Р Е Ш Е Н И Е N 247 С., 23.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети юни..................................................................................... две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С. Е. Т. при секретаря..Р. И..................….….............................................в присъствието на прокурора .............……................................................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................................................................. гр.дело N 960/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Р. А. С. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 5 от 28.01.2010 г. по гр.д. N 88/2009 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 947 от 11.11.08 г. по гр.д. № 1984/07 г. на районен съд – Велико Т.. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу [фирма], [населено място], за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, а е уважен насрещен иск на ответника срещу ищцата за сумата 110 лева, която представлява обезщетение по чл.221 ал.2 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационно обжалване е допуснато с определение № 424 от 7.04.2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпроса за характера на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата страда от „захарен диабет”, а уволнението е извършено без преодоляването й. Питането е свързано с необходимостта да се уведоми работодателя за болестта и дали такова уведомяване е налице, щом между страните е имало предходно дело от 2004 г., в което касаторката е поддържала незаконност на уволнението поради наличие на същата закрила. В определението за допускане на обжалването е съобразено, че вече са постановени множество задължителни решения на ВКС по чл.290 ГПК, които имат за предмет закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, както и че те следва да се съобразят. В тях е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него – р. № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г., IV г.о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., IV г.о. и др. Произнасянето по допуснатия до касационно разглеждане въпрос е преюдициално по правилото на чл.344, ал.3 КТ, тъй като препятства разглеждането на правния спор по същество. Касационно обжалване е допуснато и по насрещния иск, защото той е обусловен - основателността му зависи от изхода на първоначалния иск за законност на дисциплинарното уволнение. За да отхвърли искът на касаторката с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ съставът на въззивния съд е приел, че работничката не е представила своевременно доказателства в подкрепа на твърдението си, че страда от „захарен диабет” и че това заболяване датира още от 2001 г. Тя е осъществила злоупотреба с право, като е отказала да подпише декларация за спорното обстоятелство, както и за това дали е синдикален член. Работодателят не е длъжен да извърши медицински прегледи, за да установи здравословното състояние на подлежащото на уволнение лице и евентуалната възможност да попадне под закрилата на закона. Изложил е и съображения за другите обстоятелства, въведени от ищцата като основания за незаконност на уволнението, които е намерил за неоснователни. В отговор на поставения въпрос следва да се съобразят задължителните решения на ВКС, част от които се изброиха по-горе. Освен тях в решение № 301 по гр.д. № 4333 от 2008 г. на І г.о. се приема, че липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи. В това решение, както и в решение № 492 по гр.д. № 477 за 2010 г. на ІV г.о. се приема, че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. Видно от данните по делото работодателят знае за заболяването на ищцата, но не е предприел действия за преодоляване на закрилата. Към настоящото дело е приложено предходно дело за уволнение между същите страни от 2004 г., от данните по което се установява, че с исковата молба е представен амбулаторен лист на Р. А. С., в който е записано, че страда от Диабетес М. тип II, диагностициран на 26.04.2001 г. Касаторката е представяла и болнични листове за това заболяване. Тези факти, както и обективния характер на закрилата обосновават извод, че дисципилнарното уволнение е извършено въпреки наличието на закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ и без да се съобрази изискването за предварително разрешение на инспекцията по труда и без да се вземе преди уволнението мнението на ТЕЛК. Нарушенията са съществени и обосновават извод за незаконност на уволнението без да се разглежда трудовия спор по същество, съобразно разпореденото в чл.344, ал.3 КТ. Изложеното налага отмяна на незаконосъобразното решение и постановяването на друго, с което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се уважи. По насрещния иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ: Както вече се посочи неговата основателност зависи от наличието на дисциплинарно уволнение, в какъвто случай работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово възнаграждение. Щом дисциплинарното уволнение се отменя в това производство, отпада и задължението за обезщетение по текста, което има за цел да възмезди работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие. Този иск ще се отхвърли поради липса на основен елемент от състава на правната норма – дисциплинарно уволнение. Разноски по делото не се дължат поради липса на данни за направата им от касаторката. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 5 от 28.01.2010 г. по гр.д. N 88/2009 г. на Великотърновския окръжен съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, по насрещния иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението, извършено със заповед № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], връчена на 31.07.2007 г., от длъжността „оператор машинист”, на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ. ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на [фирма], [населено място], срещу Р. А. С. от [населено място], за заплащане на сумата 110 лева, съставляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.