2 Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 19 юни , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 8 юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 594/2015 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4721/2013 г., на Бургаския районен съд, в частта относно осъдения К. И. Б.. Сочи се, че съдебният акт в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е постановен в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, като искането е за отмяна в тази част и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 271/09.12.2014 г., постановена по нохд № 4721/2013 г., Районен съд Бургас е признал и подсъдимия К. И. Б. за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а и чл. 54 НК, го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влядла в законна сила. По искането: Искането е основателно. Посочената присъда в частта с която на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години определеното на подс. К. Б. наказание лишаване от свобода, е постановена при съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. От приложеното свидетелство за съдимост се установява, че към момента на довършване на деянието – 27.01.2013 г., предмет на разследване по посоченото дело, същият е осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от „общ” характер и спрямо него не може да бъде приложен института на условното осъждане. С присъда по нохд № 140/1998 г., влязла в законна сила на 03.08.1998 г. на ОС Стара Загора е бил осъден на пет години лишаване от свобода, който срок и размер изключва приложението на чл. 86 НК. С определение от 27.11.2002 г., в сила от 05.12.2002 г. е бил условно предсрочно освободен от това наказание с определен изпитателен срок от девет месеца и пет дни.. Осъденият не е бил реабилитиран по чл. 87 НК, а към момента на довършване на деянието по настоящото дело не е настъпила реабилитация по чл. 88а НК. Посоченият изпитателен срок е изтекъл на 10.09.2003 г., поради което предвиденият по чл. 88а, ал. 2 НК срок е изтекъл на същата дата, т.е. след извършване на инкриминираното деяние по настоящото дела – НОХД 4721/2013 г. на РС Бургас. Следователно, спрямо осъдения К. Б. не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като не са били налице изискуемите се законови предпоставки – бил е осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от „общ” характер. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, което налага отмяна на присъдата в посочената й част по реда на възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : О Т М Е Н Я по реда на възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 271/09.12.2014 г., постановена по нохд № 4721/2013 г. на Районен съд Бургас, в ЧАСТТА Й относно подс. К. И. Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 14/03.02.2009 г., Разградският окръжен съд, е потвърдил присъда № 455/03.12.2008 г., по нохд № 312/2008 г., на Районен съд гр. К., с която подсъдимият А. З. А., е бил признат за виновен в това, че на 02.03.2004 г., в с. Г., Разградска област, при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с подс. Г. Н. Р. и Н. Д. Вели, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 291.62 лв., от владението на [фирма] Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим на изтърпяване, съгласно чл. 47, ал. 1, б. “б” от ЗИН и е присъдил частта от направените разноски, които следва да заплати. По довода за нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдението, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като „маловажен случай”. При приетите за установени от съдилищата фактически положения направеният извод, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна именно състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” НК, е напълно законосъобразен. Правилно е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимият А., действувайки в съучастие като съизвършител с другите двама подсъдими и при условията на опасен рецидив, с оглед на съдебното му минало, са извършили „кражба” на инкриминираните вещи, на обща стойност 291.62 лв. Изводите за виновността му, в осъществяване от обективна и субективна страна, именно състава на посоченото престъпление са подкрепени от всички събрани доказателства по делото, включително и от неговото признание. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване заключението, че се касае за извършено престъпление по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Неоснователно е твърдението, че с оглед на равностойността на предмета на престъплението, деянието е следвало да се квалифицира като „маловажен случай”, по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В настоящият случай, от една страна настъпилите вредни последици – 291.62 лв., не са незначителни по смисъла на закона, а от друга – липсват смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират престъплението с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените от този вид. По делото е безспорно установено, че то е извършено при условията на „опасен рецидив” от А. и в съучастие с други извършители. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: И това твърдение се явява неоснователно. При определяне на вида и размера, на наказанието и начина на изтърпяването му, са били отчетени в пълна степен всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на дееца и точно приложени императивните разпоредбите на чл. 373, ал. 3 НПК, за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, за смекчената отговорност. Поради това наказанието е в посоченият размер – една година лишаване от свобода, т. е. под установения законов минимум за това престъпление. С оглед на изложеното, определеното по размер наказание се явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и в най-пълна степен ще постигне целите си, посочени в чл. 36 НК. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. З. А. от [населено място], за възобновяване по влязлата в сила присъда № 455/03.12.2008 г., постановена по нохд № 312/2008 г. на Кубратския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 14/ 03.02.2009 г., по внохд № 8/2009 г., на Окръжен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: