Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * регресен иск * Застрахователно покритие * застрахователно събитие * Обезсилване на решение


4



Р Е Ш Е Н И Е


№ 225


гр. София, 28.05.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3951 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. П., [населено място], срещу решение № I - 56 / 03.06.2013г. по в.гр.д. № 418/2013г. на Окръжен съд - Бургас, с което след отмяна на решението № 1764 от 27.12.2012г. по гр.д. № 7311/2012г. на Районен съд – Бургас в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу касаторката положителни установителни искове с право основание чл.213 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, е осъдил жалбоподателката да заплати на застрахователното дружество сумата от 7 077,32 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в полза на [фирма] по застрахователен договор по покрит риск – неплащане на тридесет и една лизингови вноски /от №17 до № 47/, включващи главница по договор за лизинг № М6312 / 21.11.2008г. на лек автомобил, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.05.2012г. до окончателното й плащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанция.
Ответникът по жалбата, [фирма], оспорва същата. Поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като въз основа на застрахователния договор застрахователното дружество е заплатило застрахователно обезщетение, обхващащо преките вреди на застрахования лизингодател от неизпълнение на лизингополучателя на задълженията за заплащане на лизингови вноски. Претендира направените за настоящата инстанция разноски от 1000 лева – адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.213, ал.1 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на касаторката – ответник по исковете, спрямо дружеството застраховател: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие, изплащане на застрахователното обезщетение и встъпване, съобразно закона на платилия обезщетението в правата на застрахования. Посочено е, че с приемо предавателен протокол от 30.03.2010г. лизингополучателката - настояща касаторка, е върнала на застрахования лизингодател автомобила, предмет на лизинговия договор, продаден от него на 13.07.2010г. на трето лице за 3579,05 евро без ДДС, равняващи се на 7000 лева, като на 30.04.2010г. на лизингодателя е изплатено от застрахователното дружество по застраховка „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” обезщетение в размер на 17116,68 лева - равностойност на 8751,62 евро, обхващащо шест вноски -главница и лихва от общо 3039,36 лева с настъпил падеж по договора за лизинг до прекратяването му, както и тридесет и една вноски с ненастъпил падеж, състоящи се само от главница с ДДС в общ размер от 14 077,32 лева, без включена възнаградителна лихва. Според решаващия състав, неплащането на лизинговите вноски е лишило лизингодателя от възможността да увеличи актива на имуществото си и му е причинило вреди, като с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят се суброгира в правата на застрахования и има право на разликата между изплатената сума и тази, която той е получил от автомобила чрез продажбата му. Изложени са съображения, че връщането на лизинговия автомобил не променя обстоятелството, че с неплащането на лизинговите вноски касаторката е причинила имуществени вреди на лизингодателя, който е застраховал финансовия риск във връзка с договора за лизинг. Посочено е, че при договора за финансов лизинг лизингополучателят не се освобождава от задължението да плаща периодично до края на срока на договора месечните лизингови вноски въпреки предсрочното връщане на автомобила, които могат да бъдат заплатени от него и наведнъж. Лизингополучателят, като неизправна страна, няма право да развали договора, дори и след връщане на вещта- предмет на лизинга. На възстановяване подлежат и разноските, равняващи се на остатъчната стойност на лизинговия автомобил- невъстановената част от разноските, извършени от лизингодателя за придобиване на автомобила с цел отдаване на лизинг. В резултат на законовата суброгация правото на разпореждане с лизинговата вещ е останало в полза на застрахователя, с цел компенсиране на претърпяните от него вреди, и макар автомобилът да е върнат, за лизингодателя не съществува възможност да го отдаде на лизинг по друг договор и така да си възстанови всички разходи, извършени за първоначалното му придобиване.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „При заплащане на застрахования лизингодател на застрахователно обезщетение за всички договорени, но неплатени по лизинга вноски, в хипотеза на връщане на лизинговата вещ / на прекратяване на договора за лизинг преди изтичане на срока му, суброгаторното право на застрахователя обхваща ли лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на връщане на вещта / на прекратяване на договора за лизинг?”.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
След допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение № 112 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 122 от 22.01.2015г. по т. д. № 3137/013г. на ВКС, II ТО, решение № 253 от 28.01.2015г. по т. д. № 3881/2013г. на ВКС, I ТО и решение № 220 от 10.02.2015г. по т. д. № 4028 / 2013г. на ВКС, I ТО, даденото разрешение в които се застъпва и от настоящия състав. Според него, лизинговите вноски за периода от предсрочното прекратяване на договора за лизинг, респективно от връщане на автомобила, до крайния срок на договора не се обхващат от застрахователното обезщетение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски. Застрахователното събитие при застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ е неплащането на изискуемите лизингови вноски от лизингополучателя, като застрахователното покритие обхваща непогасените дължими и изискуеми лизингови вноски съгласно договора за лизинг. При суброгиране в правата на застрахования, застрахователят не може да има повече права от застрахования лизингодател към длъжника – лизингополучател. По време на действието на договора за лизинг лизингополучателят не дължи заплащане на лизингодателя на лизинговите вноски с ненастъпил падеж, а при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към прекратяване на договора, не се дължат на лизингодателя и за тях застрахователят не се суброгира в права на лизингодателя по реда на чл. 213 КЗ.
По основателността на касационната жалба:
Предвид даденото разрешение на поставения правен въпрос, като е приел, че суброгаторното право на застрахователя обхваща и лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – чл.213 КЗ.
Договорът за лизинг е прекратен по взаимно съгласие на страните с факта на връщане на вещта, предмет на договора, от лизингополучателя и приемането й от лизингодателя с приемо - предавателен протокол от 30.03.2010г., с което те мълчаливо са изразили воля за преустановяване на възмездното ползване на лизинговата вещ от лизингополучателя. Това обстоятелство се потвърждава и от извършеното по-късно от лизингодателя разпореждане с вещта. Въпреки, че правилно е приел, че договорът за лизинг представлява договор за възмездно ползване на вещ, въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за дължимост на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора за лизинг след прекратяване на облигационната връзка с връщането на лизинговия автомобил, с което се преустановява ползването на вещта, във връзка с което е поето насрещното задължение за заплащане на вноските. Въз основа на това е направен и неправилен извод за обема на суброгаторното право на застрахователя по чл.213 КЗ, в което решаващият състав е включил в противоречие с материалния закон лизинговите вноски за периода от предсрочното прекратяване на договора до края на срока му.
Същевременно настоящият състав констатира, че въпреки, че в мотивите въззивният съд е констатирал, че е предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, същият е постановил осъдително решение, с което се е произнесъл по непредявен осъдителен иск в разрез с диспозитивното начало на гражданския процес, обуславящо недопустимост на въззивния акт, за която съдът следи служебно.
Предвид изложеното, на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо и делото се върне за ново разглеждане и произнасяне по действително предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото касационно производство, съобразно изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение № I - 56 / 03.06.2013г. по в.гр.д. № 418/2013г. на Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.