6 6 Р Е Ш Е Н И Е №224 гр. София, 07 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 991 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от защитника на подсъдимата Х. С. М. - адв. Н. Д., против въззивно решение № 182/14.05.2016 г., постановено по внохд № 35/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Според защитника допуснатите нарушения на процесуалните правила са довели до неправилно приложение на материалния закон с оглед осъждането на подсъдимия, а ако то бъде потвърдено - наложеното наказание е явно несправедливо. Посочено е, че въпреки, че първоинстанционният съд, а и въззивният състав са оправдали подсъдимата относно квалификацията - деянието да е осъществено на пешеходна пътека, по смисъла на чл.343 ал.3 от НК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като в постановлението за привличане и в обвинителния акт отсъства текста на чл.119 от ЗДП. Изложени са твърдения, че събраните по делото доказателства са приети от съдилищата, без да са налице обективните основания за това, като е оспорен начина на събиране на самите доказателства, който е съпоставен с разсъжденията на защитника за възможните увреждания на пешеходец при удар с автомобил при скорост от 50 км./ч.. Застъпено е становището, че въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не е определено точно мястото на удара, дали същият е бил предотвратим и каква е била видимостта на водача, което налагало връщането на делото на досъдебното производство за извършването на следствен експеримент. Защитникът е посочил, че с отказа да бъдат допуснати до разпит в качеството им на свидетели поемните лица, както и да бъде назначена СМЕ за установяване на причинно следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат, делото е останало неизяснено откъм доказателства. Това налагало въззивното решение да се отмени и делото да се върне на досъдебното производство за доразследване ако подсъдимата не бъде призната за невинна и оправдана или алтернативно да бъде заменено наложеното й наказание лишаване от свобода с пробация за срок от шест месеца само със задължителните пробационни мерки, както и да бъде намален размера на постановеното лишаване от правоуправление. В съдебно заседание подсъдимата Х. С. М., лично и чрез защитника си адв. Д. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители Л. и С. К. – дъщеря и син на починалия, въпреки предоставената им от съда възможност не се явяват. Поверениците им адв. Ф. П. и адв. Я. С. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като изложените в нея оплаквания са напълно неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 269/20.10.2015 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 3295/2015 г. подсъдимата Х. С. М. е призната за виновна в това, че на 01.04.2013 г., около 06,00 ч. в [населено място], при управление на л.а. „Нисан - М.” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движила със скорост над максимално разрешената от 50 км./ч. за населено място, а именно – 64 км./ч., в резултат, на което е настъпило ПТП и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. С. К. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, като на основание чл.304 от НПК е призната за невинна деянието да е извършено на пешеходна пътека и в нарушение на чл.116 от ЗДП, и в този смисъл е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.343 ал.3 б. „Б” от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от една година. В тежест на М. са възложени и направените по делото разноски в размер на 2 171,20 лв.. По протест на прокурор от СГП и по жалби на защитника и на частните обвинители чрез повереника им е образувано внохд № 35/2015 г. на Апелативен съд - София. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е преквалифицирано извършеното от подсъдимата престъпление като токова по чл.343а ал.1 б. „Б” вр. с чл.343 ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и е намален размера на наложеното й наказание на една година лишаване от свобода. При проверката на атакуваното въззивно решение настоящият състав на ВКС не констатира наличие на претендираното с жалбата основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Подсъдимата е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр. последно б. „Б” вр. с ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК, като не само в обстоятелствената част, но и в диспозитива на обвинителния акт изрично е посочено, че М. е допуснала нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл.21 ал.1 от ЗДП и в чл.116 от ЗДП, както и че деянието е извършено на пешеходна пътека. С присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата за невинна деянието да е извършено на пешеходна пътека и в нарушение на чл.116 от ЗДП, и в този смисъл М. е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.343 ал.3 предл. последно б. „Б” от НК. Въпреки последвалия протест и жалба на частните обвинители въззивният състав изцяло е възприел становището на градския съд. В този смисъл твърденията в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, изразяващо се в не посочването на чл.119 от ЗДП в обвинителния акт, което нарушение било мултиплицирано в присъдата и в решението, както и изразената претенция за връщане на делото на досъдебното производство се явяват напълно неоснователни. С постановената и потвърдена оправдателна присъда относно посочената квалификация изцяло и напълно е санирано евентуалното допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като с оправдаването на подсъдимата правото й на защита е получило своята максимална реализация. Останалите наведени в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила са идентични с поддържаните възражения в пледоарията на защитника пред първоинстанционния съд и във въззивната му жалба. Те навеждат на необоснованост на въззивното