1 8 Р Е Ш Е Н И Е № 60152 гр. София, 27.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 49 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МТЖ инвест“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 11855 от 12. 08. 2020 г. по т. д. № 5058/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 630 от 3. 04. 2017 г., допълнено на основание чл. 250 ГПК с решение № 1314 от 4. 07. 2017 г., по т. д. № 586/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск по чл. 208 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 754 013 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1101111110000010/29. 09. 2011 г. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че с обжалваното решение въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на ВКС, съдържащи се в отменителното решение № 141 от 14. 10. 2019 г. по т. д. № 2839/2018 г. на ІІ т. о. Сочи, че в противоречие с тези указания Софийски апелативен съд не се е произнесъл по спорните материалноправни въпроси, определени от твърденията, доводите и възраженията на страните, като не е изложил съображения по тях, основани на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В касационната жалба се оспорва извода на въззивния съд, че със споразумението от 21. 08. 2012 г., сключено между „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и „Сибанк“ ЕАД – третото ползващо се от договора за имуществено застраховане лице, последното се е отказало от правото да претендира застрахователно обезщетение над сумата от 300 000 лв., реализирайки правото си до този размер, но не и от уговорката в негова полза, какъвто изричен ясен и недвусмислен писмен отказ споразумението не съдържа. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на изразеното от въззивния съд разбиране, че оттеглянето на уговорката, както и отказът на бенефициера от нея биха били допустими при наличие на основание за това – пълно изпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит, каквото изпълнение не се твърди и не се доказва по делото. Поддържа, че в случая изпълнението на задълженията по договора за кредит било ирелевантно, доколкото споразумението по същество представлявало отказ от право на вземане за застрахователно обезщетение над получения размер до действителния размер на вредата. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение за уважаване на предявения иск. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба и изразява становище, че въззивното решение е правилно. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, след като предходното въззивно решение е било отменено от ВКС с решение № 141 от 14. 10. 2019 г. по т. д. № 2839/2018 г. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че страните не спорят, че на 29. 09. 2011 г. между „МТЖ инвест“ ЕООД и „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е сключен договор за застраховка за покрити рискове А, А1, Б, Д2, Д5, Д7 и Д1 на находящите се в „Оранжериен комплекс“, [населено място], [община] сгради, за застрахователната сума от 664 833 лв., и оборудване /машини и съоръжения/, за застрахователната сума 1 119 929 лв., със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 часа на 1. 10. 2011 г. до 24:00 часа на 30. 09. 2012 г., като неразделна част към полицата е Добавък 1, касаещ специални договорености за застраховане на оранжерията. Посочил е, че страните не спорят, че договорът за застраховка е сключен в полза на трето лице- „Сибанк“ АД, както и че „МТЖ инвест“ ЕООД и посочената банка са обвързани от договор за банков кредит и договор за особен залог върху застрахованото имущество. Констатирал е, че с писма от 07. 02. 2012 г. и 14. 02. 2012 г. застрахователят е уведомен за настъпили застрахователни събития, а именно по първото писмо - изцяло паднал оранжерийния блок от 30 дка, заедно с оборудването, машини и съоръжения, намиращи се в него и по второто - паднал покрив на котелното помещение върху котлите, вследствие на което са нанесени щети на котлите, скъсани са кабели и др. В решението е посочено, че за настъпилото събитие - „срутване от естествено натрупване на сняг“ е бил съставен протокол, подписан от застрахователя и ползващото се лице „Сибанк“ АД, в който са описани в най-общ вид щетите и е констатирано, че към датата на събитието оранжерията е била без електрозахранване и не е работела. Въззивният съд е установил, че с писмо изх. № 97–19/22. 03. 2012 г. застрахователят е уведомил застрахования и ползващото се лице, че съгласно събраната информация и констатациите от извършения оглед по щета № 11012951200006/2012 г. застрахователното събитие е настъпило в период, през който оранжерията е била неработеща, респ. неотопляема, поради което, позовавайки се на общите условия към застрахователния договор застрахователят не може да приеме по основание заявената щета и не дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Във въззивното решение е установено, че със споразумение peг. № Д-12-0890/21. 08. 2012 г., подписано от представители на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и „Сибанк“ ЕАД, „предвид запазване на добрите отношения“ страните по споразумението са се съгласили застрахователят да обезщети банката по изключение, тъй като „не приема по основание заведената щета и счита, че не дължи изплащането на застрахователно обезщетение за нея“ със сумата 300 000 лв. в срок от 5 дни, като ползващото се лице няма да има други финансови претенции към застрахователя за конкретния случай и страните ще считат взаимоотношенията си по повод настъпилото застрахователно събитие за окончателно установени и уредени. Решаващият състав е констатирал, че с преводно нареждане от 28. 08. 2012 г. ответникът е превел по сметка на банката сумата от 300 000 лв. Въззивният съд е приел, че тъй като процесният договор за имуществено застраховане е сключен в полза на трето лице - „Сибанк“ АД, по волята на страните застрахователното обезщетение се изплаща на бенефициера, а не на лицето, договаряло със застрахователя. Изтъкнал е, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД задължението на застрахователя към застрахования ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея или ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, който отказ може да направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. Формирал е извод, че в случая уговорката в полза на третото лице „Сибанк“ АД не е отпаднала, тъй като по делото не се установява уговарящият да е отменил клаузата в полза на банката, нито тя да се е отказала от нея. Споразумението, на което се позовава ищецът, според въззивния съд, не обективира изявление на бенефициера за отказ от уговорката в негова полза. Решаващият състав е счел, че по своята правна същност споразумението представлява установителен договор между „Сибанк“ АД и ответника, с който страните по него са се съгласили, че след изплащането на сумата от 300 000 лв. ползващото се лице „Сибанк“ АД няма да има други претенции към застрахователя и отношенията им ще са окончателно установени и уредени. Посочил е, че банката се е отказала от правото да претендира застрахователно обезщетение над сумата от 300 000 лв., реализирайки правото си до този размер, но не и от уговорката в нейна полза, какъвто ясен и недвусмислен писмен отказ споразумението не съдържа. Същевременно апелативният съд е изразил становище, че оттеглянето на уговорката, както и отказът на бенефициера от нея биха били допустими при наличие на основание за това – пълно изпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит, каквото изпълнение не се твърди и не се доказва от ищеца. Тъй като не са се осъществили обстоятелствата по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е заключил, че ищецът не е материалноправно легитимиран по предявения иск, което прави безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните. С определение № 60403 от 25. 06. 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: „Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение на последния, при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК?“. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Според практиката на ВКС, намерила израз в решение № 217 от 03. 07. 2012 г. по гр. д. № 579/11 на ВКС, ІV г. о., решение № 128 от 29. 04. 2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 88 от 09. 05. 2011 г. по гр. д. № 1062/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 387 от 17. 05. 2010 г. по гр. д. № 3956/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 115 от 30. 04. 2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 193 от 04. 07. 2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 143 от 17. 02. 2020 г. по т. д. № 2703/2017 г. на ВКС, І т. о. и др., указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон са задължителни за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. С разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. По основателността на касационната жалба: Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 293, ал. 3 ГПК след връщане на въззивната инстанция от ВКС с указания, че Софийски апелативен съд следва да обсъди релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод направеното от застрахователя правоизключващо възражение по чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, спорните въпроси за начина на формиране на застрахователното обезщетение и за евентуалната невъзможност за изпълнение на задълженията на ищеца по застрахователния договор след предаване на имуществото в държане на заложния кредитор, както и да изложи съображения, основани на съвкупната преценка на събраните и включени в доказателствения материал по делото доказателства. В обжалваното решение на въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед извода на решаващия състав, че ищецът не е материалноправно легитимиран по предявения иск по чл. 208 КЗ /отм./ поради отсъствието на условията по чл. 22, ал. 1 ЗЗД за отпадане на действието на уговорката в полза на банката кредитор, е прието, че е безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните. Процедирайки по посочения начин, въззивният съд се е отклонил от задължителните указания на ВКС за обсъждане на конкретно посочени доводи и възражения на страните във връзка със съществуването на спорното материално право и за излагане на съображения, основани на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Предвид отговора на релевантния правен въпрос, като не се е съобразил със задължителните указания в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, което води до процесуална незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение. Настоящият състав намира, че този порок на съдебния акт на Софийски апелативен съд не се е отразил на крайния резултат по делото, поради което не би могъл да обуслови отмяната му. По делото е установено, че процесният договор за имуществено застраховане е сключен между ответника и ищеца в полза на трето лице „Сибанк“ ЕАД с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД. Липсва спор между страните, че договорът за застраховане на имуществото на длъжника „МТЖ инвест“ ЕООД обезпечава задължението му към банката по договор за банков кредит. Материалноправната си легитимация да получи застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане ищецът, длъжник извежда от отпадане на правото на кредитора, трето ползващо се лице, като се позовава на отказа на бенефициера да се ползва от клаузата в негова полза в застрахователния договор за сумата над 300 000 лв., обективиран в подписаното между него и застрахователя на 21. 08. 2012 г. споразумение. Касае се до общата възможност по чл. 22, ал. 1 ЗЗД ищецът, уговарящ да се легитимира като носител на правото на застрахователно обезщетение на основание сключения застрахователен договор с клауза в полза на трето лице да получи застрахователното обезщетение при отпаднало действие на тази уговорка, която намира приложение и при договорите за застраховка, сключени от длъжник в полза на кредитор, и не е в зависимост от изпълнението на задължението по договора за кредит, което е обезпечено. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД задължението на застрахователя, обещател да плати застрахователното обезщетение на застрахования, уговарящ ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. Отказът погасява правото на третото лице, като уговарящият има право да замени третото лице с друго, а в хипотезата на имуществена застраховка в полза на трето лице би могъл и сам да получи застрахователното обезщетение /решение № 219 от 14. 02. 2012 г. по т. д. № 837/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 167 от 22. 12. 2014 г. по т. д. № 3174/2013 г. на ВКС, І т. о., както и отменителното решение по т. д. № 2839/2018 г. на ВКС, ІІ т. о./. По правило отказът на третото лице от уговорката в негова полза е едностранно, неформално и неотменимо изявление, което може да бъде адресирано до уговарящия, обещателя или и до двете страни по договора. При застрахователен договор с клауза в полза на трето лице трябва да бъде отчетен формалният характер на този договор, условие за неговата действителност /чл. 184, ал. 1 КЗ /отм.//, както и изискването всяко изменение или допълнение в такъв договор, да бъде извършено в писмена форма, за да породи действие /чл. 293, ал. 6 вр. ал. 1 ТЗ/. Поради това отказът от уговорка в полза на трето лице по застрахователен договор следва да е извършен с изрично писмено изявление. В случая не би могло да се приеме, че уговорката в полза на третото лице банка кредитор е отпаднала, тъй като по делото не се установява то да се е отказало от нея. Споразумението от 21. 08. 2012 г., на което се позовава ищецът, е сключено между ответния застраховател и „Сибанк“ ЕАД, като страните са приели за установено, че заведената щета се отнася до застраховано в полза на банката имущество, собственост на ищеца, уврежданията на това имущество – съборена конструкция, изпочупени стъкла, силно увредени отоплителни и поливна инсталация, електронно управление, контрол и др. са причинени в резултат на тежест от естествено натрупване на сняг и лед, като фактор за възникване на щетите е изключеното вследствие неплатени сметки електрозахранване на застрахования обект, както и че застрахователят не приема по основание заявената щета и счита, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за нея. След установяване на горните обстоятелства страните са се споразумели застрахователят да обезщети банката със сумата от 300 000 лв., платими в петдневен срок от подписването на споразумението, като са се съгласили, че ползващото се лице няма да има други финансови претенции към застрахователя за конкретния случай и ще считат взаимоотношенията си по повод настъпилото събитие, за което е образувана посочената щета, за окончателно установени и уредени. Установено е, че на 28. 08. 2012 г. застрахователят е превел на банката сумата по споразумението – 300 000 лв. При така направените уговорки в споразумението настоящият състав на ВКС приема, че споразумението няма за предмет отказ на бенефициера от ползващата го уговорка по застрахователния договор. То разкрива волята за уреждане на възникналото правоотношение между застрахователя и банката по повод поисканото изпълнение на породеното в нейна полза вземане за застрахователно обезщетение. Страните по споразумението - третото ползващо се лице и застрахователят са постигнали съгласие относно размера на дължимото обезщетение за имуществените вреди от застрахователното събитие. Извънсъдебното споразумение представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, чиято цел е да внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се прекрати съществуващия спор чрез взаимни отстъпки. С оглед доводите на касатора следва да се посочи, че предмет на споразумението не е и отказ на банката да получи застрахователно обезщетение над сумата от 300 000 лв. Взаимните отстъпки по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, които са насочени към достигане на общоприемливо решение на правния спор, не включват задължително отказ от субективни права. Определеният в спогодбата размер на дължимото обезщетение – 300 000 лв. и включените в споразумението изявления, че ползващото се лице няма да има други претенции към застрахователя и страните по договора ще считат отношенията си по повод застрахователното събитие за уредени, сочат на разрешаване на спора между застрахователя и бенефициера, а не представляват отказ от права. Отказът от субективни права следва да бъде изрично заявен или в споразумението да е отразено, че същото е частично и не покрива изцяло претенцията на една от страните, но тя не ще има право да претендира по съдебен ред разликата до пълния размер на вземането. С изплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение, предмет на сключеното споразумение, се е погасило възникналото на основание договора за имуществена застраховка право на третото ползващо се лице по отношение на застрахователя. По изложените съображения, следва да се приеме, че в случая не е налице основанието по чл. 22, ал. 1 ЗЗД за отпадане на уговорката в полза на третото лице по процесния застрахователен договор, на което се позовава ищецът - отказ на банката от ползващата я уговорка, поради което „МТЖ инвест“ ЕООД не е материалноправно легитимирано по отношение на претендираното право по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и предявеният иск е неоснователен. Това налага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство пред касационната инстанция в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11855 от 12. 08. 2020 г. по т. д. № 5058/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. ОСЪЖДА „МТЖ инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Младост 1, бл. 26 да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.