О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 197

гр. София, 18.04.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2972 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1364 от 15.06.2017г. по в.гр.д. №672/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е отменено решение №6432/02.08.2016г. по гр.д.№3598/2013г. на СГС в частта, в която Т. Д. Т. е бил осъден да заплати на [фирма] сумата от 27 731, 04 лв., представляваща получено без основание възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 25.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски, като вместо това е отхвърлен искът с право основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД на дружеството срещу Т. Д. Т. за заплащане на сумата от 27 731,04 лв.. Със същото решение САС е потвърдил решението №6432/02.08.2016г. по гр.д.№3598/2013г. на СГС в останалата му част, с която е отхвърлен искът за разликата над 27 731,04 лв. до 79 045,62 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че с конклудентни действия дружеството се е съгласило възнаграждението на управителя да бъде увеличено, след като не е възразило срещу превеждането на сумите. Твърди, че е оспорил своевременно сключения на 02.10.2009г. втори договор за управление на Т. Т., подписан от Е. М., като сключен без основание и от лице без представителна власт, но въззивният съд не е взел предвид това оспорване.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Нищожни ли са договор за управление и контрол и последващ анекс към него, сключен от лице, което не е било надлежно упълномощено от общото събрание на съдружниците на дружеството и за сключването на които не е имало основание, предвид наличието на валидно сключен договор, озаглавен трудов за управление на дружеството, който не се оспорва от страните по делото и е валиден? 2. Може ли да се приеме, че сключването им може да бъде извършено с конклудентни действия от страна на дружеството, без да е налице изрично дадено съгласие за това от общото събрание и в нарушение на чл.141 ал.7 от ТЗ и може ли да бъде преодоляна с конклудентни действия от страна на дружеството забраната по чл.141 ал.7 от ТЗ? 3. Може ли да се приеме, че изплащането на по – високо възнаграждение на управителя, който сам нарежда плащанията и превежда сумите по личната си банкова сметка, представлява съгласие на дружеството за изплащане на по – високо от договореното първоначално възнаграждение на управителя? 4. Допустимо ли е дружеството да се позовава на недействителността на договора за управление и анекса, които са сключени в нарушение на чл.141 ал.7 от ТЗ и които са сключени в негова вреда? 5. Как следва да се оценява заключението на вещото лице, с което е установено, че ответникът е получавал по –голям размер възнаграждение от договореното между страните? 6. Следва ли въззивният съд да изясни спора от фактическа и правна страна, като се произнесе дали е налице валидно взето решение на общото събрание на дружеството за упълномощаване на лице, което да сключи договора за управление и за определяне на възнаграждение на управителя? Поддържа, че първите четири въпроса са разрешени в отклонение от задължителните указания в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, както и от практиката на ВКС, обективирана в решение №107 от 27.07.2015г. по т.д.№4680/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. Поддържа също, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №124 от 29.12.2014г. по гр.д.№13/2014г. на Великотърновски окръжен съд. Позовава се и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Т. Д. Т. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор №1/29.05.2006г., който макар и озаглавен трудов, има характеристиките на договор за възлагане на управление. Установил е въз основа на заключението на приетата по делото ССЕ, че от м.12.2007г. до прекратяване на правоотношението между страните, дружеството е започнало да изплаща на управителя възнаграждение в размер, който е по-висок от договорения. Приел е, че по отношение на договорите за възлагане на управление на търговски дружества следва да намери приложение разпоредбата на чл.293 от ТЗ, в т. ч. и на ал.6 от същата разпоредба, която предвижда, че когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. Посочил е, че по делото не са представени писмени споразумения, които да установяват, че страните са постигнали съгласие за увеличаване на размера на възнаграждението, но въпреки това следва да се приеме, че е налице промяна в съдържанието на договора, осъществена чрез конклудентни действия, като действията на дружеството по изплащане на възнаграждение в по-висок размер следва да се приравнят на изявление, с което се предлага промяна в съдържанието на договора, а предложението следва да се счита прието от насрещната страна мълчаливо. Според съда страните не са спазили предвидената от закона квалифицирана форма за изменение на договора, но това не е довело до нищожност на съглашението, с оглед разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ. По отношение на сключения на 02.10.2009г. втори по ред договор за управление въззивният съд е приел, че същият не е нищожен поради липса на предмет, а доводите за нищожност на договора поради липса на представителна власт у лицето, действало като представител на дружеството при сключването му, е счел за преклудирани и не ги е обсъждал.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса по т.1 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е установено наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Въззивният съд не е обсъждал въпроса за валидността на договора за възлагане на управление от 02.10.2009г. поради липса на представителна власт, тъй като е приел, че този въпрос не е бил спорен между страните, както и че в първото по делото съдебно заседание, в което документът е представен по делото, дружеството – ищец не го е оспорило по реда на чл.193 от ГПК и не е направило възражение за липса на решение на общото събрание за упълномощаване на лице, което да сключи договор за управление от името на дружеството. По отношение на твърденията за нищожност на договора поради липса на предмет съдът е приел, че такава не е налице, но този извод не е единствено обуславящ отхвърлянето на предявения иск. Съдът е посочил, че дори сключеният на 02.10.2009г. договор за управление да се приеме за нищожен, то е приложима аргументацията за мълчаливото изменение на съдържанието на договора за възлагане на управление от 29.05.2006г. Следователно преценката за валидността на договора от 02.10.2009г. не е единствено обуславяща за извода за неоснователност на предявения иск, съответно допускането на касационно обжалване по този въпрос не би обусловило различен изход на спора.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Отказът на съда да обсъди възражението на касатора за нищожност на договора за управление като сключен от лице без представителна власт по отношение на дружеството, се дължи на преценката му, че същото не е заявено своевременно в първоинстанционното производство. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, като обсъди всички доводи на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ. Преценката, че възражението на ответника за нищожност на договора за управление е преклудирано, е свързана с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, съответно не подлежи на проверка в стадия по допускане на касационното обжалване.
Въпросът относно това как следва да се преценява заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, също не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК
Налице са предпоставки за достъп до касация по въведения от касатора въпрос относно възможността да бъде преодоляно с конклудентни действия изискването на чл.141 ал.7 от ТЗ за сключване на договора за възлагане на управление на ООД в писмена форма. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че разпоредбата на чл.293 от ТЗ следва да намери приложение и по отношение на договорите за възлагане на управление на търговски дружества, включително и по отношение на размера на определеното на управителя възнаграждение. Следователно по отношение на въпроса е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По този въпрос не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставения от касационния жалбоподател материалноправен въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва: Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?
По поставените от касационния жалбоподател въпроси по т.3 и т.4 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдът ще се произнесе с решението по същество, доколкото те са обусловени от отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1580,90 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1364 от 15.06.2017г. по в.гр.д. №672/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО.
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1580,90 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.