решение, което обаче не е сред касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348 ал.1 от НПК. Същевременно с това настоящият състав на ВКС не констатира нарушения при формиране на вътрешното убеждение на второинстанционния съд, който наред с градския съд, е изпълнил процесуалните си задължения. В изложените мотиви е пределно ясно въз основа на какви доказателства е приета установената фактология на деянието, както и какви са съображенията, с които е отхвърлена версията на защитата относно произхода на оставените следи, открити при огледа на процесното кръстовище, а от там и на направените изчисления за скоростта на движение на автомобила и мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Действително в основата на приетата за установена фактическа обстановка са двете заключения на тройната и петорната комплексна медицинска и авто-техническа експертизи, които пълно и аргументирано са отчели спецификата на настоящия случай. Въззивният съд е обсъдил визираните заключенията, както и останалите доказателствени източници, включително и обясненията на подсъдимата по действителното им съдържание и съобразно останалата доказателствена съвкупност, като е взел предвид възможно най-благоприятното за водача време за реакция. В този смисъл напълно опровергана се явява изложената в касационната жалба от страна на защитника интерпретация на правно значимите факти и обстоятелства във връзка с определяне точното място на удара и предотвратимостта му при различните скорости, както и твърдението за селективна оценка на доказателствата и основаването на присъдата не на най-благоприятните за дееца параметри. Горното в максимална степен се отнася и относно установената причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат. Изложеното в касационната жалба, че едно от вещите лица - д-р Ш. в съдебно заседание на 13.03.2016 г. пред въззивния съд е отбелязала, че не може да каже каква точно е причината за смъртта, е извадено от контекста на цялостното – повторно изслушване на експертите по назначената на досъдебното производство комплексна петорна експертиза. Изложените в тази насока доводи от инстанциите по фактите се споделят изцяло и от касационния състав. Следва само да се допълни, че пропускът от страна медицинския екип да престъпи към незабавното лечение на някоя от получените травми, следствие на възникналото ПТП съвсем не означава, че е заличена установената пряка причинно следствена връзка между катастрофата и настъпилата смърт. В този смисъл изразеното от страна на защитата неудовлетворение от дадените отговори във възивното решение не прави жалбата основателна, а още по-малко решението да е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователно се явява искането за разпит на поемните лица относно установяване на произхода на следите на пътното платно. По делото никога не се спорило, че огледът е осъществен при спазване на изискванията на чл.155 – 156 от НПК. С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав приема за неоснователни залегналите в жалбата на защитника възражения. В този смисъл не без основание би могло да се приеме, че изводите на предходните съдилища са изведени не само след задълбочен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, които са преценени по отделно и в тяхната съвкупност, но и че същите са верни. След правилна интерпретация на установената фактология материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимата по чл.343а ал.1 б. „Б” вр. с чл.343 ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Причината за настъпилото ПТП е опитът на пострадалия да премине на забранен сигнал на светофара, макар и на пешеходна пътека, както и управлението на лекия автомобил от страна на подсъдимата със скорост над максимално разрешената в случая от 50 км./ч., а именно - 64 км./ч. Ако М. се бе движила с разрешената скорост тя би могла своевременно да спре и да предотврати настъпилия удар, т.е. тя сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на съставомерните последици, поради което допуснатите от нея нарушения на правилата за скоростта са в причинна връзка с настъпилия трагичен резултат. Съвсем отделен е въпросът доколко извършените непосредствено след инцидента действия от страна на подсъдимата изпълват с необходимото съдържание изискванията на чл.343а от НК относно оказването на помощ на пострадалия, но отсъствието на съответен протест или жалба на частните обвинители, прави безпредметно това обсъждане. Настоящият състав на касационния съд споделя изводите на апелативния съд и по отношение индивидуализацията на наказанието на подсъдимата. В случая не е налице диспропорция, още по-малко тя да е очевидна, между наложеното наказание, обществената опасност на деянието и дееца, и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Определената при условията на чл.54 от НК санкция от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено в минималния предвиден в закона изпитателен срок и съответно една година лишаване от правоуправление е справедлива и е съобразена с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая не са налице нито многобройни, нито изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до удовлетворяване на претенцията в жалбата за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация. Допълнителното намаляване на вече редуцираното от апелативния съд наказание, без реално обуславящи го основания за това, би се явило в противоречие на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, за тяхното постигане и преди всичко за поправянето на подсъдимия. Водим от горното, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение е законосъобразно, при формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 182/14.05.2016 г., постановено по внохд № 35/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: