и е допустим. Ищецът обаче, претендира и да бъде отменен констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на ответника върху навес, изграден върху собствен на ищеца /съсобствено/ имот, и това разкрива правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на сградата. В тази част исковата молба е била нередовна, но съдът е пропуснал да даде указания на ищеца за отстраняване на същата, като формулира петитум, съответен на твърдението, с което се отрича правото на собственост на ответника. Възможността за обективно съединяване на искове - положителен и отрицателен установителен, принципно е приета в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и макар тя да има предвид един и същ обект на собственост, не съществува процесуална пречка да бъде приложена и в хипотеза като разглежданата. В обобщение, обжалваното въззивно определение, както и потвърденият с него прекратителен първоинстанционен съдебен акт са неправилни. Порокът им произтича от това, че неправилно положителният установителен иск е приет за недопустим поради липса на правен интерес, а приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК е обсъдено, без преди това на ищеца да са дадени указания за отстраняване нередовност на исковата молба. Тъй като на настоящия етап претендираният от ищеца имот съществува като нанесен в кадастралната карта с определен идентификатор и поради това е налице годен обект за защита на правото на собственост, преценката за допустимостта на положителния установителен иск не може да бъде обусловена от наличието на висяща процедура по отмяна на заповедта за нанасянето на имота. Отмяната на въззивното определение в частта, с която се потвърждава прекратителният акт на районния съд, влече след себе си отмяна и на тази част от обжалваното определение, с която въззивният съд се е произнесъл за разноските, като е върнал делото на първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 28 от 12.01.2017 г. по в. гр. д. № 751/2016 г. на Пернишкия окръжен съд. ОТМЕНЯ изцяло определение № 28 от 12.01.2017 г. по в. гр. д. № 751/2016 г. на Пернишкия окръжен съд и определение № 3315 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 317/2016 г. на Пернишкия районен съд. ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на по-нататъшните съдопроизводствени действия съобразно указанията в мотивите към настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: