Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 298   гр. София,  18 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети  май,  две хиляди и десета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЕЛИЯНА  КАРАГЬОЗОВА        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           СЕВДАЛИН  МАВРОВ     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА  КОЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА н. д. №  224/ 2010г.   Производството е по искане на осъдения Б. Л. С., от гр. С., за възобновяване на ВНЧД № 711/ 2009г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, отменяване на постановеното същото дело определение № 473 от 21. 12. 2009г., и допускане на кумулация на наказанията му, по приетия от първоинстанционния Софийски градски съд начин. От лаконичното и твърде общо съдържание на депозираното искане се извежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК- поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от осъдения С. и неговия служебен защитник в съдебно заседание пред настоящата инстанция, с уточнението, че се иска включване на кумулативната група и на наказанието по НОХД № 4335/ 2007г., на СРС, както и отмяна на приложението на чл. 24 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като няма допуснато нарушение на закона, а въззивният съд е приел най- благоприятното за осъдения съчетание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Б. Л. С. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определение от 28. 09. 2009г., постановено по НЧД № 3891/ 2009г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 3 състав, е групирал наказанията, наложени на осъдения Б. Л. С., от гр. С., както следва: Определил му е едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, между тези, наложени му по НОХД №№ 2617/ 09г., на СГС, 4335/ 07г., 4800/07г., 12 114/ 08г., всички на СРС, 2430/ 08г. и 2096/ 08г., двете на СГС. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното наказание с шест месеца. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение „задържане под стража”. Сезиран с протест на Софийска градска прокуратура за проверка на цитирания първоинстанционен съдебен акт, с определение № 473 от 21. 12. 2009г., по ВНЧД № 711/ 2009г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, го е отменил изцяло, и вместо него е постановил ново, с което: На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С. едно общо наказание- десет месеца лишаване от свобода, измежду тези, наложени му по НОХД №№ 49/ 06г., на РС- Царево, 9417/ 02г., 9817/ 03г., 11019/ 02г. и 1445/04г., всички на СРС, като на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 500 лв., наложено по НОХД № 7894/ 05г., на СРС. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС е определил общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С. едно общо наказание- девет месеца лишаване от свобода, измежду тези, наложени му по НОХД №№ 4335/ 07г. и 4800/ 07г., двете на СРС. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С. едно общо наказание- една година и шест месеца лишаване от свобода, измежду тези, наложени му по НОХД №№ 12114/ 08г., на СРС, 2430/08г., на СГС, 2096/ 08г., 13689/ 06г., двете на СРС, и 2617/ 09г., на СГС. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното наказание с шест месеца. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение „задържане под стража”. Постановил е отделното изтърпяване на наказанието шест месеца лишаване от свобода, по НОХД № 91/ 01г., на РС- Царево, и на наказанието пет месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2518/ 08г., на СРС. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на всяко от тях. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните присъди и по изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража”. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила, и не е било проверено по касационен ред. Макар проверяваният съдебен акт да е наименован „определение”, съобразно своето съдържание и реквизити, то има характера на въззивно решение, по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК, и е постановено при законосъобразно проведена от САС процедура по чл. 341, ал. 1 НПК. Тази констатация обаче не променя извода, че второинстанционният съд е решил законосъобразно всички въпроси по предмета на делото, определяйки точно подлежащото на изтърпяване от осъденото лице наказание. Решаващият съдебен състав прецизно е диференцирал кои от наложените на молителя, с отделните присъди наказания, подлежат на групиране, и кои- на отделно изтърпяване. Верен е изводът на апелативния съд, че цялостната оценка на осъжданията на Б. С. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най- благоприятното съчетание за осъденото лице. В този смисъл са съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС. Липсва основание да се удовлетвори искането за отмяна на въззивния съдебен акт, и допускане на групиране на наказанията от настоящата инстанция, по начина, приет от СГС. Това е така, защото в случая не всички престъпления, включени в общата кумулативна верига, се намират в съотношение на съвкупност помежду си, както неправилно е счел първостепенният съд, без да отчете, че някои от тях се оказват в отношение на рецидив. Именно констатациите на втората инстанция за допуснато нарушение на закона в изтъкнатия аспект, са предпоставили отмяната на протестираното определение и произнасянето й по същество. Така, във формираната от първостепенния съд съвкупност неправилно е включено и престъплението по НОХД № 2617/ 09г., тъй като то се намира в отношение на рецидив с тези, по НОХД № 4335/ 07г. и 4800/07г. от същата група- към датата на извършването му, присъдите по цитираните две дела вече са били влезли в сила. При тези данни, очевидно е, че наказанията по тях не могат да бъдат групирани по възприетия от СГС начин, тъй като липсват материалноправните предпоставки, регламентирани с нормите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК- безспорно е, че при наличните данни, престъпленията, предмет на описаните дела, не са извършени в съвкупност. Въззивният съд подробно и аргументирано е изложил съображенията си да формира три отделни групи, определяйки по едно общо наказание, в размер на най- тежкото за съответната група, и да постанови отделното изтърпяване на наказанията по НОХД №№ 91/ 01г. и 2518/ 08г., които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което преповтарянето им е безпредметно. Така, престъплението, предмет на НОХД № 91/ 01г. се намира в отношение на съвкупност с всички останали от първата формирана група, с изключение обаче на това по НОХД № 9417/ 02г.- към датата на извършването му, присъдата по НОХД № 91/ 01г. е влязла в сила. По този начин, при алтернативата да бъде отделено наказанието от девет месеца лишаване от свобода, по НОХД № 9417/ 02г., вместо това, по НОХД № 91/ 01г., със срок на наказанието- шест месеца, очевидно е, че решаващият съдебен състав е приел по- благоприятния за осъдения вариант. Аналогично е положението и с престъплението по НОХД № 2518/ 08г., което е в съвкупност с всички, включени в третата кумулативна група, с изключение обаче на водещото и най- тежко в нейния състав- по НОХД № 2617/ 09г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Последното е извършено на 19. 11. 2008г., т.е. след като присъдата по НОХД № 2518/ 08г. е влязла в сила. По този начин, като стриктно е спазил правилата на съвкупността, въззивният съд е постановил отделното изтърпяване на онези наказания, които са с най- нисък размер на наказанието лишаване от свобода. Напълно законосъобразно САС е увеличил наказанието на С. с шест месеца, на основание чл. 24 НК, като е отчел многобройните му осъждания, сочещи на трайно изградени престъпни навици, при което правилно е заключил, че постановените срещу него осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. Извършените от молителя престъпления в голямата си част са тежки, умишлени и преимуществено насочени срещу собствеността. Поради това, като е отчел всички релевантни обстоятелства, съобразявайки реализиране целите на чл. 36 НК, второинстанционният съд е увеличил размера на определеното общо наказание в законосъобразен и справедлив размер. Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав намери, че искането на осъдения Б. Л. С. за възобновяване на ВНЧД № 711/ 2009г., по описа на САС и отменяване на влязлото в сила определение, постановено по него, е изцяло неоснователно, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК прие, че същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Л. С., от гр. С., за възобновяване на ВНЧД № 711/ 2009г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, и отменяване на постановеното по същото дело определение № 473 от 21. 12. 2009г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: